Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 161   София, 25 март 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март две хиляди и девета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕКОВ             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                    БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                      при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 113/2009 година.       Производството е образувано по искане на осъдения Н. Т. Т. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 13.06.2008 год. по в.н.о.х.д. № 1544/2008 год. на Софийски градски съд. В искането, поддържано в съдебно заседание от процесуалния му представител, като основание за проверка на въззивния съдебен акт, са релевирани доводи за процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендирана е отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец Д. А. Р. не участва в настоящето производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда от 21.12.2007 год. по н.о.х.д. № 899/2005 год. на Софийски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Н. Т. за извършено престъпление по чл.129,ал.1НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл.66,ал.1 НК - три години. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 2 000 лв. По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.   Искането на осъдения е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 13.06.2008год., а искането–постъпило във ВКС на РБ на 12.12.2008год., т.е. в законоустановения, по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок.   Разгледано по същество е неоснователно. Инстанциите по същество са извършили съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, като не е игнорирана част от него/ в каквато насока са наведени доводи в искането/. Показанията на пострадалия, тези на С. и С. / еднопосочни и последователни по своя характер, дори и при възпроизвеждане на негативни за тях факти/, са оценени в контекста на останалите гласни доказателства. Изводите на съдебно-медицинската експертиза, относно вида на телесното увреждане, механизма на причиняването му, разположението на лицата, участващи в конфликта, корелират изцяло с посочени по горе доказателства. Обясненията на подсъдимия досежно факта-кой е авторът на инкриминираното деяние, са разгледани на фона на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, предвид явното им противоречие с него, включително и с гласните доказателствени източници на информация, депозирани от близките му. Взетото решение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства, като са събрани и оценени, както доказателства, които разобличават подсъдимия, така и такива, които го оневиняват. Доказателствата, подкрепящи защитната теза на осъдения - свидетелските показания на неговите родственици и на свидетелите Д са проверени съвкупно с останалите и са изложени достатъчно съображения, защо не са получили кредит на доверие, при липса на заявената превратна и еднопосочна интепретация. Авторството на деянието и вината на дееца са установени по категоричен и несъмнен начин. Поради това е и несъстоятелен доводът за нарушени процесуалните права на молителя, свързан с неизяснена фактическа обстановка по отношение динамиката на събитията. Възражения в същата посока, изтъкнати във въззивната жалба, свързани с необсъдени в пълнота показания на част от свидетелите, са отхвърлени аргументирано от Софийски градски съд, в съответствие с процесуалните изисквания на чл.339, ал.2 НПК. Доводите за “необоснованост” на съдебния акт и „непълнота” в доказателствената съвкупност, не подлежат на преценка, поради липсата на такива касационни основания в разпоредбата на чл.348 НПК.   При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи, относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. Молителят с деянието си е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.129, ал.І НК. Не може да бъде споделено виждането, че причиненото на Р. телесно увреждане не покрива медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, защото Инстатциите по същество са изградили правните си изводи в синхрон с т.11, абз.ІІ-ри на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС. Изслушаните съдебно-медицински експертизи, са категорични/ в рамките на своята компетентност/, че на пострадалия в резултат на нанесения му от подсъдимия юмручен удар, са избити два зъба, без които е затруднено дъвченето и говореното за период по-дълъг от един месец. Аргументирано са отхвърлени аналогичните въздражения за „силното раздразнено състояние” на Т. при извършване на инкриминираното деяние, като поведението на пострадалия и на семейство С. , сложило началото на конфликта, е оценено при индивидуализация на наказанието.   Определеното наказание лишаване от свобода, близо до законовия минимум за съответното наказание, условно, е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхното съотношение и – достатъчно за постигане целите на специалната и генерална превенция. Липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия деяние и наложеното му наказание, по смисъла на чл.348,ал.5 НПК.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения Т. следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Н. Т. Т. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 13.06.2008 год. по в.н.о.х.д. № 1544/2008 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: