Р Е Ш Е Н И Е № 254 Гр.София, 12.06.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело № 504/2015 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Г. Й. И. за възобновяване на въззивно нохд № 351/2014 г. на Видинския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 2/3.2.2015 г. на наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото не са взети предвид всички доказателства, поради което законът е приложен неправилно, а наказанието е явно несправедливо. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, а наказанието е в справедлив размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите, поддържани в подаденото в срока по чл.421, ал.3 НПК искане и намира: Видинският районен съд с присъда № 584/25.11.2014 г. по нохд № 777/2014 г. признал подсъдимите Г. Й. И. и Е. Б. С. за виновни в това, че в съучастие като извършители на 11.1.2014 г. в с.Г. извършили кражба на имущество от владението на Ан.К. на обща стойност 264 лв като използвали техническо средство. На осн.чл.195, ал.1 т.4 вр.чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 чл.58 а ал.1 НК ги осъдил: подсъдимия И. на 8 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание приложил чл.61 т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС, а подсъдимия С. на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Видинският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 351/2014 г. изменил присъдата само в частта относно приложението на ЗИНЗС като определил режима и заведението за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И., при условията на чл.61 т. 3 вр.чл.59 ал.1 ЗИНЗС. Доводите за нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници и за неверни правни изводи при квалифициране на деянието са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК и при условията на чл.371 т. 2 НПК. Подсъдимият след разясняване на правата му и при участието на защитник е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е одобрил съгласието като е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Установил е, че самопризнанието се подкрепя от доказателствените източници, събрани на досъдебното производство за относимите обстоятелства по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем, поради което е постановил осъдителна присъда. Възприел е квалификацията на поведението като престъпление по чл.195 ал.1 т. 4 вр.чл. 20 ал.2 НК въз основа на безспорно установената фактическа обстановка. Не е допуснал нарушение с отказа да приложи чл.197 НК. Мотивирано е обосновал несъгласието си с възражението, изложено по аналогичен начин и пред настоящия състав, със съображения, които следва да се споделят изцяло. Преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо престъпление е възможно само тогава, когато имуществото е внесено или заместено - от виновния или други лица, доброволно до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд като проявеното поведение в този смисъл само от един или от няколко съучастници ползва всички. Член 197 НК не се прилага в случай като настоящият, когато компетентните органи при извършване на разследването самостоятелно или със съдействието на други лица са задържали извършителите и са иззели откраднатото имущество. Въззивният съд не може да приеме различни от приетите фактически положения, които са основани на фактите, очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия, за да обоснове наличието на основания за друга квалификация на поведението. Неоснователно е възражението за постановяване на явно несправедливо по размер наказание. От съдържанието на решението е видно, че са взети предвид и правилно оценени всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Според тяхната тежест и значение правилно са определени като смекчаващи и отегчаващи отговорността по смисъла на чл.54 НК. С оглед процесуалното поведение на подсъдимия, липсата на вредни последици, семейното положение, имотното състояние, стойността на имуществото е възприел и повторно обосновал извода, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства. При тези условия е определено наказанието в размер на предвидения за това престъпление минимум на наказанието от една година. Законосъобразно е редуцирано с една трета според изискванията по чл.373 ал. 2 ГПК, който препраща към приложението на чл.58 а НК, до размер на 8 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно. Правилно е отчетено и наличието на отегчаващи обстоятелства, каквито са динамиката на този вид престъпление, данните за нееднократно демонстрираното от страна на подсъдимия незачитане на закона, санкционирано по предвидения ред, макар и за деяния, отдалечени във времето. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал. 5 т.1 вр.ал.1 т. 3 НПК и не са налице основания за проява на исканото по-голямо снизхождение, което би могло да доведе до несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК. Предвид изложеното искането за отмяна или изменение на въззивното решение е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Й. И. за възобновяване на въззивно нохд № 351/2014 г. на Видинския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 2/3.2.2015 г. на наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към решение № 254 гр. София, 12.06.2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА изслуша докладваното от съдията Лидия Стоянова наказателно дело № 504/2015 година. С молба от 27.05.2015 г. адвокат И. В. И. от АК – Видин, упълномощен защитник на осъдения Г. Й. И., моли да бъде отменена наложената му на основание чл. 271, ал. 11 НПК глоба в размер на 500 лв. заради неявяване в съдебно заседание на 15.05.2015 г. без посочване на уважителна причина, което е станало причина за отлагане на делото. Към молбата са приложени удостоверение за раждане на М. И. И. (дъщеря на молителя) и епикриза на същото лице, издадена на 30.04.2015 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – Детска хирургична клиника. Поддържа се невъзможност адвокат И. да се яви на насроченото пред ВКС съдебно заседание поради необходимостта да полага грижи за оперираното си по спешност дете. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира молбата за основателна. Приложените документи съдържат данни за наличие на уважителна причина адвокат И. да не се яви в съдебното заседание на 15.05.2015 г., за която не е имал възможност да уведоми своевременно съда. Заради това искането за отмяна на наложената санкция е основателно и тя следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.05.2015 г. за налагане на глоба в размер на 500 лв. на адвокат И. И. от АК – Видин, за което същият следва да бъде уведомен. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: