Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 07 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 829/2017 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. В. А. П. срещу решение на Апелативен съд - Пловдив № 123/16.06.2017г. по в.н.о.х.д. № 201/2017г. по описа на същия съд. С жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Изтъкват се съображения, че присъдата почива единствено на самопризнанията на подсъдимия, който е неграмотен и не било ясно доколко е разбирал превода на назначения тълковник. Оспорват се изводите относно авторството на деянията и в частност отдаденото от инстанциите по същество доверие на експертното заключение по ДНК анализ, при липса на яснота как е била допусната и извършена посочената експертиза, с оглед на това, че на подсъдимия не е вземан надлежно генетичен материал. Без основание било отхвърлено искането на защитата за разпит на експертите по въпросното заключение и по комплексната съдебно психолого-психиатричната експертиза. Подсъдимият не бил изслушан от инстанциите по фактите, а защитата му била сериозно възпрепятствана, поради обстоятелството че относими материали се намирали в кориците на друго дело/ ДП № 631/2016 г. по описа на І РУ на МВР-Пловдив/. Личността на подсъдимия не съответствала нито на профила по съдебно-психологичната експертиза, неоснователно отхвърлена от съда, както и на заключението на ДНК експертизата за определяне на профила по генетичния материал, иззет от тялото на пострадалата. Неправилни били изводите на съда и че СМЕ на ВД № 13/25.03.2009 г. се отнася до иззети от дома на О. К., а не от дома на пострадалата А. вещи и предмети. Като последица от посочените процесуални нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали се претендира и допуснато нарушение на материалния закон. Изтъква се и несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се правят искания за отмяна на въззивното решение и постановяване на оправдателна присъда; отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане; изменяване на решението и намаляване размера на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба по наведените в нея доводи. Частният обвинител не се явява и не се представлява. Прокурорът при ВКП намира жалбата за неоснователна поради отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон, и справедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С атакуваното пред ВКС решение е потвърдена изцяло присъда № 12/22.02.2017 г., постановена от Пловдивския окръжен съд по н.о.х.д. № 168/2017 г., като подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лева. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. А. П. е признат за виновен и са му наложени наказания, както следва: - за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК - за това, че на 18.02.2009г. в [населено място] е извършил действия, с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 -годишна възраст - Д. Г. А. /84г./, чрез употреба на сила, поради което на основание чл. 372, ал. 2 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2/две/ години и 8/осем/месеца лишаване от свобода; - за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 във връзка с чл.115 от НК - за това, че на 18.02.2009г. в [населено място] умишлено е умъртвил другиго - Д. Г. А. /84г./ по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което на основание чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода. След приложение на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия П. било определено общо най - тежко наказание от 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС да изтърпи при „строг” режим. Със същата присъда е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по направените разноски, като е осъдил подсъдимият да ги заплати. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира подадената в законния срок и от активно легитимирано лице жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Направените с касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са съобразени с развитието на производството. Същото е разгледано от Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Посочената диференцирана процедура предвижда възможност, от която подсъдимия П. се е възползвал, да не се събират доказателства за изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт при признание на същите от негова страна. Решението за провеждане на съкратено съдебно следствие е взето по искане на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим в съдебно заседание от 22.02.2017 г. (л. 42 – гръб от н.о.х.д. № 168/2017 г.), като на последния са били разяснени правата му по чл. 371 от НПК и последиците от разглеждането на делото по този ред. В тази връзка, твърдението за нарушено право на защита на подсъдимия поради липса на валидно самопризнание на фактите, дължащо се на неграмотността на П. и на неразбиране на превода, извършван от назначения по делото тълковник, е голословно. Преведените по жестомимичен път волеизявления на подсъдимия по делото не сочат на изолираност или неразбиране на извършваните от контролираните инстанции действия по разглеждане на производството. Налице е и логическа връзка между самопризнанието от страна на П. и установената фактическа обстановка, подкрепена от наличните доказателства и доказателствени средства. След направеното самопризнание, оспорването на фактите досежно извършените деяния и участието на подсъдимия П. в тях е процесуално недопустимо, още повече пред настоящата инстанция. При това, ако разпоредбите на НПК и задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС изключват събирането на доказателства от първоинстанционния и въззивния съд, несъвместими с признатите фактически положения, то за касационната инстанция, упражняваща редовен триинстанционен контрол, такава възможност принципно отсъства, независимо дали производството е разгледано по общия ред или по посочената по-горе диференцирана процедура. Казаното дотук, изключва хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, когато настоящата инстанция има правомощията на въззивния съд. При това положение, направените с жалбата искания с цел разкриване на обективната истина по делото за призоваване и разпит на вещи лица, както и за изискване на документи няма как да бъдат уважени. В тази връзка, отказът на въззивния съд да допусне събиране на нови доказателства е законосъобразен, а направеното по този повод с касационната жалба оплакване е несъстоятелно. Преценката на настоящия състав за наличие или отсъствие на допуснати по делото процесуални пороци следва да бъде направена след отговор на въпроса дали обвинението е било доказателствено подкрепено по смисъла на чл. 372, ал. 4 от НПК. По делото са налице достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства, подкрепящи очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология. Доводът на защитата за неустановено авторство на деянието поради неясноти във връзка с допускането и изготвянето на експертиза № 16/ДНК-519 от 31.10.2016 г. на НИКК – МВР (т. 2, л. 53 от ДП № 28/2009 г. по описа на Сектор „КП” – гр. Пловдив, както и във връзка с кредитирането на същата е лишен от правно и фактическо основание. Посоченото експертно заключение е назначено в съответствие с изискванията на чл. 144, ал. 1, чл. 145 и чл. 147 от НПК с постановление на разследващия по досъдебното производство полицай, отговаря на изискванията на чл. 152, ал.1 и ал. 2 от НПК, поради което правилно е приобщено към делото. Същото е имало за предмет сравнение на ДНК профила на подсъдимия П. с профил на следа – сперма. Видно от т. 4 на експертизата обект на същата са иззетите и изследвани в съдебномедицинска експертиза № 09/ДНК – 118 на НИКК – МВР веществени доказателства. Последната (т. 2, л.119 от ДП № 28/2009 г.) е имала за задача установяване ДНК профил на сперма, иззета с тампон от ануса на пострадалата с протокол за оглед от 19.02.2009 г. (т.1, л.2 от ДП № 28/2009 г., обект № 15), като наличието на сперма по тампона е открито с предходна съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 11/2009 г. (т. 1, л. 114 от ДП № 28/2009 г.). По досъдебното производство са назначавани няколко ДНК експертизи по отношение на заподозряни лица, като съвпадение между ДНК профила от изследваната сперма и техните ДНК профили не е открито. По този повод наказателното производство в досъдебната му фаза е спирано и възобновявано. Още в т. 3 на постановлението за назначаване на експертиза № 09/ДНК – 118 на НИКК (т.1, л. 117) разследващият е указал на вещите лица при несъответствие на ДНК профила на Д. А. (внук на пострадалата) с този на иззетата сперма, последният да се сравни с наличните профили в базата с ДНК данни. След като ДНК профилът на подсъдимия П. е въведен в тази база посредством взет от него биологичен материал по повод ДП 631/2016 г. на I РУ на МВР- гр. Пловдив, образувано за извършено от него деяние по чл. 150, ал. 1 от НК на 30.08. 2016 г. и във връзка с указанията на разследващия по ДП № 28/2009 г., НИКК е извършил съответното сравнение на ДНК профила на П. с този от иззетата от трупа на А. сперма и е установил съвпадение. Последното е инициирало назначаването на експертиза № 16/ДНК-519 от 31.10.2016 г. на НИКК – МВР. Поради това, посоченото експертно заключение не може да бъде оспорвано с доводи за липса на надлежно иззет генетичен материал. Идентични възражения, развивани и пред въззивния съд, са получили отговор в достатъчен обем (л.14-16 от обжалваното решение), към който няма какво да се добави. Напълно неоснователно е и твърдението за липса на достъп до относими към настоящото дело материали, намиращи се по друго досъдебно производство-ДП №631/2016 г. на I РУ на МВР- гр. Пловдив. Заверени копия от материалите по посоченото досъдебно производство са присъединени по ДП № 28/2009 г. с постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 13.10.2016 г.( т. 2, л. 73). Видно от протокола за предявяване от 12.01.2017 г. (т. 2, л. 94) защитата се е запознала с тях и с всички останали материали по делото. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с приобщаването и кредитирането на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 13/25.03.2009 г. (т. 1, л. 110-111от ДП № 28/2009 г.). И това възражение, развито още пред Пловдивския апелативен съд, е получило отговор на л. 17 от въззивния съдебен акт, който не следва да бъде преповтарян. Фактът, че обектите на изследване на процесната експертиза са иззети от дома на свидетеля О. К. по надлежния за това ред (протокол за претърсване и изземване от 23.02.2009 г., т. 1, л. 21- 23 от ДП № 28/2009 г.) няма как да бъде оспорен пред настоящата инстанция и то с доводи за проведени разговори без процесуална стойност между защитата и разследващия по досъдебното производство. При отсъствие на порок в процесуалната дейност на контролираните инстанции, материалният закон е приложен правилно. Направените правни изводи относно обективната и субективната съставомерност на извършените от подсъдимия П. деяния не търпят критика. Изложени са и пространни мотиви относно вида и размера на наложените наказания, както и по определянето на общото най-тежко от тях, които настоящият състав напълно споделя. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията са взети предвид. Определянето им е извършено в законовите санкционни рамки при спазване изискването на чл. 58а от НК. Доколкото явната несправедливост на наложените на подсъдимия наказания е бланкетно заявена, настоящият състав е възпрепятстван да извърши по-нататъшна проверка на обжалваното решение в тази част. С оглед изложеното и като намери развитите с касационната жалба доводи за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123 от 16.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 201/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: