Р Е Ш Е Н И Е   №71   София, 2.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова    ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                              Светла Димитрова                         при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 138/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Т. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 207 от 03.11.2008 год. по гр. д. № 419/2008 год., с което е обезсилено решение № 72 от 03.06.2008 год. по гр. д. № 252/2006 год. на Великотърновския окръжен съд, с което на основание чл. 1 ЗОДОВ са били уважени исковете на жалбоподателя, като О. д. „П” гр. В. е осъдена да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5946,40 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., със законна лихва върху двете суми от 17.10.2005 год., причинени от незаконни действия на ответника по изземване на 04.04.2003 год. с протокол на РПУ - Велико Т. собствен на ищеца лек автомобил марка „Нисан”, модел „Терано” , рег. № В* и е отхвърлен иска за сумата 13020 лева обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, произтичащи от същото деяние. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна. Ответникът О. д. „П” гр. В. не е взел становище по жалбата. Представителят на А. прокуратура гр. В. заема становище за неправилност на обжалваното решение с искане за неговата отмяна. С определение № 291 от 16.03.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по правния въпрос за правната квалификация на предявения иск и за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното материално право. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са били частично уважени искове на жалбоподателя по чл. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че решението е постановено по непредявен иск, тъй като съдът се е позовал на обстоятелства извън исковата молба. Посочено е още, че правната квалификация на спорното материално право намира основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, за разглеждането на който е върнал делото на първоинстанционния съд. Решението е неправилно. Незаконосъобразно е виждането на съда, че допуснатото изменение в правното основание на предявения иск направено от първоинстанционния съд по молба на ищеца от 16.10.2006 год. (л. 19 от гр. д. 252/2006 г. на Великотърновския ОС) е изменение, с което фактически е предявен нов иск. Видно от съдържанието на молбата, ищецът е конкретизирал само правното основание, „без да се променя фактическата обстановка”. В процеса на делото ищецът не е въвеждал нови факти, различни от изложените в обстоятелствената част на исковата молба, нито се е позовал на друг юридически факт, в сравнение с посочения с иска, от който извежда претендираното право. Твърденията в исковата молба са останали непроменени в процеса на делото - с протокол за доброволно предаване по искане на служители на ответника - капитан М. на 04.04.2003 год., ищецът предал собствения си лек автомобил за извършване на експертиза, неправомерно задържан от ответника повече от две години. Вследствие на тези неправомерни действия на служители на ответника, ищецът е претърпял вреди, за които е поискал присъждане на обезщетение в размери посочените в петитума на исковата молба. Тези факти са поддържани в процеса на делото, по тези факти са събирани доказателства и те са залегнали в решението на първоинстанционния съд, от което следва, че решението не страда от порок водещ до недопустимост, както неправилно е приел въззивният съд, а до квалификация на спорното право. Както в теорията, така и с трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет (основание на иска) и посочване, в какво се състои искането (петитум). Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Затова, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. В настоящият случай, без да се е позовал на други фактически обстоятелства, различени от посочените в исковата молба, ищецът е променил само правната квалификация на тези обстоятелства, която е била възприета от първоинстанционния съд. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество. С обжалваното решение, въззивният съд е упражнил част от тези правомощия, като е квалифицирал естеството на спорното материално право, изведено от наведените в исковата молба правно-релевантни факти по чл. 49 ЗЗД, вместо по чл. 1 ЗОДОВ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Този порок е основание за незаконосъобразност на решението, която въззивният съд е следвало да отстрани, като постави вярната квалификация, отмени първоинстанционното решение и като решаващ съд разгледа спора по същество със собствени фактически и правни изводи по него. При тези съображения, като процесуално незаконосъобразно, решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение, съобразно правомощията си. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение № 207 от 03.11.2008 год. по гр. д. № 419/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ