Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 14.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3099 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.295 ГПК. Д. Й. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 година постановено по В.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас, с което , е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното неправилността на обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с оглед на съмнение за евентуална процесуална недопустимост на иска и разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. И.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка законосъобразността на наличие на обжалваното решение в контекста на релевираните доводи за отмяна и в правомощията на чл. 295 ГПК , намира : Обжалваното възззивно решение е процесуално недопустимо. С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 218и и сл. ГПК / отм./ във вр. с парагр. 2 ал.1 in fine от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50/2008 год./ погрешно прието , че се прилагат правилата за въззивното обжалване по ГПК от 2009 година / е оставил в сила Решение No 149 от 02. 08. 2013 год. по гр.д. 333/2004 год. на РС-Несебър , с което е отхвърлен иска на Д. Й. И. за признаване на по голям принос в обем на 2/3 идеални части от придобитото по време на брака на страните имущество, на основание чл. 28 ал.3 СК/85 отм. За да отхвърли иска, съдът е прие, че не са налице предпоставките на закона , тъй като въпреки по-високия доход и реализираните от съпруга -ищец приходи в семейния бюджет , ответницата е полагала дължимите за семейството и децата грижи в домакинството. Съгласно разпоредбата на чл. 30 СК/85 год. - отм. , приложим закон по имуществени спорове между бивши съпрузи , чиито брак е прекратен при действието на СК/85 –отм. , по аргумент на парагр.4 ал.1 от ПЗР на СК/ 2009год. по който семеен кодекс се преуреждат имуществените отношения само по заварени бракове т.е. бракове , който не са прекратени на някое от основанията по чл. 44 СК/2009 година, искът по чл. 28 ал.3 СК/85 –отм. може да се предяви до 1 година от прекратяване на брака. Срокът по чл. 30 СК/85 –отм. ,както и този по чл.31 СК/2009 година , е процесуално преклузивен. С неговото изтичане се преклудира правото на иск , като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Втората инстанция , имаща служебното задължение да следи за валидността и процесуалната допустимост на обжалваните съдебни решения , също има задължението да провери надлежно ли е упражнено, при разгледан по същество от първата инстанция дело, правото на иск. Заявеният след срока по чл. 30 СК/85-отм. иск с правно основание чл. 28 ал.3 СК/85 -отм. е ненадлежно предявен иск, а постановеното по такъв иск съдебно решение е процесуално недопустимо- чл. 209 ал.1 изр. първо ГПК / отм./ , доколкото се прилагат процесуалните правила на отменения ГПК, респ. на основание чл. 270 ал.3 изр. първо , съгласно действащия ГПК от 2009 година. Данните по настоящото дело сочат , че исковата молба по чл. 28 ал.3 СК на Д. Й. И. срещу Л. С. И. е подадена на дата 05.04.2004 година, и дата на образуване на съдебното исково производство 08.04.2004 година. По представеното и прието като доказателство Удостоверение No 172/ 30.04/2003 година на Поморийския районен съд / л. 25/ се установява , че решението за прекратяване на брака на страните с развод е влязло в сила на дата 02.04.2003 година. От тези две дати, удостоверени от съдебните книжа/ искова молба и удостоверение на съда/ , имащи характеристиката на официални свидетелстващи документи, следва еднозначен извод- искът на Д. Й. И. по чл. 28 ал.3 СК/ 85 –отм. е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК/ 85 –отм. , т.е. след като правото му на иск е преклудирано. Ето защо настоящият състав на ВКС намира , че постановените решения на първата и въззивна инстанции следва да се обезсилят като процесуално недопустими, а съдебното исково производство се прекрати на основание чл. 209 ал.1 изр.първо ГПК/ отм./ . В тази насока следва да се отбележи обстоятелството, че с подадения писмен отговор от защитата на Л. И. от дата 26.05.2004 година е заявено възражение за недопустимост на иска като подаден след едногодишния преклузивен срок / л.18/ , по което възражение не е взето становище от нито един от съдебните състави, произнесли решенията в хода на проведеното исково производството. С оглед изхода на делото и като съобрази искането на защитата на ответника по касация за присъждане на разноски , настоящият състав приема , че искането следва да се уважи на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. ГПК в размера , доказан с представения Договор за правна защита и съдействие No [ЕГН]/ 02.12.2015 година , а имено за сумата от 500 лв. / петстотин лева/. По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293 ал.4 във вр. с чл. 270 ал.3 ГПК въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 година постановено по В.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас, и потвърдено решение No 149/02.08.2013 година по гр.д. No 333/2004 година на РС-Несебър по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм. и ПРЕКРАТЯВА съдебното исково производство по иска на Д. Й. И. срещу Л. С. И. с правно основание чл. 28 ал.3 СК/ 85 –отм. като процесуално недопустим , заявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК/85 отм./. ОСЪЖДА Д. Й. И. от [населено място] ЕГН [ЕГН] за заплати на Л. С. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :