Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
София, 08.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело 2209 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх.№1741/13.02.2015 г. от Д. Н. Х. и И. К. Ф., двамата представлявани от пълномощника адв.А. С., срещу решение № 240 /01.12.2014 г. по гр.д.№ 259/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 48/10.05.2014 г. по гр.д.№ 163/2013 г. на Районен съд- Крумовград.
Молителите твърдят,че са били лишени от възможност да участват в делото,но участието им е било задължително,тъй като са съсобственици на процесния недвижим имот .Неправилно предявеният иск по чл.109 ЗС е бил насочен само срещу техния брат.Намират,че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху тях, поради неделимостта на спорното правоотношение. Позовават се на разпоредбите на §6 ал.2 и §8 ал.1 ЗУТ при неприлагане на дворищнорегулационния план.Молят на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК атакуваните решения да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Ответниците по молбата за отмяна Р. Х. Ю. и Ю. Н. Ю. не вземат становище.
С определение № 222/18.06.2015 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като подадена в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК и отговаряща на изискванията по чл.306 ал.1 ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
С влязло в сила решение № 240/01.12.2014 г. по гр.д.№259/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали е отменено частично решение № 48/10.05.2014 г. по гр.д.№163/2013 г. на Районен съд-Крумовград,като ответникът Ю. Н. Ю. е осъден да премахне още 8 кв.м. от едноетажна стопанска постройка,представляваща сеновал с тоалетна ,построена на северната граница на упи VІІ и южната граница на упи VІ-42 в кв.7 , намираща се в [населено място], област К. и попадаща в двата съседни имота.В останалата част, с която ответникът Ю. Н. Ю. е осъден да премахне 16 кв.м. от общо 24 кв.м. застроена площ на стопанската постройка решението е потвърдено.Така предявеният срещу него негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС - за прекратяване на неоснователните му действия, нарушаващи правото на собственост на ищеца Р. Х. Ю. върху упи VІІ в кв.7, изразяващи се в изграждането на незаконна постройка на регулационната и имотна граница с упи VІ-42 е уважен изцяло. Прието е, че той е един от наследниците на Н. Ю. Ю. /К. И. Ф./,заедно със своите брат и сестра , че притежава 1/3 ид.част от упи VІ-42 в кв.7,както и че единствено той владее и ползва процесната постройка.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че молбата за отмяна е неоснователна. Същата следва да бъде квалифицирана с оглед съдържащите се в нея доводи по чл. 304 ГПК. Твърдяното снование по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде поддържано от лица, обвързани от установените с чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Кръгът на тези лица се изчерпва с участвалите в делото на страната на ищеца или ответника субекти, с техните наследници и правоприемници.С разпоредбата на чл.304 ГПК е предвидена процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в процеса, доколкото формираната сила на пресъдено нещо засяга тяхната имуществена правна сфера. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебно решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо , а само тези, които имат право на иск по делото,респ. е следвало да се защитят, като участници в неделимо спорно правоотношение. В качеството им на необходими другари е следвало те да бъдат конституирани като главна страна в процеса. Този извод следва от цитираната разпоредба,която изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК и свързва отмяната с необходимото другарство. Молителите поддържат, че са били необходими и дори задължителни другари в процеса,но това становище не може да бъде споделено. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари.Необходимото другарство е задължително при такава неразделност на делата на другарите, която изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. В производството по негаторен иск насочен срещу един от съсобствениците на недвижим имот останалите съсобственици не са необходими другари. Този извод в настоящия случай се определя от твърденията,съдържащи се в исковата молба, а не от резултата по делото. В исковата молба се твърди,че само ответникът по иска е изградил и ползва незаконната постройка,респективно ограничава пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца. Дяловите съсобственици се явяват обикновени, а не необходими другари , тъй като тяхното материалноправно положение не е еднакво и делата им могат да бъдат решени различно. С., който не е участвал в производството, образувано по предявен срещу друг съсобственик иск , не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК.Следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само този съсобственик,който е бил конституиран като страна по делото. Силата на пресъдено нещо,създадена с решението,чиято отмяна се иска, не обвързва молителите, а само ответника, който е извършил лични неправомерни действия. Освен това следва да се има предвид,че производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като средство за извънинстанционен контрол на изчерпателно уредени от закона основания и при липса на друга възможност за защита.Т. права на молителите не са преклудирани и за тях съществува възможност да ги защитят по друг ред.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІІг.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1741/13.02.2015 г. с правно основание чл.304 ГПК от Д. Н. Х. и И. К. Ф. за отмяна на решение № 240/01.12.2014 г. по гр.д.№ 259/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 48/10.05.2014 г. по гр.д.№ 163/2013 г. на Районен съд- Крумовград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: