Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
София, 23.03. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2591/2016 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Столична община касационна жалба против решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признато за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 4. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и пристроен към него склад с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433. Поддържа се недопустимост на решението, тъй като с влязло в сила решение, постановено между същите страни, е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът за собствеността върху процесния магазин от 128 кв.м., а това съдържа установяване и на площта на прилежащия терен към сградата. Сочат се и касационни основания за неправилност на решението – постановяването му в нарушение на чл. чл. 15 и 16 ТЗ, на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС и чл. 110 ЗС, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се твърди, че съдът е уважил иска, без да съобрази, че към предявяването му собствеността върху магазина е била прехвърлена на трето лице, а пристроеният към магазина склад от 57 кв.м. не притежава характеристиките на сграда по смисъла на цитираната по-горе норма от Закона за общинската собственост. Твърди се и несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, както и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна по касационната жалба, РПК „М.“, [населено място], изразява становище за допустимост и правилност на обжалваното решение. Поддържа, че правните изводи на съда не противоречат на посочените по-горе законови разпоредби, тъй като процесният търговски обект, заедно с други самостоятелни обекти, са били изключени от имуществото, прехвърлено с договора за продажба на търговско предприятие, както и предвид обстоятелството, че складът от 57 кв.м. представлява постройка по смисъла на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, вр. чл. 110 ЗС, тъй като е трайно прикрепен към земята. Твърди се, че решението е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и фактическите и правни изводи са съответни на доказателствения материал. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
С определение № 561 от 22. 11. 2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД, чл.чл. 15 и 16 ТЗ, чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС и чл. 110 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
За да се окачествят изградените обекти по чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС като недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС, следва същите да са прикрепени трайно към земята или постройката и отделянето им без тяхното увреждане или унищожаване да е невъзможно. Трайното прикрепване към терена или към друга сграда е основен признак за разграничаване на движимите от недвижимите вещи, а как е осъществено то е без значение. Преценката дали е налице трайно прикрепване на постройка към земята или е налице обект, чиято връзка с терена не е трайна и който може да бъде демонтира и премахнат без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава на установените по делото факти.
Вписването в търговския регистър на извършено прехвърляне на търговско предприятие има оповестително, а не конститутивно действие и не е обуславящо за настъпване на правните последици на договора, нито за обема на прехвърлените права. Този извод следва от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТР и от липсата на законова норма, определяща конститутивно действие на вписването на това обстоятелство. Оповестителното действие е от значение в породени между страна по сделката и трети лица правоотношения, при които е важно знанието за вписаното обстоятелство. Вписването в търговския регистър на договора по чл. 15 ТЗ има и доказателствено действие, но то може да бъде оборено, като се установи ненастъпване на вписаното обстоятелство. Когато прехвърленото търговско предприятие включва и право на собственост върху недвижими имоти, от значение за противопоставимостта на прехвърлянето на трети лица, които черпят права от страните по договора по чл. 15 ТЗ, е вписването му в Службата по вписванията (чл. 16, ал. 4 ТЗ). От посочените особености на вписването в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие следва, че ако от предмета на договора по чл. 15 ТЗ са изключени отделни обекти на собственост, но в търговския регистър е вписано прехвърляне на цялото предприятие, като съвкупност, вписването няма да породи отчуждително-придобивно действие за изключените от предмета на сделката обекти. При спор за собственост между търговеца-прехвърлител на търговското предприятие и трето лице, което не черпи права от страните по договора по чл. 15 ТЗ, за вещ, за която прехвърлителят твърди, че е изключена от предмета на сделката, последният би могъл да противопостави доводи/възражения, свързани с тълкуване на договора и установяване на действително прехвърлените със сключването му права. За да установи волята на договарящите страни и породените между тях от сделката права и задължения, съдът следва да извърши тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД.
С оглед на така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав, на осн. чл. 291, т. 1 ГПК, намира за правилна, по първия въпрос, практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на СГС, IV В въззивен състав, както и в представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК – решение № 419 от 30. 06. 2009 г. по гр. д. № 1244/2008 г., IV г.о., решение № 1265 от 23. 12. 2008 г. по гр. д. № 3896/2007 г., III г.о. В тази връзка следва да се отбележи, че съдържащите се в различните решения на ВКС различни изводи относно движимия или недвижим характер на изградените по чл. 3, ал. 2 (отм.) ЗОС обекти, предмет на исковете, се дължат на различия във фактическите изводи, които зависят от конкретно установените по всяко от делата факти. По втория въпрос настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на СГС, IV В въззивен състав., а не в представените от касатора решения на СГС и САС.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение градският съд, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признал за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 4. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и пристроено към него складово помещение с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че РПК „М.“ е образувана 1987 г., чрез отделяне от РПК „Н.“, София и от РПК „9 септември“ – П., София, одобрено с решение по протокол № 8 от 7. 07. 1987 г. на ИК на Ц.. Процесният магазин е съставлявал част от имуществото на РПК „9 септември“ – кв. П., София и при преобразуването е придобит от РПК „М.“ и описан в разделителен протокол от 1. 04. 1987 г. и списък към него (т. 16). Магазинът, с площ от 128 кв.м., бил построен от РПК „9 септември“, а пристроеното към него складово помещение от 57 кв.м. е изградено през 1988 г., от РПК „М.“, и двете сгради – със средства на кооперациите. С влязло в сила решение № 962 от 26. 03. 2010 г. по гр. д. № 2157/2007 г. на ВКС, I г.о., е признато за установено по отношение на Столична община, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, на магазина от 128 кв.м., с идентификатор 68134.4089.179.6 по одобрената кадастрална карта – спорът за собственост на магазина е разрешен със сила на пресъдено нещо и са преклудирани всички възражения, основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (решението е постановено по дело образувано 2004 г. – гр. д. № 6127/2004 г. на СРС, съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило 2007 г., а търговското предприятие е прехвърлено 2006 г.). Складът от 57 кв.м., както и прилежащият терен към магазина от 128 кв.м. и към склада от 57 кв.м. не са били предмет на предявения иск за собственост. Относно склада от 57 кв.м. съставът на въззивния съд е приел, че същият е собственост на кооперацията на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, тъй като е построен със средства на кооперацията до 13. 07. 1991 г. и притежава характеристиките на постройка. За неоснователно е прието възражението на СО, че същият има характер на временна преместваема постройка, тъй като е изграден върху бетонова плоча, от метални конструкции, не представлява елемент на кадастъра според изискванията на ЗКИР и поради това е заличено първоначалното му нанасяне на кадастралната карта. Прилежащият терен е определен с площ 390 кв.м. (общо към магазина от 128 кв.м. и към склада от 57 кв.м.), изобразен между точки АБВГДЕА на скица-приложение 2 от 4. 04. 2013 г. към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Х.. За неоснователно е прието и възражението, че към предявяване на иска РПК „М.“ не е била собственик на прилежащия терен (към магазина от 128 кв.м. и склада от 57 кв.м.), тъй като към този момент теренът вече е бил прехвърлен на [фирма], с договор за прехвърляне на търговското предприятие на кооперацията като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, сключен 17. 07. 2006 г. и вписан в търговския регистър.
Решението е допустимо, а съдържащият се в касационната жалба довод в обратен смисъл е неоснователен. Установената в чл. 299 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, в случая не важи за складовото помещение от 57 кв.м. и прилежащия терен към двата обекта, тъй като предмет на постановеното между същите страни, по иск за собственост, и влязло в сила решение е бил само магазинът от 128 кв.м. Признаването на кооперацията за собственик на магазина не разрешава спора за собственост върху складовото помещение и прилежащия към двата обекта терен.
Решението е правилно.
Законосъобразен е изводът за възникнало в полза на РПК „М.“, София, на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, право на собственост върху терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 4. 04. 2013 г., представляващ прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м. и складово помещение към него с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] който терен кооперацията е придобила на посоченото основание, като собственик на магазина от 128 кв.м. и на долепения до него склад от 57 кв.м. Относно собствеността върху магазина от 128 кв.м. законосъобразно е прието, че спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни и на същото основание. Относно собствеността върху склада от 57 кв.м. законосъобразно е прието, че е придобит също на основание чл. 2, ал. 3(отм.) ЗОС, тъй като е построен с кооперативни средства до 13. 07. 1991 г. и притежава характеристиките на недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС. Последният извод е основан на доказателствата по делото, установяващи трайна връзка с терена, осъществена с бетонна плоча, послужила за основа на сградата, и трайно прикрепена към нея метална конструкция и предвид становището на вещото лице, според което складът не представлява преместваем обект. Ненанасянето на склада като самостоятелен обект в кадастралната карта няма правопогасяващо действие по отношение на правото на собственост, нито може да промени характера на вещта – движима или недвижима, тъй като одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действия и отразените в тях данни не променят вещноправния статут на имотите, нито водят до пораждане, изменение или погасяване на вещни права (ТР № 8/23. 02. 2016 г. по т.д. № 8/14г. ОСГК на ВКС, т. 4)
Законосъобразен и обоснован е и изводът на въззивния съд, според който процесните обекти не са били предмет на сключения на 17. 07. 2006 г., между РПК „М.“ и [фирма], договор по чл. 15 ТЗ, поради което към предявяване на иска РПК „М.“ е притежавала право на собственост върху същите. Независимо от вписването в търговския регистър на прехвърляне на цялото търговско предприятие на РПК „М.“, [населено място], като съвкупност, съдът законосъобразно, предвид оповестителното, а не конститутивно действие на това вписване, както и предвид оборимостта на доказателствената му сила, е извършил тълкуване, по реда на чл. 20 ЗЗД, на договора за продажба на търговското предприятие от 17. 07. 2006 г., за да установи действителната воля на договарящите страни и обема на прехвърлените със сделката права. В резултат на това тълкуване е приел, че процесният магазин и склад към него, заедно с още няколко обекта, са изключени от предмета на сделката, заради спорна и неустановена собственост на прехвърлителя. Изводът е направен при следните събрани писмени доказателства: а/. в самия договор е предвидено съставяне на опис на прехвърленото имущество, както и преустановяване от прехвърлителя на осъществяване на търговска дейност по отношение на правата от търговското предприятие, предмет на договора (т. 4 и т. 12); б/. от приложените към договора и представени при сключването му документи (решение на извънредно общо събрание на кооперацията от 4. 07. 2006 г., доклад за оценка на търговското предприятие и приложение № 3-таблица № 1 към него) е установено, че общото събрание на кооператорите е взело решение определени имоти, със спорна и неизяснена собственост, да се изключат от договора, както и че процесният търговски обект не е включен в доклада за оценка на прехвърленото недвижимо имущество; в/. от представените счетоводни справки от прехвърлителя и приобретателя за завеждане на сградата в сметка 203 е установено, че процесната сграда все още не е отписана и е заведена в сметка 203 „Сгради“ в счетоводството само на РПК „М.“, но не и на приобретателя [фирма]; г/. на 15. 08. 2006 г. (два месеца след сключване на договора по чл. 15 ТЗ) страните по сделката са постигнали споразумение до прехвърляне на [фирма] на обектите със спорна и неустановена собственост, дружеството да поеме определени дейности и разходи, свързани със стопанисването и управлението на тези обекти и с воденето на свързаните с тях дела. Съвкупната преценка на описаните доказателства налагат извода, че процесните обекти не са били предмет на прехвърлителната сделка и правото на собственост на РПК“М.“ върху същите не е било прехвърлено с договора по чл. 15 ТЗ.
Площта на прилежащия терен и отграничаването му от останалата част на поземления имот е определена при спазване изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/22. 12. 2003 г., въз основа на приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
В обобщение, не са налице сочените от касатора основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – същото е обосновано, постановено след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и в съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, чл. 110 ЗС, чл.чл. 15 и 16 ТЗ и чл. 20 ЗЗД, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото Столична община ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на РПК „М.“ сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на кооперацията от адв. Б..
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признато за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 4. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и пристроен към него склад с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати на РПК „М.“, [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: