Ключови фрази

13


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296

София, 28.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 122 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 80 от 18.05.2021 г.по гр.д.№ 312/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново е потвърдено решение № 214/ 28.02.2020 г. по гр. д. № 789/ 2018 г. на ОС – Плевен, с което Община Червен бряг е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови бездействието си, създаващо условия за наводняване на имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на [населено място], Община Червен бряг, в който имот ищецът Д. П. Я. е съсобственик, като преустанови оттичането на ползваните води от рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ...., отдаден на концесия, в имот № ..... Със същото въззивно решение е отменено частично решението на първата инстанция по иска по чл. 49 ЗЗД, с което Община Червен бряг е осъдена да заплати на ищеца Д. П. Я. обезщетение за причинени му имуществени вреди от наводняване на същия съсобствен имот № ...., в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ....за разликата над сумата 119 лв. до присъдения размер 25 000 лв. и вместо това е отхвърлен иск за обезщетение на причинени му имуществени вреди и пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през периода от 2013 г. до 2018 г. за разликата над 119 лв. до 25 000 лв.
Против това решение са постъпили касационни жалби от двете страни.
Д. П. Я. обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за вреди, като счита, че противоречи на материалния закон относно начина на определяне на вредите по пазарни цени и извода, че поради това, че се касае за земеделски земи, няма годни части и материали, чиято стойност да се приспада. Направено е оплакване за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани доказателства, за неотчитане характера на вредите и обезщетението, което се претендира – за възстановяване на имота, а не за обезценяването му. Твърди се необоснованост на извода, че имота, в резултат на наводняването му, не съществува и че е възникнал нов имот, че не е отчетено, че може да се ползва като пасище. Твърди се неправилност и на извода, че ищецът, като съсобственик с квота 1/32 ид.ч., може да претендира само такава част от дължимото обезщетение, като касаторът счита, че въззивният съд не е отчел, че претенцията за обезщетение за вреди върху съсобствен имот е управително действие.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните обобщени въпроси: 1. Нарушен ли е чл. 269 ГПК и на задължението на въззивният съд да се произнесе по правилността и основателността на първоинстанционнато решение само въз основа на оплакванията и доводите във въззивната жалба; 2. Как следва да бъде изчислен размера на обезщетението на увредена частично земеделска земя, която подлежи на възстановяване, допустимо ли е в този случай обезщетението да се определя по пазарната цена на имота? Приложимо ли е ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС; 3.Представлява ли иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД действие по обикновено управление на имота и може ли да бъде предявен само от един от съсобствениците ако искането за обезщетение включва суми за обезщетение за целия имот.
Община Червен бряг също е подала касационна жалба против решението по иска по чл. 109 ЗС и в частта, с която е уважен иска за обезщетение за вреди. Основните доводи на Общината за неправилност на решението са свързани с това, че отводнително съоръжение е имало към 2007 г., когато ищеца и съсобствениците му са обезщетени с този имот, че поради грешка в КК не било отразено действителното състояние на место относно местонахождението на рибарника и съсобствения имот ..... Направено е оплакване за необсъждане на събраните доказателства, относими към спора и доводите на Общината Твърди се нарушение на материалния закон – Закона за концесиите относно това носи ли концедента отговорност за вредите, причинени на трети лица от концесионера, като не била съобразена нормата на чл. 50 ЗЗД, изискваща за ангажиране на отговорността, лицето да упражнява надзор над веща, особено когато дейността се контролира от други институции и за неприлагане на чл. 112, ал.3 ЗВ, уреждащ как възниква воден сервитут
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди относимите към спора доказателства, доводите, твърденията и възраженията на страните. и по въпроса: „отговаря ли концедента за вреди, настъпили при използване на предоставения на концесия обект, ако за тяхното предотвратяване е предвидена законова процедура, която не е надлежно инициирана от увреденото лице, съответно – надлежно оправомощеният по закон административен орган не е предприел предвидените в закона действия“. По втория въпрос се твърди противоречие с решение № 309/04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по следния въпрос: отговаря ли концедента за вреди, настъпили при използване на предоставения на концесия обект в случаите когато дейността на концесионера се контролира от надзорни институции, изрично оправомощени със закон да издават разрешение за извършване на дейността, да я контролират и да отнемат правото същата да се осъществява в случаи на констатирани нарушения?
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна и допускането до касация.
Община Червен бряг счита, че в съответствие със съдебната практика и доказателствата по делото е определен размера на обезщетението като пазарна цена и съразмерно на размера на притежаваната от касатора идеална част от увредения имот, че тъй като решението на първата инстанция е обжалвано изцяло, не е нарушена съдебната практика по чл. 269 ГПК при събиране на доказателства за размера на обезщетението..
Ищецът Я. оспорва доводите в касационната жалба на общината предвид установените факти по делото и допускането до касационно обжалване по нейната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Въззивният съд, анализирайки събраните доказателства, е приел за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 5С/15.08.2007 г. на ОС “Земеделия“ Червен бряг, наследници на Й. Н. Й. са обезщетени с имот № ....по плана за земеразделяне от общинския поземлен фонд по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, с площ 19.477 дка в м.Л. в землището на [населено място], Община Червен бряг, представляващ пасище/мера, като в скицата и решението не е отразено върху имота да има ограничения или сервитути. Ищецът притежава по наследство 1/32 от този имот. Имотът граничи с р. Искър чрез дига и от юг – с имот № .....– рибарник с площ 107.128 дка – публична собственост на Община Червен бряг, за който имот е съставен АОС № 268/ 06.11.2001 г. на основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОС. След подписа на актосъставителя е отразена забележка без дата, че рибарникът е разделен на 9 клетки, отделени с диги. Имот № .....– рибарник с площ 107.128 дка. е отдаден на концесия за услуга „за активно отглеждане на аквакултури“ за срок от 35 г. от Община Червен бряг на ЕТ „Ценков-64—П. Ц.“ с договор за концесия от 24.01.2013 г., в сила от 24.03.2013 г., за което е взето Решение № 799 по протокол № 37 на Общински съвет – Червен бряг. Видно от същото, условията за осъществяване на концесията са концесионерът при ползване на рибарника да спазва нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционни програми на мерки и средства за това; всички дейности да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти; да не допуска неправилна или опасна експлоатация при осъществяване на дейността; да не застрашава компонентите на околната среда и да полага грижи за опазването й. Задълженията на концесионера са: да не допуска нарушаване на обществени интереси, да получи разрешително за водоползване и водовземане, да проведе детайлни хидроложки изследвания за всяко водохранилище с предварително изяснени изисквания за количеството на водовземане и др. Концедентът има задължение съгласно чл.7.5.3 и чл.11 ал.2 т.2 от решението да осъществява контрол за спазване на условията на концесията и за изпълнението на задълженията по концесионния договор, като в т.7.3.4 на решението е предвидено правото му да прекрати договора при виновно неизпълнение от страна на концесионера на основните му задължения или при нарушаване на условията на концесията. След сключване на договора оценка за въздействието върху околната среда не е извършена, защото РИОСВ със свое решение от 03.09.2013 г. е преценила, че такава не е необходима. В решението е посочено, че заустването на отточните води от рибарника в р.Искър се осъществява чрез съществуваща канализационна мрежа. Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /БДУВДР/ е издала на концесионера разрешително за водовземване от повърхностен воден обект на 24.10.2013 г., в което е посочено, че отвеждането на използваните от рибарника води ще се осъществява по открит канал, местонахождението на който не е описано, но е посочено, че е непосредствено след рибарниците и е предмет на процедура за издаване на разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностните води – в р. Искър. Няма данни да е издадено такова разрешително. Посочени са координати на заустване, които съгласно заключението на допълнителната СТЕ, приета пред ВТАС, попадат в имот № ..... От събраните гласни доказателства се установява, че след предоставяне на имота в обезщетение до преди 2014 г. същият е бил проходим, хората са ходили там да ловят риба на реката. Свидетелите обясняват, че тогава имало по-малко клетки на съседния рибарник, като в някои от тях се отглеждали земеделски култури. Преди също оттам изтичала вода, но когато клетките станали повече, водата прокопала урва. Ищецът Я. е сезирал Общината на 25.11.2013 г. с оплаквания за незаконно използване и увреждане на имота му от увеличения водоотток от рибарника, преминаващ през него, като около 8 дка били трайно наводнени и заблатени, а около 3 дка били отнесени от реката. По тази жалба е направена проверка от БДУВДР, която в Констативен протокол от 18.02.2014 г. е отразила, че не са констатирани нарушения и не са дадени предписания на концесионера. На 07.03.2014 г. БДУВДР е извършена нова проверка, на която на концесионера е дадено предписание да „влезе в процедура за издаване на разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностни води“, предвид констатацията за липса на такова. В писмо от 28.05.2014 г. РДНСК е дала указания до кмета на Общината да предприеме законосъобразни действия с цел недопускане на отводняването на рибарника през процесния имот. Според отразеното в констативен протокол от 18.11.2014 г. на комисия при Областна дирекция „Земеделие“–Плевен, съоръжението за източване на рибарниците излива вода от тях в имот № ....и с течение на времето водата е образувала дере с дълбочина на места до 2 м и дължина около 140 м, самото дере и около него е обрасло с дървета, храсти и блатна растителност. С писмо от 21.01.2015 г. по повод поискана от Я. допълнителна информация, ОД „Земеделие“ е конкретизирала, че 8.9 дка са обрасли с дървета, храсти и блатна растителност, 3.6 дка са отнесени безвъзвратно от р. Искър и формиралото се дере е с площ около 200 кв.м. Към писмото ОДЗ е приложило скица, върху която са отразени отнетата от реката и заблатена и обрасла площи и дерето /л.23 от делото на Плевенски ОС и л.15 от въззивното дело/. Видно от тези скици, между р. Искър и заблатената част от имота има площ, за която няма данни да е увредена, но към същата няма достъп от имота на ищеца. При проверка на 10.07.2019 г. от гл. експерт в Дирекция „Контрол“ на БДДР – Плевен е установено обрушване на лявата предпазна дига на р. Искър с дължина около 500 м и е направено предложение за отнемане на разрешителното за водовземане. В Констативен протокол от 09.12.2019 г. са дадени предписания до кмета на Община Червен бряг за предприемане на действия за преустановяване оттичането на водите от рибарника в процесния имот. През 2014 г. Община Червен бряг е стартирала процедура по чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ пред МЗХ по отстраняване на явна фактическа грешка от влезлия в сила план за земеразделяне на землището на [населено място] по отношение на няколко имота, сред които и процесният, но преписката е върната поради непредставяне на изискани документи относно собствеността и необходимо прилежащата земя към рибарника.
По делото са изслушани няколко комплексни експертизи. Първата експертиза е установила, че на границата на рибарника с процесния имот има изградена земнонасипна дига, перпендикулярна на дигата на р. Искър. Тази дига попада изцяло в процесния имот и на нея от страната на рибарника има метална решетка за водооттока, недобре закрепена с бетон. Няма данни на место на има сочената в решението на РИОСВ от 03.09.2013 г. канализационна мрежа, липсва изпускател и изграден бетонов открит отводнителен канал. Целият водоотток преминава през дере – промойна, изцяло в границите на процесния имот. Вещите лица са констатирали значими морфологични изменения в граничните с рибарника области и ареали – изцяло не съществува предпазната дига на реката по течението след рибарника, която е граничила и е предпазвала процесния имот; изменена е структура на брега – обрушена е брегова ивица; налице е усвояване на част от процесния имот от реката – навлизане на реката около 25 м навътре в имота; трайно заблатяване на около 8.9 дка от имота и обрастването му с блатна растителност; изменен хидрологичен режим на реката – променено е руслото й, образували са се острови. Заключението е, че тези изменения са резултат от безконтролно изпускане на води, недооценено количество и динамика на водния отток от рибарника. Съдът не е възприел констатацията на вещите лица, че към датата на възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ – 2007 г. в рибарника е имало само две клетки, а впоследствие концесионерът ги е увеличил на девет, тъй като това противоречи на вписаната в АОС от 2001 г. Според заключението, част от клетките на рибарника са вкопани в лявата дига на реката – граничат с петата й. Според вещите лица, рекултивацията на имота ще бъде изключително трудна поради силното нарушение на геоморфологичната структура, поради което се изисква комплекс от законово регламентирани мероприятия, проведени в определена последователност и в период от време от 5 до 10 г. на два етапа: първият – техническа рекултивация, изисква почистване и подготовка на терена, изземване и транспортиране на земни маси, подравняване, добавяне на подобрители, изземване, транспортиране и разстилане на хумусен пласт, изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения, а вторият етап – биологическа рекултивация, изискваща агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните площи. Относно средните пазарни цени на отдаване под наем и аренда на пасища/ мери, вещите лица са определили 5 лв./дка за землището на [населено място] и 6.40 лв./дка за землището на Община Червен бряг. Втората експертиза е остойностила разходите по пера, необходими за възстановяване на имота в първоначалния му вид. По отношение на попадналите в коритото на реката в резултат на ерозиране на брега 3.6 дка от имота, възстановяването е безсмислено без корекция на талвега на реката. Прогнозните разходи за техническата рекултивация на процесния имот възлизат на 85 665.13 лв. с ДДС, като след това ще са необходими и разходи за биологическата такава. Относно състоянието на процесния имот през годините експертите въз основа на аероснимки и карти на Google Earth от 2011 г. и 2014 г. и аероснимка от 2018 г. излагат, че е налице прогресивно изменение на площта на имота, че не са налице данни за състоянието му преди 2011 г. и ерозионните процеси в него. Към датата на извършения от тях оглед – 02.05.2019 г. 8-9 дка от имота са трайно заблатени, почвата е негодна за обработка, тъй като е силно ерозирала и заблатена, обрасла с блатна растителност. Проверката им е установила, че не съществуват строителни документи и план за изграждането на рибарника, но доколкото същият е изграден преди 31.01.2001 г., той представлява търпим строеж. Към датата на регистрация на рибарника в ИА по рибарство и аквакултури – 13.12.2013 г. – не е подадена информация за броя на клетките му за рибопроизводство, а само е посочена водната му площ от 84 дка. След приемане на Наредба № 18/ 04.11.2016 г. концесионерът е приложил към регистрацията технологично описание и схема, видно от която броят на клетките е девет на площ от 85 дка и две клетки са спомагателни – утаителна и съгревателна с площ 9 дка. Към рибарника липсват измервателни съоръжения за отчитане количествата ползвана вода. Посочват, че откритият канал – ровина е единственото съоръжение за отвеждане на водите от рибарника и същият е разположен изцяло в процессния имот, като и той, и отводнителната решетка, не са изградени като технически съоръжения в съответствие с хидрогеоложките условия на терена и не са изпълнявали ефективно предназначението си през годините, което е довело до увреждане и загуба на площта на процесния имот. За решаване на проблема с инфилтрацията на водата от рибарника не е изграден изолационен екран по дигата между рибарника и имота и това, заедно с високите водни нива на реката през годините, е причина за заблатяването и за морфологичните изменения на бреговата ивица и коритото на реката. Във въззивната инстанция са допуснати допълнителни оценъчна и техническа експертизи. Първата е имала задача, поставена от съда да определи пазарната цена на процесния имот. Определена е на 282 лв. на декар или общата му пазарна цена е 5 493 лв. Вещото лице по допълнителната техническа експертиза дава заключение, че на скица от 2001 г. към акта за общинска собственост на рибарника няма отразено дере или водоотвеждащо съоръжение, разположено в съседния имот, такива няма и на скицата и извадката от КВС на [населено място] към 2007 г., когато имотът е предоставен като обезщетение на правоимащите лица. За първи път на аероснимка от 2011 г. част от терена на процесния имот е отразен като шавар, граничещ с дере на рибарника. Вещото лице сочи, че изграждането на земно-насипната дига на границата между рибарника и процесния имот чрез отнемане на част от повърхностния слой на последния, е довело до локално понижаване нивото на имота, а дерето е естествено природно образувание, което се формира вследствие на ерозията на почвата при подходящи почвени и релефни характеристики на терена, каквито са налични в процесния имот. Прогресивното увеличаване на размерите на дерето по площ и в дълбочина е настъпило след отдаване на рибарника на концесия – след 2014 г. от въздействието на изтичащите от рибарника води и постоянно изнасяне на почва от имота. Излага, че ако е бил изграден открит бетонов канал за отвеждане на водите от рибарника, движението на водите би било ограничено само в неговото сечение и не би позволило прогресивното разрастване на ерозията, довела до превръщането на дерето в ровина. Понастоящем площта и дълбочината не можело да бъдат установени с точност поради абсолютна непроходимост и липса на видимост по дължината на преминаване на дерето, но ориентировъчно площта е около 1 дка.
От правна страна, въззивната инстанция е приела, че Общината е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявените искове по чл. 109 ЗС и по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени на трети лица при и по повод експлоатацията на собствения й имот – обект на концесията. Изводът е изведен от действието на договорът за концесия само между страните по него Общината и концесионера – чл. 21, ал.1 ЗЗД. Увреденият може да насочи претенциите си както срещу собственика на имота – концедента, така и срещу концесионера, които носят солидарна отговорност за противоправното си поведение, довело до настъпването на вредите: концесионерът – за увреждащите си действията си, а концедентът – за бездействието си да упражни правомощията си на собственик, като не допуска извършването в своя имот на действия, с които се създават пречки за използуването на съседни имоти по-големи от обикновените – чл.50 ЗС, а кредиторът може да избере чия отговорност да ангажира.
Въззивната инстанция е приела, че не следва да извършва косвен съдебен контрол на решението за обезщетяване наследници на Й. Н. Й. по възражение на Община Червен бряг на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, че имота е воден обект и е следвало да остане общинска собственост, защото съгласно чл. 19, ал.2 т.3 ЗСПЗЗ при определяне на земи по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, общинска собственост, с които да бъдат обезщетени правоимащи, общината взема участие със свой представител. Поради участието й в тази административна процедура, е отречено правото да иска извършване на косвен съдебен контрол. Отделно от това е посочено, че не се установява да е съществувала пречка за обезщетяване с този имот, тъй като в него не е съществувал открит канал или той да е воден обект по смисъла на пар.1 т.34 ЗВ, т.е. да представлява публична общинска собственост, съгл. чл. 19, ал.1 ЗВ. Образувано е дере, но след обезщетяването и следствие от ерозията на почвата след отдаване на концесия на съседния имот.
Съдът е приел, че ищецът, като собственик на 1/32 ид.ч. от имот .....е легитимиран да предяви иск по чл. 109 ЗС и без съгласието на останалите съсобственици, защото това е управително действие, но по иска по чл.49 ЗЗД, той може да претендира обезщетение само съразмерно на своите права в съсобствеността. Искът по чл. 109 ЗС е уважен, защото общината, предоставяйки свой имот на концесия като рибарник е следвало да упражнява контрол за използването му, включително в обществен интерес, съгл. чл. 11 ЗОС и чл. 67а от Закона за концесиите чрез определеното за това, съгласно изискванията на чл. 105 от същия закон на длъжностни лица и назначаване на комисии от Общината, които да извършват текущия контрол по изпълнение на сключения концесионен договор. Такъв контрол не е установено общината да е извършвала, включително и след оплакванията на ищеца и получаване на предписания от компетентните органи. Съдът е приел, че концесионера не е изпълнил концесионния договор, защото не е спазил нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и е допуснал неправилна и опасна експлоатация, несъотвестваща на установените технически и технологични стандарти, като е ползвал обекта без да е получил разрешително за водоползване с цел заустване в повърхностни води, допуснал е безконтролно оттичане на отпадъчните води от рибарника в частен имот и действията му не само са застрашили околната среда, но и са я е увредили. Предвид констатираното неизпълнение на концесионния договор, общината е могла да прекрати концесията, съгл. чл. 76, ал.2 ЗК, но не го е сторила и е бездействала в продължение на седем години. Въпреки твърденията на общината в противен смисъл, съдът е взел предвид, че нарушенията от концесионера са констатирани от БДУВДР още през 2014 г., а това, че не са му наложени административни наказания е ирелевантно за преценката на съда за противопраност и неоснователност на действията във вреда на собственика на съседния имот. Поради това, че с предизвиканите увреждания е създадена пречка ищецът да ползва имота си, възивната инстанция е приела, че искът по чл. 109 ЗС е уважен правилно и е потвърдила решението в тази част.
По иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, съдът е приел, че е доказана противоправността на действията на общината, което е в пряка причинна връзка с настъпилите имуществени вреди за ищеца. При определяне на обезщетението, съдът е приел, че отнесените 3,6 дка от източната част на имота на ищеца, сега попадащи в коритото на р. Искър, са тотална щета, защото възстановяването е безсмислено без корекция на талвега на реката. Размерът на вредата за тази част е средната пазарна цена, която е 1015.20 лв. /3.6 дка по 282 лв./, от които за ищеца съобразно квотата му от съсобствеността е 32 лв. /1015.20 лв. : 32 ид.ч./ Съдът е приел, че е доказано увреждането на 8.9 дка от площта на имота, разположена в централно-западната му част, което се изразява в трайното му заблатяване, обрастване с папур и друга блатна растителност, както и увреждането на 1 дка от имота чрез образуване на дере – ровина вследствие оттичането на отпадните води. За тези общо 9,9 дка., съдът е приел, че ищецът е лишен от достъп до имота и е налице невъзможност за използването му. Посочил е, че деликвентът дължи обезщетение в размер на действителната вреда, която е съизмерва с разходите, необходими за поправянето на вещта или когато вещта е повредена по начин, че вече не е годна да бъде ползвана по предназначение – с пазарната й равностойност, позволяваща да се закупи вещ от същия вид и качество, при приспадане стойността на годните части или получените материали. Тъй като се касае за недвижим имот земеделска земя – няма годни части и материали, които собственикът да получи, 5 - 10 г. процесният имот не е възможно да бъде използван по предназначението си, а действията по рекултивирането му фактически ще доведат до създаването на нов имот, защото прогнозните разходи за рекултивирането му са с повече от 15 пъти над пазарната цена на имота и присъждането им щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца, съдът е приел, че обезщетението следва да се присъди по пазарната цена на увредените 9,9 декари, определена в размер на 2792 лв. /9.9 дка по 282 лв./. За ищеца, притежаващ 1/32 ид.ч. обезщетението е 87 лв. /2792 лв. : 32 ид.ч./. Или общо дължимото на ищеца и присъдено обезщетение за двете увредени части от съсобствения имот е определено в размер на 119 лв. За разликата до претендираните като частичен иск 25 000 лв., искът е отхвърлен от възивната инстанция.
Претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през периода от 2013 г. до 2018 г. вкл. /евентуална наемна цена 623.26 лв./ е преценена като неоснователна, тъй като пропускането на дохода не се предполага, а по делото липсват доказателства, за валидни наемни или арендни договори с трети лица относно процесния имот.
По касационната жалба на Община Червен бряг:
От подробно изложените по-горе мотиви на възивната инстанция е видно, че доказателствата са подробно обсъдени, от тях са формирани самостоятелни фактически и правни изводи по доводите, твърденията и възраженията на всяка от страните. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си при мотивиране на решението, поради което по първата група въпроси, обжалваното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика.
Вторият въпрос, по който е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: „отговаря ли концедента за вреди, настъпили при използване на предоставения на концесия обект, ако за тяхното предотвратяване е предвидена законова процедура, която не е надлежно инициирана от увреденото лице, съответно – надлежно оправомощеният по закон административен орган не е предприел предвидените в закона действия“ се твърди противоречие с решение № 309/04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС. По това дело е допуснато касационно обжалване по въпроса „собственикът на вещта носи ли отговорност по чл. 50 ЗЗД, щом увреждането е станало по време, когато вещта не е била под негов надзор; може ли отговорността да се ангажира на двете основания – по чл. 50 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.“. Даден е отговор, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, поради което тази отговорност е безвиновна. Когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД / т.3 от ПП-4-75/ Изрично е посочено, че „ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД“. Видно от изложеното, посоченото решение не се отнася за настоящия казус, по който е установено противоправно бездействие на общината и отговорността не е по чл. 50 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД. Поради неотносимост на посоченото решение на ВКС към настоящия казус, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос не се допуска касационен контрол.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по следния въпрос: „отговаря ли концедента за вреди, настъпили при използване на предоставения на концесия обект в случаите когато дейността на концесионера се контролира от надзорни институции, изрично оправомощени със закон да издават разрешение за извършване на дейността, да я контролират и да отнемат правото същата да се осъществява в случаи на констатирани нарушения“. По този въпрос е налице съдебна практика / Решение № 124 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2018 г., IV г. о./, която приема, че деликвента отговаря, ако са налице предпоставките за това дори контролните органи да не са изпълнили задълженията си за ефективен контрол. Закона за концесиите не съдържа норма, изключваща отговорността на концедента за вреди на трети лица. Отговорността за вреди се изключва при липса на противоправност. /Решение № 104 от 8.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2018 г., III г. о./ Наличието на богата съдебна практика относно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, установеното противоправно поведение на общината и причината връзка между него и настъпилите вреди за ищеца, поради което отговорността не е изключена, сочат на липса на предпоставките по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на спора се налага прилагане на правна норма или правен институт, които са непълно или неясно уредени в нормативен акт и се налага чрез тълкуване разкриване на точния им смисъл или когато е налице съдебна практика, но даденото с нея тълкуване е неадекватно към променените обществени отношения. По приложението на нормата на чл. 49 ЗЗД има богата съдебна практика, включително и задължителна такава, която е изяснила както предпоставките за ангажиране на отговорността на деликвента така и основанията за изключването й, когато няма противоправно поведение. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол.
По касационната жалба на ищеца Д. Я.:
Тъй като с оспорването основанието на иска се оспорва и размера, не е налице противоречие на въззивното решение с чл. 269 ГПК. Относно размера при необходимост от специални знания, с каквито съдът не разполага, той е длъжен и служебно да назначи експертиза. /В този смисъл ТР № 1/2013 г./ Съдебната практика е последователна и относно това, че когато иска е доказан по основание, но няма достатъчно данни за размера му според становището на съда, той може да го определи сам или да назначи вещо лице с такава задача /Решение № 38 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2020 г., IV г. о., Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о./ В случая общината е подала въззивна жалба против цялото решение на първата инстанция и е оспорила основателността и на двата иска, затова е било допустимо въззивната инстанция да събира доказателства за размера на обезщетението и да излага мотиви по този въпрос. По тези съображения, съдът счита, че по първата група въпроси не е налице противоречие със съдебната практика по чл. 269 ГПК и по тях не се допуска касационно обжалване.
По въпроса „представлява ли иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД действие по обикновено управление на имота и може ли да бъде предявен само от един от съсобствениците ако искането за обезщетение включва суми за обезщетение за целия имот“ също не следва да се допуска касационен контрол. Съдебната практика по непозволено увреждане никога не е възприемала този иск като управително действие. С решение № 724 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 448/2010 г., III гр.о.. е прието, че обезщетен за вреди от неполучен в обезщетение имот следва да съответства на правата на съсобствениците. Нормата на чл. 30, ал.3 ЗС е ясна и разпределя вредите и ползите за съсобствения имот съобразно дела на всеки съсобстевник. При тази нормативна уредба и съдебна практика не се налага допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „как следва да бъде изчислен размера на обезщетението на увредена частично земеделска земя, която подлежи на възстановяване, съгл. чл. 3, чл.5, чл.7 от Закона за опазване на обработваемата земя /ЗОЗЗ/, допустимо ли е в този случай обезщетението да се определя по пазарната цена на имота. Този въпрос е относим към мотивите на обжалваното решение и определящ за изхода от спора, поради което удовлетворява общото основание за допускане до касация. С решение № 734/14.01.2008 г. по гр.д.№ 719/2006 г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по отменения ГПК е присъдено обезщетение за обезценяване на земеделски имот и за възстановяване на почвата. По този въпрос обаче не е известна на настоящия състав съдебна практика по чл. 290 на ВКС, с която да е отговорено на въпроса. Съществуващата съдебна практика разглежда въпроса за обезщетението на вещ или постройка /която може да погине - решение № 658/2010 г. по гр.д.№ 1781/2009 г. на ВКС, ІV гр.о./ Не е разглеждан обаче въпроса за увредена земеделска земя.
В обобщение, касационно обжалване се допуска само по касационната жалба на Д. П. Я. на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по посочения по-горе въпрос само по иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. В останалата част, по касационната жалба на Общината не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 18.05.2021 г.по гр.д.№ 312/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта, с която е отменено частично решението на първата инстанция по иска по чл. 49 ЗЗД, и вместо това е отхвърлен иск предявен от Д. П. Я. против Община Червен бряг за обезщетение на причинените му имуществени вреди от наводняване на съсобствен имот № ...., в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ....за разликата над сумата 119 лв. до претендираният /като частичен иск/ размер 25 000 лв. по касационна жалба на Д. П. Я..
Указва на касатора да внесе за разглеждане на касационната жалба по същество държавна такса в размер на 497,62 лв. в едноседмичен срок. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито заседание в частта, в която е допуснато касационно обжалване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 18.05.2021 г.по гр.д.№ 312/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 214/ 28.02.2020 г. по гр. д. № 789/ 2018 г. на ОС – Плевен, с което Община Червен бряг е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови бездействието си, създаващо условия за наводняване на имот № ....с площ 19.477 дка в м.“Лъката“ в землището на [населено място], Община Червен бряг, в който имот ищецът Д. П. Я. е съсобственик, като преустанови оттичането на ползваните води от рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № ....., отдаден на концесия, в имот № ......

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: