Р Е Ш Е Н И Е № 50143 Гр. София, 25 ноември 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 691/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. И. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1019/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС), като при условията на алтернативност се настоява за отмяна на влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 436/2019 год. по описа на Софийски окръжен съд и за връщане на делото за ново разглеждане именно на въззивната инстанция. Изложени са доводи, че обвинението не е било доказано по несъмнен и категоричен начин, както и че наказанието лишаване от правоуправление на МПС е завишено. Поддържа се освен това, че с прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата САС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото изявлението на осъдения за десезиране на съда е направено извън сроковете по чл. 324 от НПК. В съдебно заседание осъденият поддържа искането като уточнява, че преимуществено настоява за отмяната на постановеното от САС определение за прекратяване на въззивното производство. Разяснява причините, довели до изявлението му за оттегляне на въззивната жалба като моли в случай, че не бъде отменен съдебният акт, препятстващ развитието на наказателното производство, да бъде възобновено първоинстанционното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото има за предмет акт по чл. 419 от НПК и е направено от процесуално легитимирана страна. Спазени са сроковете по чл. 421, ал. 3 от НПК, тъй като и определението на въззивния съд, и първоинстанционната присъда са влезли в сила на 16. 02. 2022 год., а искането е депозирано на 16. 08. 2022 год. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 12/28. 05. 2021 год. по н. о. х. д. №436/2019 год. Софийският окръжен съд е признал подс. Г. И. С. за виновен в това, че на 29. 10. 2017 год. при управление на МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Д. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подс. С. е лишен от правоуправление на МПС за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия в САС е образувано в. н. о. х. д. № 1019/2021 год. Въззивната инстанция е уважила доказателствените искания на Г. С. и е допуснала преразпит на свидетели, както и изслушване на вещите лица, изготвили заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза. В съдебно заседание на 29. 11. 2021 год. съдът е дал ход на въззивно съдебно следствие като е разпитал свид. Д. Ц.. Делото е отложено за 31. 01. 2022 год. за събиране на останалите допуснати доказателства. В това съдебно заседание подсъдимият изрично е заявил, че оттегля всичките си доказателствени искания, както и депозираната от него въззивна жалба и настоява за прекратяване на въззивното производство, тъй като желае постановената спрямо него присъда да влезе в сила. Въз основа на това изявление на жалбоподателя апелативният съд е преосмислил становището си за необходимост от провеждане на въззивно съдебно следствие, отменил е определението за допускането му и е прекратил производството по делото. Така очертаното процесуално развитие на делото по необходимост изисква да се обсъди не само атакуваното определение за прекратяване на въззивното производство, но и предхождащите го процесуални действия на съда и на осъдения като се припомнят някои от съществените характеристики на въззивното производство. Предназначението на този стадий от наказателния процес е да извърши проверка на невлязлата в сила присъда както по отношение на установените от първостепенния съд фактически обстоятелства, така и досежно правилното приложение на закона. Както подсъдимият, така и останалите страни имат правото не само да сезират въззивния съд с жалба или протест, но и да оттеглят същите, ако впоследствие преценят, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със заетата от тях позиция пред първата инстанция. Това тяхно право не е неограничено във времето. Упражняването му е обвързано с определен срок – до даване ход на съдебното следствие, а когато такова не се провежда – до даване ход на съдебните прения. Възприетото законодателно разрешение не е случайно. С установяването на този срок, който по своето естество е преклузивен, законодателят цели от една страна да предпази страните от необмислено решение по повод по-нататъшния ход на въззивното производство, а от друга – да ги дисциплинира като не допусне те да променят непрестанно становището си в зависимост от това какви доказателства са събрани от въззивния съд. В същото време в качеството ѝ на ръководно-решаващ орган и съд по фактите въззивната инстанция разполага със суверенното право да прецени дали за разкриване на обективната истина по делото е необходимо събирането на доказателства или не. Безспорно първоначалното решение за това не е обвързващо и неотменимо, но макар въззивното съдебно следствие да е факултативен етап на въззивното производство, то се подчинява на правилата за производството пред първата инстанция (чл. 317 от НПК). Това означава, че след като веднъж е започнал събирането на допуснатите от него доказателства, съдът може само да заличи все още несъбраните такива, но не и да отмени определението си, с което е даден ход на въззивното съдебно следствие като по този начин заличи последиците от извършените съдебно-следствени действия. Подобна отмяна е допустима единствено в случаите, в които е установено, че е съществувала процесуална пречка за даване ход на делото в заседанието, в което е поставено началото на съдебното следствие, която не е съобразена от съда, както и при настъпила промяна в съдебния състав, налагаща с оглед принципа на неизменност съдебното следствие да започне отначало. Именно с оглед преклузивния характер на срока за оттегляне на сезиращия документ е недопустимо въззивната инстанция да отмени определението си за даване ход на въззивно съдебно следствие само и единствено за да уважи несвоевременното искане на жалбоподателя за прекратяване на въззивното производство. Всички тези особености на производството пред втората инстанция не са били съобразени от САС. Постановеният от него акт, с който се препятства по-нататъшното развитие на производството, е незаконосъобразен, защото оттеглянето на подадената от Г. С. въззивна жалба е направено извън законно установения срок. Това налага в. н. о. х. д. № 1019/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд да бъде възобновено, а определението за прекратяване на въззивното производство да бъде отменено като делото бъде върнато на съда за продължаване на процесуалните действия. При този изход от делото е безпредметно обсъждането на останалите доводи на осъдения, касаещи справедливостта на наложеното му наказание. Те следва да бъдат поставени на вниманието на въззивната инстанция. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 1019/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд като ОТМЕНЯ определението за прекратяване на въззивното производство № 81/02. 02. 2022 год., постановено в съдебно заседание на 31. 01. 2022 год. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.