Р Е Ш Е Н И Е   № 17     София, 25.01. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                 ЧЛЕНОВЕ:  БОЙКА ТАШЕВА                                                        БОРИС ИЛИЕВ                                                                               при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 4421 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:   Производството е по чл.290 и следв. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на а. И като процесуален представител на Л. А. К. от гр. А. срещу въззивното решение Ловешкия окръжен съд, постановено на 05.VІ.2008г. по гр.д. № 2051/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 08.ІV.2009г. по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно предмета на делото /спорното право/ с оглед решението на ВКС от 04.VІІ.2007г. по гр.д. № 910/2006г. Ответниците по касационната жалба А. М. Ц., Н. М. Г. и Л. А. М., всички от София, са заели становище за нейната неоснователност. Ответниците Р. А. Б., И. А. Б., Ф. П. С., М. М. Г., Ф. М. Г., Х. Н. Г., Е. Я. Г., Ю. И. Б., Г. Я. Г., А. И. И., Ц. Х. И., Е. Д. П. , А. Я. Г. и Х. Д. П. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Ловешкият окръжен съд след връщане на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е обезсилил решението на Троянския районен съд от 12.VІІ.2002г. по гр.д. № 389/1998г., с което са уважени предявените от Л. А. К. от гр. А. срещу Ф. П. С., А. М. Ц., Л. А. М., Х. Н. Г., Н. М. Г. , Ф. М. Г., М. М. Г., Д. Г. П., Х. Д. П., Е. Д. П., Ю. И. Б., А. И. Б. , Ц. Х. И., А. И. И., Г. Я. Г., А. Я. Я. и Е. Я. Г., всички от София, искове с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, като е отменен нот.акт № 119/1993г., и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Прието е от въззивния съд, че въпреки мотивите в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 910/2006г. за предявен от ищеца и отрицателен установителен иск, оспорващ правото на ответниците на собственост върху процесния имот, пред въззивната инстанция не са навеждани нови твърдения за правоотношение, което да е предмет на установителен иск, а и становището на процесуалния му представител е за наличие на правен интерес неистинността на нотариалния акт да бъде установена и чрез самостоятелен иск. С оглед на това съдът е приел, че е сезиран със самостоятелен иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./. Такъв иск, обаче, е недопустим. Отмяната на нотариален акт е функция на уважен иск по чл.108, чл.109 от ЗС или по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, а в случая ищецът не твърди да е собственик на имота, предмет на нотариалния акт, а че той е държавна собственост. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са и съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е неправилно. Въззивното решение е постановено след връщане на делото на Ловешкия ОС за ново разглеждане от друг състав с решението от 04.VІІ.2007г. по гр.д. № 910/2006г. на ВКС на РБ, състав на бившето ІІІ ГО, с което е отменено определението /с характер на решение/ от 01.ІІ.2006г. по гр.д. № 431/2003г. на Ловешкия ОС. В решението на касационния съд е прието, че в исковата си молба ищецът сочи, че въз основа на отстъпено му с договор от 17.VІІІ.1990г. право на строеж върху държавно дворно място, тогава п-л ХVІІ кв.31 по плана на гр. А., построил в него двуетажна жилищна сграда. За това място ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и земеделска реституция и предявили към ищеца претенции за освобождаването му. Поради това той твърди, че те не са собственици на мястото, а то е държавно, и има правен интерес от установяване на това обстоятелство и от отмяна на легитимиращия ответниците нотариален акт. Касационният съд е приел, че ищецът, сега касатор, е обосновал правният си интерес от отрицателния установителен иск за собственост върху процесното дворно място, във връзка с който е предявено и искането по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, поради което въззивното решение, с което е прието, че иск за собственост не е предявен или евентуално, ако се приеме, че е предявен, той е недопустим поради липса на правен интерес, е неправилно. При това положение постановявайки атакуваното решение при липса на промяна на заявената претенция, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Той не се е съобразил с обстоятелството, че въпросът за предмета на делото /спорното право/ вече е бил преклудиран с решението на ВКС по гр.д. № 910/2006г. и че поради това спорът е следвало да бъде разрешен по същество чрез произнасяне по предявените отрицателни установителни искове за собственост и за отмяна на легетимиращия ответниците като собственици на процесния имот нотариален акт. Като не е сторил това, въззивният съд е нарушил процесуалните правила, извършвайки отказ от правосъдие, което е основание за отмяна на атакувания акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Тъй като спорът не е разгледан по същество, не следва да се подлагат на преценка релевираните в касационната жалба съображения в тази насока. Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че преди разглеждането по същество на делото от въззивния съд на ищеца следва да се укаже да отстрани нередовността на исковата му молба, като заяви обстоятелствата, на които основава твърдението си, че ответниците не са собственици на процесния имот. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, № 118 от 05.VІ.2008г. по гр.д. № 205/2007г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: