Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 02.07.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Димитров т.д. № 143 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „КОПИЕ“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК] срещу решение № 171 от 18. 03. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 1020 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е отменено първоинстанционно решение № 260923 от 08. 06. 2021 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 524 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане като недопустими, предявените при условията на евентуалност искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „СИ ЕНД ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, на прихващане от 11. 09. 2018 г., извършено с договор за цесия от 11. 09. 2018 г. между „СИ ЕНД ДЖИ МАРИЦА“ ООД като цедент и „КОПИЕ“ ЕООД, като цесионер, чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към [община] на обща стойност 486750 лв., представляващо редуцирана неустойка по договор № 5 от 03. 02. 2007 г. и договор за спогодба от 10. 09. 2014 г., сключен между „СИ ЕНД ДЖИ МАРИЦА“ ООД и [община], ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същите искове, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения на материалния закон, произнасяне в противоречие с практиката на ВКС и необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му. Ответникът по жалбата „СИ ЕНД ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ намира жалбата за основателна. Синдикът на дружеството в несъстоятелност не взема становище по жалбата. С определение по делото № 328 от 15.02.2024 г., в изпълнение на задължителните за съдилищата указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС досежно задължението на касационния състав да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради вероятността същото да е нищожно, която вероятност произтича от обстоятелството, че решението е постановено от състав, различен от състава, участвал в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 от ГПК, приема следното: Нормата на чл. 105 от ЗСВ предвижда, че апелативният съд заседава в състав от трима съдии. Нормата на чл. 20, предл. 2 от ГПК урежда, че въззивните дела се разглеждат от състав от трима съдии, единият от които е председател на състава. Разглеждането на делата става в открито съдебно заседание, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК. По въззивните граждански дела се постановява съдебно решение от състава на съда, участвал при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания /завършено разглеждането на делото/, съобразно императивното изискване на чл. 235, ал. 1 вр. чл. 268, ал. 4 от ГПК. В Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, е прието, че задължителна сила за съдилищата имат тълкувателните решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд на Република България при действие на ЗСВ от 1994 г., както и тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд – чл. 59 от ЗУС (отм. ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г.). С оглед тези разяснения, приложимо е задължителното тълкуване в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1 от 13.07.1953 г., съгласно което за изпълнение на основен принцип в процеса - осъществяване на правосъдието от колегиален орган, трябва всички съдии, участвали в състава на съда, да вземат активно участие в обсъждането и решаването на всички въпроси, свързани с постановяването на решението (присъдата), като тяхното активно участие ще обезпечи възможно най-правилното решение (присъда). В мотивите към тълкувателно решение 1/2012 г. от 10.02.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС е изложено, че доктрината и съдебната практика приемат, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Предвид така цитираните правни норми и тяхното задължително тълкуване, извършено от Върховния съд при действие на ЗУС (отм.) и Върховния касационен съд при действие на ЗСВ, следва да се приеме, че за да е валидно въззивното съдебно решение, съставът на съда, който следва да го постанови се състои от тези членове на съда, които са участвали в съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания във въззивната инстанция, при условията на чл. 268, ал. 4 от ГПК. Липсата на неизменност на състава от съдии, разгледал делото в откритото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото и постановил съдебното решение, води до неговата нищожност. В случая, видно от протокола от откритото съдебно заседание, проведено в Апелативен съд – София на 18.02.2022 г., в което са приключили устните състезания във въззивната инстанция и делото е обявено за решаване, същото заседание е проведено от съдебен състав, както следва: Т. К. – председател и И. М., и С. М. – членове. Видно от самото въззивно съдебно решение – предмет на касационен контрол, същото е постановено от съдебен състав, както следва: Т. К. – председател и членове С. М. и В. Б.. От съдържанието на решението се установява, че същото е постановено с участието на и е подписано от съдия /В. Б./, който съобразно протокола от откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, не е участвал в същото. Протоколът за проведеното съдебно заседание, подписан от председател и секретар, при условията на чл. 150, ал. 1 от ГПК, има качеството на официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Същият свидетелства за това, кои са съдиите, участвали в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. Фактът, че в протокола за открито съдебно заседание са посочени съдиите, участвали в това заседание и има разлика между състава на съда от това заседание и състава на съда, постановил решението по делото означава, че решението е взето от лица, които не са участвали в проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. След като от протокола от откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване и от самото съдебно решение – предмет на касационен контрол се установява, че има разлика в състава на съда, участвал в заседанието и състава на съда, постановил решението, то следва да се приеме, че съдебното решение е постановено от съдии, които не са участвали в хода на устните състезания в посочения в протокола от заседанието съдебен състав, което е основание за нищожност на съдебното решение, поради нарушаване на принципа за неизменност на състава, установен в чл. 235, ал. 1 вр. чл. 268, ал. 4 от ГПК. Предвид изложеното следва да бъде прогласена нищожността на обжалваното въззивно решение и делото – върнато на въззивния Апелативен съд – София за постановяване на ново решение от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 270, ал. 1 по препращане от чл. 293, ал. 4 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 171 от 18. 03. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 1020 по описа на съда за 2021 г. Връща делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: