Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 11 март 2019 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 1238/2018год. Производството е образувано по касационна жалба от сл. защитник на подсъдимия И. Х. Я. срещу решение № 243 от 06.11.2018год.,постановено по внохд № 352/2018год. на Великотърновския апелативен съд, със сочено основание за изменяване по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК и искане за намаляване на наказанието. Излагат се доводите, че макар съдилищата да са отчели наличните, в случая, смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, относими към индивидуализиране на наказанието, не им е отдадена необходимата тежест и всичко това се отразило при налагането на наказателна санкция, която е завишена и явно несправедлива. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея основание и доводи. Редовно призован, подсъдимият заявява, че не желае да присъства при разглеждане на жалбата му пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Определеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, защото съответства на обществената опасност на дееца и на извършените от него деяния. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като И. Х. Я., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на сл. защитник-адв. Ц. от АК-Плевен и след изрично искане на подсъдимия, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично се е съгласил, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието му и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. С присъда № 35 от 21.06.2018год. по нохд № 334/2018год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият И. Х. Я. е признат за виновен в извършено на 14.09.2017год. в [населено място], престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2, във вр. ал.2, т. 1, във вр. ал.1 от НК, с пострадал Г. И. Г. от същото село, поради което на посоченото основание и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. С присъдата Я. е признат за виновен и за това, че на същата дата и в същото населено място извършил престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, като нощем и въоръжен, влязъл в чуждо жилище обитавано от Г. И. Г. и М. И. М., поради което на посоченото основание и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия за изтърпяване най-тежкото от наложените му наказания-това от дванадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 14.09.2017год. На основание чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. С обжалваното решение въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието за водещото по тежест престъпление-това по чл. 142, ал. 3 от НК от осемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК го е определил на десет години, като в съответствие с това е намалил и размера на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание на десет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. При отмерване размера на наложените наказания първата съдебна инстанция е отчела всички относими към тяхната индивидуализация обстоятелства, оценени са съответно на тяхната тежест и няма основание да се приеме, че някои от тях са били пренебрегнати, включително тези, върху които отново се акцентира пред касационната инстанция. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия, но той не се споделя от настоящия съдебен състав. Същият този довод, подкрепен с идентични аргументи, е бил поддържан и пред въззивния съд, който със своето решение му е дал отговор, като е заключил, че наложеното на Я., за по-тежкото в съвкупността от престъпления наказание, е явно несправедливо и завишено по размер, поради което го е намалил при минимума, предвиден за престъплението. Касационната инстанция намира, че измененото от въззивния съд наказание на подсъдимия е явно несправедливо, но с образна насоченост на оплакването му в касационната жалба - то е занижено. Апелативният съд не е преценил правилно съотношението между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и поради това, на последните е отдал значителен превес при определяне на наказанието по чл. 142 от НК. Подсъдимият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления вън от осъжданията, определящи квалификацията на деянието по чл. 142 от НК като извършено при опасен рецидив и са налице повече от един от квалифициращите белези на това престъпление. Престъпната деятелност, предмет на настоящото наказателно производство, Я. е осъществил само няколко месеца след като е бил освободен от затвора след изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода”. Всичко това очертава високата степен на обществена опасност не само на извършените деяния, но и на дееца, който има установени трайни престъпни навици. Изтърпените до този момент наказания „лишаване от свобода” по влезли в сила присъди не са изпълнили своя възпитателен, поправителен и предупредителен ефект. Конкретиката по делото сочи, че, очевидно, по отношение на Я. е следвало да се приложи по осезателна наказателноправна репресия за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и това наказание да отговаря на принципа за съответствие с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл, констатираната „явна несправедливост” не може да бъде коригирана от настоящия касационен състав, тъй като касационно производство е инициирано, единствено, по жалба на подсъдимия, което не допуска влошаване на наказателноправното му положение. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намери, че изложения от подсъдимия Я. довод за явна несправедливост е неоснователен, поради което жалбата му следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 06.11.2018год., постановено по внохд № 352/2018год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: