2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №715 гр. София, 10.12.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември , две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №3160/15 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- в производство по несъстоятелност срещу определение № 857 от 30.03.2015 г. на САС, ГК,12 с-в по ч.гр.д. №1200/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение, постановено в с.з. на 30.01.2015 по т.д. № 46/2010 г. на ОС-Кюстендил за отказ от допускане на увеличение на размера на иска за мораторна лихва на [фирма]- в производство по несъстоятелност срещу [фирма] от 1 944 252,80 лева на 2 099 768,91 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено процесуално нарушение на чл.214 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че обжалваното определение е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е основал на факта, че се касае за търговско дело, което се разглежда по специалния ред на глава 32 ГПК-Производство по търговски спорове. В тази глава е налице уредбата в чл.372 ал.2 ГПК, която според съда, издига в преклузия срока за подаване на допълнителна искова молба по отношение на всички изчерпателно изброени в нея процесуални действия, включително и възможността на ищеца да поиска увеличение на размера на предявения иск. С оглед така предвидената специална уредба, общата такава за изменение на иска в чл.214 ал.1 ГПК е неприложима. Пред настоящия състав на ВКС се поставя правният въпрос за възможността да се допусне увеличение само на размера на иска в производство по търговски спорове след изтичане на срока за подаване на допълнителна ИМ. Отговор на въпроса се съдържа, както в разпоредбите на чл.214 ал.1, предложение второ от ГПК във връзка с чл.372 ал.2 ГПК , така и в практиката на ВКС-Определение №112/19.02.2014 г. по чтд №3791/13 на Второ т.о.. Самият законодател прави разлика между искане за изменение на основанието или петитума на иска/ предложение 1 на чл.214 ал.1 ГПК/ от това за увеличаване само на размера или за преминаване от установителен иск към осъдителен и обратно. Във втория случай в уредбата при общия исков процес-чл.214 ал.1, предл.2 ГПК се предвижда, че това е възможно да стане до даване ход на устните състезания в първата инстанция, при положение,че за първата хипотеза се урежда преклузия до първото заседание за разглеждане на делото. Този „толеранс” на законодателя към ищеца относно крайния срок да се предприеме искане за изменение само на размера на предявения иск във втората хипотеза се основава на първо място на това, че в тази ситуация по никакъв начин не се влошава правото на защита на ответника, тъй като не се навежда ново основание, нито се претендира друг способ за защита, както и поради принципната възможност след изслушване и приемане на ЗСчЕ да се даде възможност на ищеца да измени размера на иска си в съответствие с приетото експертно заключение. Следователно: преклузията в чл.372 ал.2 ГПК не се отнася за искане за изменение само на размера на иска. Подобно становище е застъпено и в определение №112/19.02.2014 г. по чтд №3791/13 на Второ т.о. на ВКС , но по отношение на предприето искане за преминаване от установителен иск към осъдителен в производство по търговски спор, което принципно е подчинено на същия правен ред-аргумент от чл.214 ал.2, предложение второ ГПК . Следователно е налице основание по чл.280 ал.1, ГПК за допускане до касация на обжалваното определение. С оглед изложеното по-горе становище на настоящия съдебен състав на ВКС обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него първоинстанционно такова и настоящият съдебен състав да се произнесе по същество като уважи молбата на ищеца за увеличение на размера на иска за мораторна лихва от 1 944 252,80 лева на 2 099 768,91 лева. Ищецът е освободен от предварително внасяне на държавна такса на основание чл.620 ал.5 ТЗ. На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 857 от 30.03.2015 г. на САС, ГК,12 с-в по ч.гр.д. №1200/2015 г., и потвърденото с него първоинстанционното определение, постановено в с.з. на 30.01.2015 по т.д. № 46/2010 г. на ОС-Кюстендил. ДОПУСКА увеличение на размера на иска за мораторна лихва на [фирма]- в производство по несъстоятелност срещу [фирма] от 1 944 252,80 лева на 2 099 768,91 лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.