Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * недопустимост на решение * нередовност на исковата молба

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 101
гр. София, 13.07.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 60198/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 124/ 15.02.2017г. на ВКС поради наличие на вероятност въззивното решение да е недопустимо, въз основа на касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 563/ 28.03.2016г., постановено по в.гр.д. 5307/2015г. на САС, ГО- 12 състав.
Предмет на касационното обжалване е въззивно решение, с което Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с неоснователен иск по чл. 55, ал.1, пр1 ЗЗД, поради липса на предпоставките от фактическия му състав- обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца и липса на правоотношение между ищеца и ответника. За да стигне до тези правни изводи, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са били в трудово правоотношение, както и че ответницата е имала право да борави с парични средства на дружеството, включително е била упълномощена от Ф. Б. да тегли пари в брой от банковата сметка на дружеството. Във връзка с трудовата и функция ответницата била изтеглила процесната сума от банковата сметка на дружеството, но след това по същата сметка е внесла по- голяма сума пари. За да квалифицира иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на твърденията на ищеца за осъществили се факти в исковата молба и допълнителните молби уточнения. Първоначалните твърдения на ищеца в исковата молба са били, че ответницата Л. Н. П. е изтеглила самоволно и без никакво пълномощно от сметката на дружеството ищец в ТБ“М. Ю.“ сумата 31000лв. в периода от 18.09.2007г. до 10.12.2008г., поради което е поискал ответницата да бъде осъдена да върне сумата като получена без основание. С молба от 07.02.2014г. обаче дружеството ищец е направило твърдения, че ответницата е изтеглила сумите с пълномощно от 27.12.2006г., което не било подписано от управителя Ф. Б., както и че през процесния период ответницата е била в трудово правоотношение с дружеството на длъжност „продавач“ и е имала възможност да получава лично суми в брой от клиентите, които са закупували стоки и услуги. С цел оперативна ефективност тези суми са били внасяни от ответницата по банковите сметки на дружеството. Също така с молба от 07.05.2014г. дружеството ищец твърди, че с ответницата са в трудово правоотношение от 2003г. до настоящия момент, а длъжността на ответницата включва боравене с парични средства на каса в търговския обект на дружеството.
При тези данни, ВКС намира, че въззивният съд е постановил недопустимо решение по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е длъжен да изложи твърдения за всички факти, които са материално основание за възникване на субективното му право, чиято защита търси. Когато това условие не е изпълнено, съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовността на основание чл. 129, ал.2 ГПК. Със същото правомощие разполага и въззивния съд, съгласно разясненията в т.5 на т.р. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според същото тълкувателно решение, когато недостатъкът на исковата молба не е отстранен, касационната инстанция следва да обезсили въззивното решение и да върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска.
В случая необходимо условие за възникване на вземане на дружеството ищец срещу ответника на извъндоговорно основание е наличието на погасяване на вземането на дружеството ищец към банката по договора за банкова сметка. В исковата молба не са изложени такива твърдения за осъществен факт, а твърденията, че банката е платила на ответницата без пълномощно не сочат на погасяване на вземането към банката, тъй като плащането е действително и погасява задължението само когато е платено на кредитора или овластено от него лице, съгласно чл. 75, ал.1 ЗЗД. Също така в случай, че не се твърди погасяване на вземането към банката, а то съществува, ищецът следва да уточни правния си интерес от търсене на защита срещу ответника. Освен това, при положение че ищецът търси защита по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в исковата молба липсват твърдения за това в какво се състои прякото даване и получаване на процесната сума пари между дружеството ищец и ответника, при положение, че в исковата молба са изложени твърдения, че без всякакво правоотношение между страните и без пълномощно, ищцата е изтеглила от банката процесната сума пари. Съгласно ППВС 1/79г. елементите от състава на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД са даване, получаване, нищожен договор или унищожен договор или липса на правоотношение относно даването и получаването и ищецът е длъжен да изложи твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно всеки елемент от основанието на иска.
Липсата на посочените твърдения за осъществили се факти, водят до невъзможност да се квалифицира предмета на делото.
Въззивният съд не е констатирал посочения недостатък на исковата молба и не е дал указания за отстраняването му, поради което е постановил недопустимо съдебно решение, поради което въззивното решение следва да се обезсили и делото се върне на друг състав от същия съд за изпълнение на дадените указания.
Воден от горното, ВКС

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 563/ 28.03.2016г., постановено по в.гр.д. 5307/2015г. на САС, ГО- 12 състав и връща делото на друг състав на същия съд за изпълнение на дадените указания.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: