Р Е Ш Е Н И Е № 546 С., 1.12.2010 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III го в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав: Председател: КАПКА Ю. Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. 966 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. от [населено място], подадена от пълномощника й- адв. Ц. срещу въззивно решение от 15.04.2009 год. по гр.д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр.д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. иск по чл.21, ал. 1 СК /отм./ за признаване за установено по отношение на Руси М. А. че е изключителен собственик на 11807/17180 ид.ч. от придобития през време на брака им с договор за продажба /с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35 З. /отм./ от 13.11.1995 г. недвижим имот и вещи, представляващ 995/1000 ид.ч. от обект -магазин № 25- Супермаркет, находящ се в [населено място], [улица], № 14, представляващ обособена част от ОФ "Хранителни стоки", заедно с инвентара от движими вещи, ведно с правото на строеж, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. в условията на евентуалност иск по чл.28, ал.З СК /отм./ Ответникът по касационната жалба- Руси М. А. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. С определение № 159 от 15.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ свързана с дейността му по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед установените с тях релевантни за спора факти. По въпроса обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 ГПК /отм./, която е приложима за настоящия случай съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, в какъвто смисъл е задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, IV г.о. При този отговор на поставения въпрос по жалбата на Е. А. съдът намира следното: К. Е. А. е предявила срещу бившия си съпруг Руси А. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./ и евентуален иск по чл.28, ал.З СК /отм./. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска на А. за признаване за установено по отношение на А., че е индивидуален собственик на 11807/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазина и инвентара /995/1000 ид.ч./. В частта, в която е прието, че част от цената на придобития по време на брака недвижим имот в размер на сумата 5373 лв. е заплатена с лични средства на А. и на същата е признато лично притежание в обем на 5373/17180 ид.ч. от закупената от двамата съпрузи част от магазина и инвентара /995/1000 ид.ч./. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на А. по чл.21, ал. 1 СК /отм./ въззивният съд е приел, че изплащането на част от цената по договора от 13.11.1995 г. на недвижимия имот и оборудването в размер на сумата 11 807 лв. макар и да е извършено от сестрата на жалбоподателката е със средства от оборота на магазина, т.е. със семейни средства и придобитото е съпружеска имуществена общност. Приел е за недоказано твърдението й, че последващите вноски от продажната цена по приватизационния договор са направени със средства, които са й били дарени от нейната сестра, и въз основа на това е стигнал до правния извод, че искът за трансформация на лично имущество за 11807/17 180 ид.ч. в придобития по време на брака на страните имот и движими вещи е недоказан. Жалбата е неоснователна. Страните по делото по време на брака, заедно с още пет физически лица са сключили на 13.11.1995 г. договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35, ал.1 ЗППДОбП /отм./- магазин № 25- Супермаркет, находящ се в [населено място], [улица], № 14, представляващ обособена част от ОФ "Хранителни стоки", заедно с инвентара от движими вещи, ведно с правото на строеж. По силата на сключения договор Е. П. А. е придобила 500/1000 ид.ч. от правото на собственост върху обекта, Руси М. А. 495/1000 ид.ч. и останалите по 1/1000 ид.ч. всеки един. К. е поддържала, че придобитите от нея и бившият й съпруг общо 995/1000 ид.ч. са нейна изключителна собственост на основание чл.21, ал.1 СК /отм./, като заплатени с нейни лични, извънсемейни средства. От сключения договор се установява вида на придобивното основание и липсата на съвместен принос на съпрузите при придобиването- чл.35, ал.1 ЗППДОбП /отм./, защото качеството на съпрузите на работници в приватизираното предприятие е обосновало сключването на приватизационния договор. Участието на бившите съпрузи, заедно с останалите физически лица, всичките работници в предприятието, в приватизационната сделка е резултат от изискването на закона- чл.35 ЗППДОбП /отм./, т.е. страните по делото са заявили воля и съгласие за закупуване на части от обособения обект като работници, а не като съпрузи. Според чл. За ПЗР на З. /отм./ работници и служители на обособената част по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземането на решението за приватизация е в тази част. В случая по делото няма спор, че купувачите по приватизационния договор са били работници в обособената част, предмет на договора. П. основание на имуществото по този ред оборва презумпцията на чл.19, ал.З СК /отм./ за съвместен принос. Всеки от съпрузите е придобил съответната част от приватизирания обект в индивидуална собственост при посочените в договора части. В тези случаи не намира приложение разпоредбата на чл.21 СК / отм./- за трансформация в лично имущество на придобитото по време на брака, тъй като то не е под режима на съпружеската имуществена общност. Със сключването на договора е настъпил вещнопрехвърлителния ефект и купувачите са станали собственици на посочените в договора части. Това следва и от чл. 8 на приватизационния договор, съгласно който правото на собственост върху приватизирания обект преминава върху купувачите в момента на сключване на договор. Затова, извършените плащания на цената могат да породят само облигационни правоотношения между страните, но не е промяна в обема на правото на собственост. Досежно признатите на касаторката на основание чл.21, ал.2 СК /отм./ права в обем на 5373/17180 ид.ч. решението на въззивната инстанция е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. иск за признаване за установено по отношение на Руси А., че е изключителен собственик на 11807/17180 ид.ч. от обособената част, предмет на договора от 13.11.1996 г. на основание чл.21, ал.1 СК /отм./ е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по главния иск следва да се разгледа предявеният от Е. А. евентуален иск с правно основание чл.28, ал.З СК /отм./. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от Е. А. против Руси А. иск по чл.28, ал.З СК /отм./ за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпрузите, поради значително по-големия й принос в придобиването му, в сравнение с приноса на бившия й съпруг. За да отхвърли иска въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че по време на брака и двамата съпрузи са работили, като доходите на касаторката не са надхвърляли значително тези на ответника, както и че двамата са полагали грижи по отглеждане на детето, както и на децата им от предходните бракове, че всеки според възможностите, имуществото и доходите си е осигурявал благополучието на семейството. Настоящият състав намира, че решението по иска с правно основания чл.28, ал.З СК /отм./ е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Е. А. наред с главния иск по чл.21, ал.1 СК /отм./ е предявила при условията на евентуалност иск по чл.28, ал.З СК /отм./. По предявения евентуален иск е твърдяла, че има по-голям принос в придобиване на семейното имущество, тъй като през времетраенето на брака е получавала по-големи доходи от ответника, полагала изцяло грижи за семейството, за домакинството и за роденото от брака им дете. При иск по чл.28, ал.З СК /отм./ в исковата молба ищецът трябва да посочи придобитото по време на брака имущество, личният му извънсемеен принос за придобиването му и в петитума на исковата молба да посочи по-големия дял от семейното имущество, за който претендира. В случая в исковата молба и молбата на ответника е посочено имуществото, което страните са придобили по време на брака, но в петитума на исковата молба не е посочен размера на по-големия дял от семейното имущество, за който касаторката претендира. Когато в петитума не е посочен размерът на по-големия дял който ищецът претендира, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за отстраняване на тази нередовност. В случая съдът не е констатирал този недостатък на исковата молба. Решението се явява постановено по нередовна искова молба, основание за неговото обезсилване. Тъй като исковата молба е постъпила преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. по отношение нейната редовност намират приложение разпоредбите на чл.98 ГП К /отм./ и чл. 100 ГПК /отм./. Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98 ГПК /отм./, тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото - чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./. В. съд може сам като инстанция по същество /ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4/ да приложи чл. 100 ГПК /отм./, за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството. Предвид изложените съображения решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.28, ал.З СК /отм./ е недопустимо като постановено при нередовна искова молба и следва да се обезсили. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение 15.04.2009 год. по гр.д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр.д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. иск за определяне на по-голям дял от придобитото през времетраене на брака им семейно имущество, на основание чл.28, ал.З СК /отм./. Връща в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. иск с правно основание чл.21, ал. 1 СК /отм./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ