2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 19.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1931 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото „ПИРИН МЕС” ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД против решение № 10210/04.03.2021г. по в.т.д. № 1981/2020г. на Апелативен съд-София, с което, след отмяна на решение № 5490/19.12.2019г. по т.д. № 58/2019г. на Окръжен съд–Благоевград, е обявена за недействителна по отношение на държавата, сделката, сключена между „Пирин мес“ ООД и „Пирин мес 1“ ООД, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том II, рег. № 2794, дело 178/2015г. от 21.07.2015г. на нотариус С. В., вписан в служба по вписванията с вх. № 3093 от 21.07.2015г., акт № 51, том 8, дело № 956/2015г.
Касаторите искат отмяна на въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че не са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на иска по чл.216, ал.1 ДОПК, а именно сделката да е извършена във вреда на публичния взискател и страна по нея да е свързано с длъжника лице. Твърди се, че в конкретния случай няма увреждане на държавата, тъй като процесната сделката е възмездна че срещу собствеността длъжникът е получил равностойна насрещна престация за отчуждаването на имуществото си - придобити акции от капитала на друго търговско дружество, чиято стойност е 548 000 евро. Всички стопански операции са били извършени в период, когато дружеството не е имало никакви публичноправни задължения и при отсъствие на каквито и да било действия на ищеца за иницииране на предварителни обезпечителни мерки, както върху недвижимите имоти, така и върху акциите или останалите движими Д.. Също така считат, че между двете дружества „ПИРИН МЕС” ООД и „ПИРИН МЕС 1" ООД липсват хипотези на свързаност, които да могат да се квалифицират по която и да е буква на §1, т.3 ДОПК. В тази връзка се сочи, че от една страна, лицата по атакуваната сделка - „ПИРИН МЕС“ ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД не участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала едно на друго. От друга страна, „ПИРИН МЕС“ ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД не са лица, в чийто управителен или контролен орган да участва едно и също юридическо или физическо лице. Персоналният състав на двете дружества се състои от различни физически лица, като никое от тях не участва едновременно в двете дружества. Същевременно касаторите твърдят, че въззивният състав в нарушение на чл.269, изр. второ ГПК е излязъл извън посоченото във въззивната жалба, като е разгледал всички възможни хипотези на свързаност на лица по §1, т.3 ДОПК. Претендират присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, ТД на НАП [населено място], не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Делото е образувано пред Окръжен съд –Благоевград по искова молба на И. П. Н., в качеството й на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ При ТД на НАП София, с която са предявени обективно, субективно и кумулативно съединени главни искове срещу „Пирин мес“ ООД и „Пририн мес 1“ ООД, с които се цели прогласяване за недействителни по отношение на държавата, разпоредителните действия на длъжника, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба № 74, том II, рег. № 2794, дело 178 / 2015 г. от 21.07.2015г. на нотариус С. В., вписан в АВ с вх. № 3093, акт том 8, акт № 51 от 21.07.2015г.
Апелативният състав е определил за предмет на разглеждане във въззивното производство постановеното от първоинстанционния съд решение само в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК.
Решаващият състав е възприел установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка, по която страните не спорят: НАП е издал заповед за възлагане на ревизия № Р-22000114002240-091-001/07.11.2014г. за установяване задължения по ДДС за периода от 01.06.2014г. до 30.09.2014г., връчена на „Пирин мес“ ООД на 10.11.2014г. С ревизионен акт № Р-22000114002240-091-001/15.09.2015г. са установени задължения на „Пирин мес“ ООД за ДДС в общ размер на 315 805,94 лева, който му е връчена на 23.09.2015г. Този ревизионен акт е обжалван по административен ред, но е потвърден с решение № 824/20.05.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП”. Жалбата на дружеството против това решение е отхвърлена с решение № 730/09.02.2017г., по адм. дело № 6318/2016г. по описа на Административен съд София-град, което е оставено в сила с решение № 6981/05.06.2017г. по адм. дело № 3644/2017г. на ВАС. Страните не спорят и от служебно извършени справки в Търговския регистър при Агенция по вписванията е установено, че Т. Р. Т., Г. П. Н. и Х. Н. К. са съдружници при равни дялове /1 700 лева/ и управители на „Пирин мес“ ООД, които представляват дружеството заедно и поотделно. Съдружници при равни дялове /2 500 лева/ и управители на „Пирин мес 1“ ООД са Ц. К. Нусторова и Л. Х. Т., които представляват дружеството заедно и поотделно. Страните не спорят и от представени и приети справки от ЕСГРАОН, е установено, че Г. П. Н. и Ц. К. Нусторова са съпрузи, Л. Х. Т. е дъщеря на Х. Н. К. и съпруга на Т. Р. Т.. С нотариален акт от 21.07.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том II, рег. № 2794, дело 178/2015г. на нотариус С. В., вписан в АВ с вх. № 3093, акт том 8, акт № 51 от 21.07.2015г. „Пирин мес“ ООД е продал на „Пирин мес 1“ ООД поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Област Б., местност „Цигаларната“, с площ от 2 866 кв.м. и с идентификатор 61813.786.2, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда със идентификатор 61813.786.2.5 и със застроена площ от 177 кв.м., брой етажи 1 и с предназначение за селскостопанска сграда; сграда със идентификатор 61813.786.2.5 и със застроена площ от 725 кв.м., брой етажи 2 и с предназначение за промишлена сграда и сграда със идентификатор 61813.786.2.7, със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи 1 и с предназначение за енергопроизводство. Страните по сделката са уговорили обща продажна цена от 550 000 лева, която ще бъде изплатена от купувача на продавача изцяло по банков път в срок до 1 година, считано от подписване на нотариалния акт. В т. 5 е уговорено, че владението на имотите се предава от продавача на купувача с подписването на нотариалния акт. В т. 6 е от договора е посочено, че всички разходи във връзка с нотариалното изповядване са за сметка на продавача. От договор за продажба на акции от 17.07.2015г. е установено, че „Пирин мес 1" ООД е придобило 6 000 акции на приносител от капитала на „Seascope S. C.", П., всяка от които с номинална стойност 100 щатски долара от чуждестранно юридическо лице VAN BAAL JSC, срещу цена от 548 000 евро, която ще бъде заплатена в двугодишен срок от сключването на договора, поради обстоятелството, че купувачът бил нововъзникнало дружество и тепърва ще развивал стопанска и инвестиционна дейност, от която приходите щели да възникват в перспективи. От сключено между „Пирин мес" ООД и „Пирин мес 1" ООД споразумение за установяване на вземания и определяне реда на тяхното заплащане от 13.08.2015г. е установено, че ответниците са договорили дължимата сума от 1 086 269,04 лева да бъде погасена чрез горепосочените акции на приносител.
Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.216, ал. 2, предл. 3-то ДОПК, публичният изпълнител е активно процесуално и материално легитимиран да предяви иск за установяване на относителна недействителност по отношение на държавата, на сделките, сключени с процесния нотариален акт, на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
Намерил е за доказани и първите два елемента от фактическия състав на чл.216, ал. 1 от ДОПК, тъй като процесният договор за прехвърляне на недвижими имоти е сключен на 21.07.2015г., след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия 10.11.2014г., в резултат на която с влязъл в сила на 05.06.2017г. ревизионен акт № Р-22000114002240-091-001/15.09.2015г. са установени публични задължения на „Пирин мес“ ООД /продавача/ в общ размер от 315 805,94 лева.
За да отмени първостепенното решение и да уважи предявените отменителни искове, решаващият състав е достигнал до извода, че процесните сделки са във вреда на публичните взискатели и са извършени от свързани лица, по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК.
Прието е, че винаги когато длъжникът по едно публично задължение извърши отчуждителна сделка, е налице вреда, защото тя обективно води до намаляване на неговото имуществото и се създава реална опасност от невъзможност за удовлетворяване на публичните задължения. Вредата е обективна предпоставка и е налице, както, когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато само го намалява или с правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на публичното задължение. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, освен отчужденото, че стойността на полученото съответства по размер на даденото, поради което получените акции като цена по договора за покупко-продажба на недвижимите имоти на длъжника, може да послужи за удовлетворение на публичните задължения, не е основание да се приеме, че не е налице вреда. Счетено е, че хипотетичното съществуване на друго имущество не означава непременно и сигурна възможност на публичния взискател да се удовлетвори от него. В допълнение съдът е посочил, че 6 000 акции на приносител от капитала на „Seascope S. C.", П., всяка от които с номинална стойност 100 щатски долара, които са били отчуждени от длъжника, не са послужили за погасяване на публичните му задължения към държавата. Взето е предвид и, че в отговора на исковата молба на „Пирин мес“ ООД е признато обстоятелството, че процесните акции са прехвърлени за погасяване задължение на дружеството към един от съдружниците. Счетено е, че съдебното признание на неизгоден за страната факт се ползва с доказателствена сила на основание чл. 175 ГПК.
Апелативният състав е намерил за основателно твърдението на ищеца, че процесните сделки са извършени от свързани лица, по смисъла на §1, т.3 ДОПК. Намерил е за принципно правилни изводите на първоинстанционния съд, че в хипотезите на §1, т.3, б „а“ и б. „в“ от ДР на ДОПК, свързани лица са само физическите лица, но в тях не се включва родствена връзка между съдружниците и управителите на дружествата - съконтрахенти. Същевременно е намерил за неправилен извода на окръжния съд, че страните по сделката в случая са дружества, които не са свързани, тъй като липсват хипотези на свързаност между тях съгласно § 1, т. 3 ДР на ДОПК. Позовал се е на безспорно установените по делото близки родствени връзки между съдружниците и управителите на „Пирин мес“ ООД - Т. Р. Т., Г. П. Н. и Х. Н. К. и съдружниците и управителите на „Пирин мес 1“ ООД - Ц. К. Нусторова и Л. Х. Т. (Г. П. Н. и Ц. К. Нусторова са съпрузи, а Л. Х. Т. е дъщеря на Х. Н. К. и съпруга на Т. Р. Т.). Счетено е, че при предявен иск на основание сключена сделка между свързани лица, трябва да изследва всяка една от уредените в закона хипотези на свързаност, а не преценката да се ограничи само до посочената от ищеца правна квалификация на тази свързаност. В тази връзка, според решаващия състав, изключително близките родствени връзки на собствениците на капитала и представители на ответните търговски дружества, установяват друга хипотеза на закона, която може да обоснове наличие на свързаност на лицата, а именно лица, между които могат да се уговорят условия, различни от обичайните, на основание § 1, т. 3, б „м“, предл. последно от ДР на ДОПК. Счел е, че в цитираната разпоредба законодателят е въвел самостоятелна хипотеза на свързани лица, при която ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че именно поради близките родствени връзки са уговорени условия, различни от обичайните. Приел е, че в случая процесният договор е сключен при условия, различни от обичайните. Посочил е, че страните по процесната сделка са уговорили, че заплащането на цената ще е до една година след подписване на нотариалния акт - 21.07.2015г. Позовал се е на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК, че уговарянето на значителен срок за плащане на цената представлява безвъзмездна сделка, защото купувачът получава всичко по сделката, а продавачът само вземането за цена. В тази връзка решаващият състав е посочил, че няма пречка страните да уговорят отсрочено плащане на цената по сделката, но обичайно се уговарят условия, които могат да гарантират нейното плащане - банкова гаранция, банков кредит, законна ипотека по чл.168, ал.1, т.1 ЗЗД, запис на заповед, поръчителство и други обезпечения. Счел е за обичайно в тези случай запазването от продавача на владението върху недвижимите вещи, като гаранция, че ще получи уговорената цена и няма да бъде лишен от плодовете на веща до нейното заплащане. Същевременно е приел, че при близките родствени връзки между съдружниците и законни представители на страните по сделката, продавачът няма как да не е знаел, че дружеството на купувача е вписано в ТР на 16.07.2015г., което е пет дена преди сключването на сделката и не разполага с никакви парични средства, с изключение на вписания капитал от 5 000 лева. Посочил е за обичайни условия в договорите за покупко-продажба на недвижими имоти заплащането на разноските по прехвърлянето да са за сметка на продавача или поне по - равно за всяка от страните, а не изцяло за сметка на продавача. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ответниците са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б „м“, пр. последно от ДР на ДОПК е посочено обстоятелствата, че първият ответник е прехвърлил на втория ответник цялото си движимо имущество, свързано с производствената му дейност; че двете дружества осъществяват една и съща търговска дейност, имат един и същ адрес на управление, както и че работниците и служителите на продавача са напуснали работа и веднага са назначени от купувача че ползват един и същи общ офис, като справките към НАП се подават от един и същ IР адрес. Също така е прието за обстоятелство извън обичайните условия сключването на споразумението от 13.08.2015г., с което е уговорено даване вместо изпълнение, при което продавачът получава от купувача вместо дължимата цена от 1 086 269,04 лева, акции на приносител от капитала на неизвестна панамска корабна компания.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на материалноправния въпрос за приложението на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК във връзка с установяване на вреда на публичния изпълнител като елемент на фактическия състав, както и във връзка с установяване свързаност на лицата по сделката по § 1, т.З, б. „м“ от ДР от ДОПК като елемент па фактическия състав. Същевременно са посочени следните правни въпроси, за които също се поддържа, че са от значение за изхода на делото и за развитие на правото: „1/ Кои лица се приемат за свързани по смисъла на §1, т. 3, б. "м" ДР на ДОПК и отнася ли се разпоредбата за търговски дружества, т.е. за юридически лица, при които собствениците на капитала и управителите са съпрузи и/или роднини по права линия от първа степен?; 2/ При иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, вр. §1, т. 3, б. "м" ДР на ДОПК, по какви критерии условията по сключена отчуждителна сделка между две свързани лица могат да се приемат за обичайни?; 3/ Когато плащането на цената по една възмездна сделка е отложено с определен срок, каква продължителност на срока може да се приеме като значителен срок?“ Касаторите се позовават на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на основанието по чл.280, и ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросите относно установяването на елементите на фактическия състав на чл.216, ал.1 ДОПК /увреждане; свързани лица/ не е обуславящ за изхода на спора и не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изисква преценка на правилността на акта, която се извършва след допускане на решението до касационно обжалване, а не обуславя същото.
По отношение на въпроса, кои лица са свързани по смисъла на § 1, т.З, б. „м“ от ДР от ДОПК, не само е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като той е от значение за изхода на спора, но спрямо него е осъществен и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Останалите два въпроса не предпоставят допускане на решението до касация, тъй като преценката относно критериите, при които условията по сключена отчуждителна сделка между две свързани лица могат да се приемат за обичайни по см. на § 1, т.З, б. „м“ от ДР от ДОПК, и кога срокът на плащане на цената по възмездна сделка е значителен се извършва въз основа на съвкупна преценка на конкретните обстоятелства, установени по всяко дело, и касае правилността на акта, който не е предмет на селективната фаза на касационното производство.
Предвид горното, въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК до касационното обжалване по въпроса: „Кои лица се приемат за свързани по смисъла на §1, т. 3, б. „м" ДР на ДОПК и отнася ли се разпоредбата за търговски дружества, т.е. за юридически лица, при които собствениците на капитала и управителите са съпрузи и/или роднини по права линия от първа степен?“
С оглед допускането на решението до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не следва да бъде разглеждано допълнително наведеното основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 408,23 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10210/04.03.2021г. по в.т.д.№ 1981/2020г. на Апелативен съд -София.
УКАЗВА на касаторите „ПИРИН МЕС” ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД, в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 408,23 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|