ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 300 София, 20. април 2012 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 245 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Монтанския окръжен съд от 07.03.201 г. по гр.д. № 274/2010, с което е допълнено в частта за разноските постановеното на 11.02.2011 г. решение по делото. Недоволна от определението е касаторката Б. С. Т., представлявана от адв. Р. Б. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да връчи на насрещната страна препис от всяко искане, по което ще се произнесе в закрито заседание, за правното значение на списъка на разноските и последиците от непредставянето му и за дължимостта на разноски във въззивното производство, в т.ч. при обезсилване на първоинстанционното решение, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. С. Р., представлявана от адв. П. Р. от М. я оспорва, като счита, че повдигнатите процесуални въпроси нямат претендираното значение, а обжалваното определение е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд и с оглед паричната оценка на предмета на делото решението по него би подлежало на касационно обжалване, намира че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Жалбата е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недпустимо в обжалваната част и следва да бъде обезсилено, поради което на ответницата по въззивната жалба иск се дължат разноски за въззивното производство. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 8, ал. 1 ГПК всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. На различни места в закона е уредено изрично задължението на съда да връчи на насрещната страна препис от съответното искане, като предостави възможност за вземане на становище в определен срок. Съдът обаче е длъжен служебно на основание чл. 8, ал. 3 ГПК е да осигури на всяка от страните възможност да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изрази становище по тях. Това означава, че във всички случаи, в които съдопроизводствено действие е извършено вън от публично съдебно заседание, съдът е длъжен да връчи препис на насрещната страна, за да може да се произнесе по искането в закрито заседание. Всички изключения от това основно начало на гражданския процес са изрично посочени в закона (напр. чл. 130, изр. 2, чл. 396, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 100/2010), чл. 405, ал. 1, чл. 619, ал. 1, чл. 623, ал. 1, изр. 2 ГПК и др.). Когато съдът се произнася в публично заседание и препис от писмения акт, с който е извършено съдопроизводствено действие не е връчен на насрещната страна, той е длъжен по свой почин, след като докладва направените искания да предостави на насрещната страна възможност да се запознае с тях и да вземе становище в самото заседание или в определен от него допълнителен срок. Всяко нарушение на чл. 8, ал. 3 ГПК е съществено. По втория поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че списъкът на разноските нито удостоверява тяхното извършване, нито съдържа искане за присъждането им. Той само ги посочва, за да улесни съда при определянето на подлежащата на възстановяване част от тях в зависимост от изхода на делото. Непредставянето на списък на разноските не е пречка те да бъдат присъдени допълнително, ако искането е направено своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Непредставянето на списък е пречка да се иска изменяването на решението в частта за разноските съгласно чл. 280, изр. 2 ГПК (И.. ДВ, бр. 100/2010). По третия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че отговорността за разноски поставя различни правни въпроси при разглеждането на делото в съответното инстанционно производство. В първоинстанционното производство ответникът дължи разноски съответно на уважената част от иска, а ищецът – съответно на отхвърлената част от иска. Когато искът е установителен (не е осъдителен нито конститутивен), ответникът не дължи разноски и при уважаване на иска, ако не е дал повод за предявяването му и го е признал. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и поради оттеглянето му или отказ от иска (при прекратяване на делото поради спогодба разноски не се дължат). Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства (след подаването на исковата молба), право на разноски има ищецът. Във въззивното производство разноските не се определят в зависимост от качеството жалбоподател и ответник по жалбата. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК (отм.) не е възпроизведена в новия ГПК, тъй като възможността за по-късно предявяване на искания и посочване и представяне на доказателства е изключена, ако страната, при полагане на дължимата грижа, е могла да ги предяви, посочи и представи своевременно. При действието на новия ГПК тези правила не се прилагат и в случаите, при които съответните преклузии са неприложими (когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните или за интереса на ненавършили пълнолетие деца). Когато се произнася по отговорността за разноски, въззивният съд съобразява същите обстоятелства, както и първоинстанционния съд, но взема предвид направените разноски в двете инстанции. Когато присъжда разноски, той взема предвид също дали провоинстанционното решение е потвърдено в частта за разноските. Различно е положението, когато въззивният съд се произнася по частна жалба срещу преграждащо определение или отменя прекратително определение на първоинсатнционния съд. В тези случаи разноски не се присъждат, тъй като те ще бъдат определени в зависимост от крайния изход на делото. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалвано е първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката насрещен иск. Въззивният съд е приел, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо и го е обезсилил. При този изход на делото на страната, чийто иск не е разгледан разноски не се дължат. Обстоятелството че тя е жалбоподател във въззивното производство е без правно значение. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а въпросът по жалбата – решен от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. Разноски в производството за допълване на решението в частта за разноските не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Монтанския окръжен съд от 07.03.201 г. по гр.д. № 274/2010. ОТМЕНЯ определението на Монтанския окръжен съд от 07.03.201 г. по гр.д. № 274/2010. ДОПЪЛВА в частта за разноските решението на Монтанския окръжен съд от 11.02.2011 г. по гр.д. № 274/2010, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. С. Р. от София за присъждане на разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.