О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20 София, 17.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№535 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №1818 от 05.11.2010г. по ч.гр.д.№1686/10г. на Б. окръжен съд е потвърдено определение №5096 от 15.07.2010г. по гр.д.№6283/09г. на Б. районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Въззивният съд е приел, че ревандикационният иск е преждевременно предявен и затова е недопустим. По делото няма данни спорният имот да е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, нито пък да е проведено производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване на твърденията им, че техният наследодател е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, поради което неправилно е възстановен на ответника. Частна жалба срещу това определение е подадена от ищците. В нея се твърди, че наследодателят им С. С. М. е поискал от поземлената комисия да му бъде възстановена собствеността върху няколко имота, между които и процесния, но му било отказано, поради това, че са признати по преписката на общия наследодател С. Т. М.. В хода на процеса обаче било установено, че спорният имот е бил негова собственост. Искат да бъде допуснато касационно обжалване на прекратителното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: счита ли се за надлежно проведена процедурата по възстановяване на собствеността, ако има отказ за възстановяване, както и дали е налице правен интерес от иска по чл.108 от ЗС, след като процесният имот е заявен за възстановяване. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Настоящият състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси, тъй като по тях има формирана съдебна практика и окръжният съд се е съобразил с нея. Според тази практика, надлежно проведена процедура по възстановяване на собствеността е тази, която е приключила с позитивно решение по чл.14, ал.1, т.1 или т.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху конкретен имот в стари реални граници или с план за земеразделяне. Това решение има конститутивно действие и от влизането му в сила възниква правен интерес от предявяване на ревандикационен иск за имота, ако той се владее без основание от трето лице. Ако процедурата по възстановяване на собствеността е приключила с влязъл в сила отказ на административния орган, заявеният за възстановяване имот не може да бъде предмет на защита посредством предявяване на установителен или ревандикационен иск за собственост. Следва да се направи уточнението, че ако един имот е заявен за възстановяване по преписката на един от наследниците, по която има отказ, но е възстановен по преписката на общия наследодател, имотът се счита възстановен на името на всички наследници на общия наследодател и те могат да търсят защита на своето право на собственост чрез предявяване на иск по чл.108 от ЗС, позовавайки се на решението за възстановяване на собствеността. В конкретния случай обаче е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на съда при подадена нередовна искова молба. Този въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното прекратително определение и може да бъде поставен служебно от касационната инстанция, съгласно разясненията, дадени с т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай районният съд е приел за редовна искова молба, в която има несъответствие между обстоятелствена част и петитум, тъй като твърденията са, че спорният имот е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС и неправилно е възстановен на ответника, докато петитумът е като при иск по чл.108 от ЗС. Като не са отстранили това противоречие, двете съдебни инстанции са процедирали в разрез с посоченото в т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.100 от ГПК /отм./, което намира приложение и при действието на новия ГПК, тъй като няма промяна в правната уредба и следователно няма основание за промяна в съдебната практика – виж и определение №126 от 22.02.10г. по ч.гр.д.№35/10г. на ВКС, ІV ГО. По изложените съображения прекратителните определения на двете предходни инстанции следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд, който следва да остави исковата молба без движение и да изясни какъв иск е предявен – по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ / с оглед твърденията в исковата молба, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател С. Т. М. и се е водил на негово име по разписния лист към плана от 1951г, а неправилно е бил възстановен на ответника/, или иск по чл.108 от ЗС, при което следва да се заяви придобивно основание, относимо към този иск. В случай, че е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, следва да се прецени неговата допустимост не само от гледна точка на това дали имотът е заявен за възстановяване пред административния орган на името на общия наследодател на ищците, но и от гледна точка на утвърдената практика, че правен интерес от този иск има само ако заявеният пред поземлената комисия имот е процесния и ако той е възстановен на ищците, в качеството им на наследници на С. М., или признат за възстановяване в стари реални граници, но на различно място от действителното му местоположение. Ако възстановяването е в нови реални граници, с план за земеразделяне, липсва правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и той е процесуално недопустим – решение №1395/11.02.2009г. по гр.д.№5704/07г. на ВКС, ІV ГО, решение №628/11.09.09г. по гр.д.№1806/08г. на І ГО и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1818 от 05.11.2010г. по ч.гр.д.№1686/10г. на Б. окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №1818 от 05.11.2010г. по ч.гр.д.№1686/10г. на Б. окръжен съд и потвърденото с него определение №5096 от 15.07.2010г. по гр.д.№6283/09г. на Б. районен съд. ВРЪЩА делото на Б. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск съобразно указанията в настоящото определение. В тази част определението на ВКС не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: