Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 10.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 6831/2014 година. Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, образувано по молба на М. С. Д., подадена чрез адвокат Е. М. за отмяна на решение № 404 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 605/2014 г. на Русенски окръжен съд и на потвърденото с него решение № 664 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд, V – граждански състав. Ответникът по молбата за отмяна – В. И. Г. чрез адвокат К. Д. е подал отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който поддържа, че молбата следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 215 от 16.06.2015 г. е допуснато разглеждане на посочената по – горе молба за отмяна. Предмет на производството е цитираното решение на въззивния съд, с което е потвърдено решение № 664 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. С. Д., че В. И. Г. не й дължи сумите, предмет на изпълнително дело № 20138320401350 по описа на ЧСИ, рег. № 832 и район на действие Окръжен съд – Русе, от които 400 лв. разноски по гр. дело № 1623/2010 г. по описа на Р., 100 лв. присъдени разноски, 60 лв. разноски по изп. дело и 60 лв. такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ и са присъдени разноски в полза на ищеца. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявения иск по чл. 439 ГПК е процесуално допустим и е обосновал извода си с позоваването на определение № 163 от 24.02.2014 г. по ч. гр. дело № 76/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което спора за допустимостта на иска е бил разрешен, като определението на първостепенния съд за прекратяване на производството е било отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По съществото на спора въззивният съд е изложил мотиви за правилност на първоинстанционното решение. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, въз основа на което молителката иска отмяна на въззивното решение не е налице. В обстоятелствената част на молбата си същата поддържа, че цитираните по - горе съдебни решения са недопустими, тъй като били постановени по недопустим иск по чл. 439 ГПК. Молителката счита от друга страна, че двете решения противоречат на постановените преди това и влезли в сила решение по гр. дело № 1623/2010 г. на Русенски районен съд и решение по гр. дело № 1560/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. В тази връзка страната е изложила, като единствен довод съображението, че с решенията, чиято отмяна иска съдът бил тълкувал постановените преди това съдебни решения между същите страни, което било недопустимо, тъй като тълкуване може да извърши само съдът, постановил решението. Производството по гл. 24 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от основанията, посочени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Процесуално недопустимите решения не са предмет на производството за отмяна, регламентирано в гл. 24 ГПК. Поради това доводите за недопустимост на иска, като неотносими към съставите по чл. 303 и чл. 304 ГПК не релевират основания за отмяна на решенията, предмет на настоящата молба. Не са налице предпоставки за отмяна на решенията, предмет на молбата за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Решенията, които според молителката са постановени преди съдебните актове, чиято отмяна се претендира поради това, че им противоречат имат за предмет искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, предявени от В. И. Г. против ОУ „Братя М.”, [населено място] и М. С. Д. за заплащане на сумата 5000 лв., частично предявена от общ размер 20000 лв. – претендирана, като обезщетение за неимуществени вреди от виновно извършено неправилно уволнение, както и за заплащане на сумата 12857 лв., обезщетение за имуществени вреди за неполучено трудово възнаграждение, поради незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение. С решение № 367 от 28.02.2011 г. по гр. дело № 1623/2010 г. Русенски районен съд е отхвърлил исковете и е осъдил ищеца да заплати на ответниците по 400 лв. разноски по делото. С решение № 385 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 546/2011 г. състав на Русенски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ответницата М. С. Д. в размер на сумата 1000 лв., а иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по отношение на същата е уважил изцяло, за сумата 12857 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2007 г. до окончателното им изплащане, присъдил е разноски в полза на ищеца в размер на сумата 2009.60 лв., отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на М. С. Д. в останалата част до пълния предявен размер, отхвърлил е и исковете по отношение на ответника ОУ „Братя М.”, [населено място] изцяло и е осъдил В. И. Г. да заплати на ОУ „Братя М.”, [населено място] 700 лв. разноски за въззивната инстанция. Така постановеното въззивно решение е било отменено с решение № 287 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 1560/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. по реда на чл. 290 ГПК в частта, с която М. С. Д. е осъдена да заплати на В. И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12857 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД в размер на сумата 12857 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, като е осъдил В. И. Г. да заплати на М. С. Д. 2187. 20 лв. разноски по делото. Съдебните актове, чиято отмяна се иска, като неправилни и противоречащи на посочените по - горе и постановени преди тях решения – решение № 404 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 605/2014 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 664 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд са постановени по отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, като с тях е уважена претенцията на В. Г. за признаване за установено по отношение на М. Д., че В. Г. не и дължи сумите, предмет на изпълнително дело № 20138320401350 по описа на ЧСИ. За да се осъществи фактическия състав на 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска друго влязло в сила решение, което му противоречи. От изложените по - горе обстоятелства се установява, че цитираните в молбата за отмяна съдебни актове се отнасят до съдебни производства, между които няма обективен идентитет по отношение на предмета на споровете. Решение по гр. дело № 1623/2010 г. на Русенски районен съд, като отменено с решението по гр. дело № 546/2011 г. на Русенски окръжен съд не поражда правни последици по спора, по който се формира сила на пресъдено нещо с цитираното въззивно решение по иска по чл. 49 ЗЗД срещу ОУ „Братя М.”, [населено място], по иска по чл. 45 ЗЗД срещу настоящата молителка в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по претенцията за неимуществени вреди, както и с цитираното касационно решение, по иска по чл. 45 ЗЗД срещу настоящата молителка по претенцията за имуществени вреди. Липсата на обективен идентитет по отношение на предмета на споровете произтича от различните искове, по които са се произнесли съдилищата - с решенията, чиято отмяна се претендира е разгледан иск по чл. 439 ГПК, а с решенията, посочени от молителката, като предхождащи съдебните актове, предмет на отмяната са разгледани искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Иск по чл. 439 ГПК може да предяви длъжник по изпълнително производство въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а исковете по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД са за вреди от незаконно уволнение. Следователно между делата по чл. 439 ГПК и чл. 45, чл. 49 ЗЗД няма тъждество по отношение на спорното право, индивидуализирано с основанията и петитумите на исковите молби, поради което липсва противоречие и в посочените решения, по – конкретно в диспозитивите, отразяващи постановения правен резултат. Не е налице обективен идентитет и по правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Цитираните по - горе съдебни актове - решение № 385 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 546/2011 г. на Русенски окръжен съд и решение № 287 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 1560/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. са постановени по разноските, дължими с оглед изхода на спора по предявените искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и в тези си части имат характер на определения, като същите не са от категорията съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо /в този смисъл са разясненията в т. 2 ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г./. Тези актове в частите им, с които са присъдени разноски не разрешават със сила на пресъдено нещо правен въпрос, идентичен по съдържание с предмета на спора, по който са се произнесли Русенски районен съд и Русенски окръжен съд с решенията, чиято отмяна се иска. Предмет на разглеждане в последните /решение по гр. дело № 605/2014 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него решение по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд/ не са разноските, дължими с оглед изхода на спора по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, а оспорването на вземането по насоченото срещу длъжника, сега молител изпълнение, с оглед настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание правопогасяващи факти. С оглед всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решение № 404 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 605/2014 г. на Русенски окръжен съд и на потвърденото с него решение № 664 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд, V – граждански състав, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителката трябва да заплати на ответника по молбата за отмяна направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Д. за отмяна на решение № 404 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 605/2014 г. на Русенски окръжен съд и на потвърденото с него решение № 664 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3667/2013 г. на Русенски районен съд, V – граждански състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на В. И. Г. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 300 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: