1 Решение по т. д. № 552/2010 г., ВКС, Търговска колегия, І отделение Р Е Ш Е Н И Е № 137 София,02.12. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря К. А. и с участието на прокурора като изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Р. т. д. № 552/2010 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от М. Т. М. от гр. Г. О., чрез процесуалния му пълномощник адв. Ю. В., молба от 30.03.2010 година за отмяна на влязлото в сила решение № 184 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 156/2007 г. на Апелативен съд, гр. В. Т., с което е прието за установено по отношение на М. Т. М., че ЕТ ”С. Р.” - С. С. Р., със седалище в гр. Г. О., не дължи сумата 70 000 лв., получена под формата на заем с нотариален акт № 185, т. І, рег. № 2234, нот. дело № 176/13.03.2003 г., предмет на изпълнение по изпълнително дело № 687/2004 г. по описа на С. при РС, гр. Г. О., тъй като М. М. няма ликвидно и изискуемо вземане срещу едноличния търговец в размер на визираната сума. Молителят, чрез процесуалния си пълномощник поддържа, че след влизане в сила на решението, предмет на молбата, молителят срещнал лицето Г. К. К. от гр. С. и последното му предало получено от него на 09.03.2010 година писмо, написано от С. Р., в което последният твърдял, че не се осмелява да се върне в България, защото дължи пари на много хора. В писмото пишело, че вече пета година не връща даден заем от 70 000 лв. на М. М.. Поддържа се, че от писмото е видно, че чрез нотариалния акт, с който е оформен договорът за ипотека, е доказано възникването на вземането на М. М., както и, че в писмото се съдържа признание за получена под формата на заем сума в размер на 70 000 лв. Счита се, че ако на Апелативен съд гр. В. Т. е бил известен факта, че С. Р. признава получаването на заем в размер на 70 000 лв., то е имало вероятност да се постанови съвсем различно решение. По съображения, изложени в молбата и в защитата, поддържани в съдебно заседание, се иска уважаване на молбата с произтичащите от това правни последици. С молбата за отмяна е приложено копие от декларация на Г. К., с нотариална заверка на подписа с дата 29.03.2010 година и копие от текст, написан на машина с дата 25.02.2010 г. и означение, че изхожда от С. Р.. Ответниците по молбата – ЕТ ”С. Р.” - С. С. Р., гр. Г. О. и В. Н. Р. от гр. Г. О. не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че искът на ЕТ ”С. Р.” - С. С. Р. и В. Р., квалифициран правно от съдилищата по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 70 000 лв. е основателен, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства не се установявало създадено между М. М. и ЕТ ”С. Р.” заемно правоотношение за получена от първия ищец в заем от М. М. сума в размер на 70 000 лв., който заем да е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на ищците. Съдът е счел, че по делото не е установено М. М. да има вземане, произтичащо от договор за заем, предвид установяване на друг вид правоотношения между страните /доставки на пшеница/ и извършвани разплащания, след датата на нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека. Изложени са и съображения за това, че посочената сума от 70 000 лв. не е била броена /дадена/ от М. М. на едноличния търговец. В мотивите на въззивния съдебен акт са обсъждани изводите на икономическата експертиза, свързани с неточното и нередовно водене на счетоводните книги от ЕТ ”Л.” - М. М. и ЕТ ”С. Р.”, съобразена е била липсата на експедиционни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, наличието на издавани и после анулирвани фактури и пр. Основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната. Под нови обстоятелства законодателят разбира факти от действителността, които съставляват спрямо спорното правоотношение доказателствени или юридически факти. Тези факти трябва да са нови, да не са включени в доказателствения материал. А когато основанието за отмяна са нови обстоятелства, винаги се кумулира с нови писмени доказателства, които страната не е могла да представи по делото. Новите обстоятелства трябва да са съществували към деня на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, затова са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото. Основание за отмяна по посочената разпоредба могат да бъдат освен потвърдените с документ новооткрити обстоятелства още и нови писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но поради липса на тези документи, не са могли да бъдат доказани. В случая, представените с молбата за отмяна два броя копия от писмени документи - нотариално заверена декларация, съдържаща свидетелски показания на Г. К. и писмен текст, изготвен на пишеща машина или компютър, с дата 25.02.2010 г. и отбелязване, че подписът под него е на С. Р., не съставляват основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед изложеното по-горе. Поддържаното ново обстоятелство - узнаването за писмо от ищеца до трето лице, съдържащо признание на факта, че сумата 70000 лв. била получена като заем от М. М. не съставлява само по себе си ново обстоятелство, подкрепено от нови писмени доказателства. Нотариално заверената декларация, съдържаща свидетелски показания, не се явява новооткрито обстоятелство, съгласно приетото с т. 4 на ППВС №2/29.09.1977 г. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетел, който би могъл да бъде разпитан за определени обстоятелства. В тази връзка и приложеното „писмо” с дата 25.02.2010 г. не съставлява новооткрито писмено доказателство, предвид момента на създаването му, значително след влизане в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо отразеното в представения документ обстоятелство да е съществувало при гледането и решаването на делото, като пределният момент са устните състезания пред въззивната инстанция, т. е. преди постановяване на решението, но то да не е могло да бъде известно на молителя по причини, стоящи извън неговото поведение, като страна в процеса. Но дори и да би могло да се приеме, че „писмото” има характер на ново писмено доказателство, то същото не съдържа убедителна информация, че произхожда от ищеца, нито, че е било получено като писмо, изпратено от ищеца от посочената в съдържанието му държава, в която се твърди, че пребивава. Наред с това, евентуалното признание на ищеца за съществуване на задължение по договор за заем, не би обвързвало съда да приеме единствено въз основа на него за установени определени факти от значение за отхвърляне на иска, а изисква обсъждане на всички доказателства в тяхната връзка и относимост към спорното право. Съдилищата по съществото на спора са разглеждали предявен отрицателен установителен иск и доказателствената тежест в процеса е била за ответника, който е следвало своевременно да установи всички относими факти, предвид оспорванията с исковата молба, че договор за заем не е бил сключван и сумата по нотариалния акт за учредяване на ипотеката не е била предоставяна в заем, за да се дължи връщането й. Фактите, които се излагат в настоящата молба и се обективират в писмени документи са новосъздадени, налице са нововъзникнали обстоятелства след приключване на устните състезания пред решаващия съд, които не са могли да бъдат взети предвид от съда при решаване на правния спор и не съставляват основания за отмяна на влязлото в сила решение. По тези причини, не би могло да се поддържа, че понеже не са били взети предвид от съда, то неговото решение е обективно неправилно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. М. от гр. Г. О. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 184/05.07.2007 г. по в. гр. д. № 156/2007 г. по описа на В.търновски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: