Ключови фрази
Кумулации * групиране на наказания * множество престъпления


4

Р Е Ш Е Н И Е


№ 468


гр. София,14 ноември 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Красимир Шекерджиев

при секретар Иванка Илиева и с участието
на прокурор от ВКП - Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 2242/2011г.


Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Х. Я. за възобновяване на внчд№126/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, по което с определение №132 от 01.06.2011 г. е потвърдено определение №220/25.03.2011 г. по нчд№148/2011 г. на Плевенския окръжен съд за групиране на наказания по влезли в сила присъди, на основание чл.306, ал.1,т.1 вр. с чл.25, вр. с чл.23 НК, наложени на осъдения И. Х. Я.. Искането е за отмяна на постановеното въззивно определение и извършване на ново групиране поради съществено нарушение на материалния закон.
Иска се прегрупиране на възприетите от съдилищата две съвкупности от престъпления по девет дела с налагане на общо наказание по нохд№ 77/2000 г. на РС гр.Левски, нохд№9/2000г. на РС -гр.Никопол и нохд№824/2009 г. на ОС гр.Плевен. Претендира се отмяна на приложението на чл.24 НК по отношение на двете формирани съвкупности.
В съдебно заседание осъденият Я. не се явява, редовно призован. Защитникът на осъдения адвокат Д. - назначен за служебен защитник пледира за уважаване на искането, тъй като са налице основания за извършване на по-благоприятно групиране на наказанията. Като аргументи сочи, че не са налице основания за увеличаване на определеното най-тежко наказание.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно, тъй като няма правно значение в коя група от дела ще попадне осъждането по нохд№77/2010г. на РС гр.Левски.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество то е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С определение 220 от 25.03.2011 год. по чнд№ 148/ 2011 г. на Пл.ОС на основание чл. 25 ал. 1. във вр.с чл. 23 ал. 1. от НК е извършено групиране на наказания по влезли в сила присъди и с определения за утвърждаване на споразумения, е определяно общо най-тежкото наказание на осъдения И. Х. Я. с ЕГН 5301184108 по следните дела, деянията по които образуват две отделни съвкупности. За първата съвкупност от деяния по : нохд138/1994 г. на РС Ловеч; нохд№251/98г. на Военен съд гр.Плевен; нохд№214/98 г. та Военен съд гр.Плевен; нохд№98/99 г. на РС гр.Левски; нохд№145/2001 г. на Военен съд гр.София; нохд№77/2000г. на РС гр.Левски и нохд№4350/2001г. на РС гр.Плевен, е наложено общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода , което на основание чл.24 НК е увеличено по размер с още една година, един месец и единадесет дни лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 3 НК към това наказание е присъединено и наказанието глоба, определено по нохд№4350/2006 г. на РС, гр.Плевен. Приспаднат е на основание чл. 25, ал. 2 НК срокът на изтърпяване наказанието по нохд№138/94 г. на РС гр.Ловеч. По втората съвкупност от деяния по нохд№9/2000г. на РС гр.Никопол и по нохд№824/2009 г. на Окр.съд гр.Плевен е наложено общо най-тежкото наказание от четиринадесет години лишаване от свобода , при режим на изтърпяване строг, в затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл.24 НК същото е увеличено по размер с още две години лишаване от свобода. Приложен е чл. 24, ал. 2 НК като са приспаднати частта от сроковете на изтърпяване, съответно, на наказанието по нохд№9/2000г. на РС гр.Никопол] и частта от изтърпяване наказанието по нохд№824/09г. на ОС гр.Плевен.
С въззивно определение 0132/01.06.2011г. по внчд№126/2011г. на Великотърновския апелативен съд, образувано по жалба от осъдения, е потвърдено горепосоченото определение.
За да постанови съдебния си акт въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения относно приложението на закона по повод постановеното по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК първоинстанционно определение. Правилни са изводите на съдилищата за наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и поставянето на деянията по деветте наказателни дела с влезли в сила съдебни актове в съответните две групи съвкупности. Тези изводи са изцяло верни и не противоречат на данните от приложените по делото бюлетини за съдимост на осъдения , както и на заверените преписи от съдебните актове по посочените девет дела. Приложимостта на института на чл. 25 във чл. 23, ал. 1 от НК изисква преди всичко деянията, наказанията по чиито присъди се групират, да са извършени преди да е имало постановена и влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния случай както първостепенният ,така и въззивният съд са спазили материалните изисквания на закона при установените по делото фактически данни.
Правилно са групирани наказанията в цитираните две съвкупности. предвид хронологията на извършените деяния и влизането в сила на отделните присъди по деветте дела. Съдилищата са извършили групирането в две групи съвкупности, като са се съобразили с изискването на закона деянията по горепосочените дела да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях. При това, съчетанието на отделните групи съвкупности е при най-благоприятното за дееца съотношение. Правилен е и изводът, че са налице предпоставките по чл.25 ал.1, във връзка с чл.23 ал.1 НК, поради което в първата група съвкупност са включени деянията, за които са наложени наказания по нох-дела, както следва : № 138/1994 г. на РС-Ловеч , № 251/1998 г. на Военен съд Плевен, № 214/1998 г. на Военен съд Плевен, № 98/1999 г. на Районен съд-Левски, № 145/2001 г. на Военен съд София, № 77/2000 г. на Районен съд-Левски и № 4350/2001 г. на PC-Плевен .От наказанията от тази група, които са от един и същи вид , а именно - лишаване от свобода , правилно съдилищата са извели, съгласно чл.25, вр. с чл.23, ал.1 НК, че следващото се общо най-тежко наказание на осъдения трябва да е три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, в съответствие с изискването на чл. 60, ал. 1. и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Правилно са приложени както чл.25, ал.1,вр. с чл.23, ал.3 НК, тъй като към това наказание е присъединено и наказанието глоба, самостоятелно наложено по нохд№ 4350/2006г. на РС, гр.Плевен. Законосъобразно е приложението и на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, тъй като е приспаднат изцяло, от така определеното общо най-тежко наказание, срокът на изтърпяните наказания по тази група от дела. Верни са изводите и за формиращите съвкупността деяния по втората група дела , както следва : по нохд№ 9/2000 г. на Районен съд ,гр. Никопол и по нохд№ 824/2009 г. на Окръжен съд гр.Плевен като е определено общо най-тежкото наказание , наложено с присъдата по второто дело от четиринадесет години лишаване от свобода. ВКС споделя и изводите за приложението на чл. 24, ал. 1 от НК при това групиране на наказания, а също и приложението на чл.25, ал.2 НК с приспадане срока на изтърпените наказания по тази съвкупност.
Приложението на чл.24 от НК и по двете съвкупности не е неправилно. В тази връзка са преценени данните по делото за високата степен на обществената опасност на престъпната дейност на осъдения, не само предвид многобройността на деянията по всяка от съвкупностите , но и предвид тежестта на конкретните престъпни посегателства, очертаващи една трайна активност към увреждане на защитените от закона отношения на правото на собственост на гражданите. Следователно, отчетени са както броя на престъпленията, така и тяхната последователност във времето и начина на извършването им, характера и степента на обществена опасност на цялостната престъпна дейност и на личността на дееца .
Изискването на закона и съдебната практика на ВС и ВКС за извършване групирането на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин е изпълнено. Без правно значение е в коя група от двете съвкупности ще попадне деянието по нохд№77/2010 г., тъй като наказанието, наложено по него се поглъща от наложените общо най-тежки наказания както в първата, така и във втората съвкупност. Претендираното в искането прегрупиране по нохд№ 77/2000 г. на РС гр.Левски, нохд№9/2000г. на РС гр.Никопол и нохд№824/2009 г. на ОС гр.Плевен е неоснователно, защото то не би довело до по-благоприятно съотношение на осъжданията на искателя от вече формираните съвкупности, независимо , че формално е възможно, но без по-благоприятен за дееца резултат.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело , тъй като не е допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което искането е неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Х. Я. за възобновяване на внчд№126/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, по което с определение №132 от 01.06.2011 г. е потвърдено определение №220/25.03.2011 г. по нчд№148/2011 г. на Плевенския окръжен съд за групиране на наказания по влезли в сила присъди, на основание чл.306, ал.1,т.1 вр. с чл.25, вр. с чл.23 НК, наложени на осъдения И. Х. Я..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: