Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 15 август 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети февруари ……...…... 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА................ ЧЛЕНОВЕ: .. САША РАДАНОВА ............................... ..СЕВДАЛИН МАВРОВ ............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НД № .. 170 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане от осъдените К. И. В., И. Л. Л. и М. Р. К., подадено чрез упълномощения им защитник за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК на в.н.о.х.д. № 719/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна, по което е постановено решение № 187 от 09.07.2012 г. С последното е потвърдена присъда № 196 от 02.04.2012 г. по н.о.х.д. № 3217/2011 г. на Районен съд – Варна. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъдените В. и К. се явяват лично, осъденият Л. не се явява. Защитникът и на тримата поддържа искането с довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените на искателите наказания - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. В подкрепа се излагат аргументи за нередовно призоваване на подсъдимите от въззивната инстанция, непосочване на часа и точното място на престъплението в обвинителния акт, необсъждане показанията на свидетелите, посочени от защитата, осъждане въз основа на неверни показания, дадени от свидетели на пострадалия, нарушено право на защита, недоказаност на обвинението по отношение на К. и прекомерност на наложените наказания. Гражданският ищец и частен обвинител не се явява и не се представлява. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при липса на претендираните нарушения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: С първоинстанционната присъда К. И. В. е признат за виновен в това, че на 02.08.2009 г. в [населено място] и в [населено място], в съучастие с М. Р. К. и И. Л. Л., като съизвършители, с цел да принуди другиго – П. Т. П. да поеме имуществено задължение, като подпише противно на волята си запис на заповед за сумата от 10 000 лева, го заплашил с насилие - да го осакатят и с увреждане на имущество - да запалят апартамента на родителите му, като деянието било придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в контузно - разкъсна рана по лигавицата на лявата буза с оток и кръвонасядане на бузата, ожулване в областта на лявото слепоочие, лакътя на лявата ръка и драскотина по лакътя на лявата ръка, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и придружено с отнемане на имущество - сумата от 450.00 лева, 20.00 руски рубли на стойност 0,88 лева, златен ланец – 14 каратов с тегло 12 грама, на стойност 504.00 лева, всичко на обща стойност 954.88 лева от владението на собственика му – П. Т. П. и деянието било извършено от повече от две лица: М. Р. К., К. И. В. и И. Л. Л., поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4, вр. ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, и наказание глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 304 НПК подсъдимият В. е оправдан да е извършил деянието при условията на чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда И. Л. Л. е признат за виновен в това, че на 02.08.2009 г. в [населено място] и в [населено място], в съучастие с К. И. В. и М. Р. К., като съизвършители, с цел да принуди другиго – П. Т. П. да поеме имуществено задължение, като подпише противно на волята си запис на заповед за сумата от 10 000 лева, го заплашил с насилие - да го осакатят и с увреждане на имущество - да запалят апартамента на родителите му, като деянието било придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в контузно -разкъсна рана по лигавицата на лявата буза с оток и кръвонасядане на бузата, ожулване в областта на лявото слепоочие, лакътя на лявата ръка и драскотина по лакътя на лявата ръка, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и придружено с отнемане на имущество - сумата от 450.00 лева, 20.00 руски рубли на стойност 0,88 лева, златен ланец - 14 каратов с тегло 12 грама, на стойност 504.00 лева, всичко на обща стойност 954.88 лева от владението на собственика му – П. Т. П. и деянието било извършено от повече от две лица: М. Р. К., К. И. В. и И. Л. Л., поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4, вр. ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, и наказание глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 304 НПК подсъдимият Л. е оправдан да е извършил деянието при условията на чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК. Наказателната отговорност на М. Р. К. е ангажирана за това, че на 02.08.2009 г. в [населено място] и в [населено място], в съучастие с К. И. В. и И. Л. Л., като съизвършители, с цел да принуди другиго – П. Т. П. да поеме имуществено задължение, като подпише противно на волята си запис на заповед за сумата от 10 000 лева, го заплашила с насилие - да го осакатят и с увреждане на имущество - да запалят апартамента на родителите му, като деянието било придружено с отнемане на имущество - сумата от 450.00 лева, 20.00 руски рубли на стойност 0,88 лева, златен ланец - 14каратов с тегло 12 грама, на стойност 504.00 лева, всичко на обща стойност 954.88 лева от владението на собственика му – П. Т. П. и деянието било извършено от повече от две лица: М. Р. К., К. И. В. и И. Л. Л. – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, за което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено за пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК, и наказание глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 304 НПК подсъдимата К. е оправдана да е извършила деянието при условията на чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, както и при условията на т. 2 на чл. 213а, ал. 2 НК. Подсъдимите В., Л. и К. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец П. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 213а от НК, ведно със законната лихва от датата на престъплението до окончателното и изплащане, както и сумата от 954.88 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 213а от НК, ведно със законната лихва от датата на престъплението до окончателното и изплащане. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, държавната такса върху уважените граждански искове и направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски за адвокатско възнаграждение. С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, подадено е в предвидения законов срок по чл. 421, ал. 1 НПК и от лица по чл. 420, ал. 2 НПК, но по същество е неоснователно. Доводът за нарушена процедура по призоваване за съдебното заседание пред въззивната инстанция, довела до нарушаване правото на защита на осъдените, не намира опора в данните по делото. Обстоятелството, че призовката за И. Л. е получена от К. В. не е в разрез с изискването на чл. 180, ал. 2 НПК, а сочи на поето от последния задължение да я предаде на лицето, за което е предназначена, като се има предвид, че и двамата осъдени са с адрес за призоваване [населено място]. Задължение да предадат призовките на К. В. и М. К. са поели и Е. Д. - за В. с подписването и на 19.06.2012 г. и А. Д. – с подписването и на 15.06.2012 г., като последната е посочена и като лице за кореспонденция. Видно от приложеното на стр. 10 от въззивното производство пълномощно от 07.06.2012 г., К. е била уведомена за предстоящото на 05.07.2012 г. от 9:00 ч. разглеждане на делото и преди получаването на призовката от Д., тъй като за тази дата и час и точно по в.н.о.х.д. № 719/2012 г. на ОС – Варна е упълномощила като защитник адв. А. К. – АК – гр. Варна. От друга страна, по делото не е налице оттегляне пълномощията на някой от тримата подсъдими от адв. Д., упълномощен от всеки един от тях още в хода на досъдебното производство и представлявал ги до приключване на делото пред въззивната инстанция. В този смисъл, не е необяснимо получаването и подписването от последния на призовка в качеството му на пълномощник. Изложеното до тук, налага изводът, че правото на искателите да участват лично в процеса не е било ограничено. Неявяването им при въззивното разглеждане на производството е въпрос на избор при липса на законово задължение за личното им участие с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК, а доводът за нарушено право на защита е голословен. Направеното от В. едва в съдебното заседание пред настоящата инстанция оплакване за осъждането и на тримата съпроцесници въз основа на неверни показания, дадени от свидетелите на пострадалия, следва да бъде оставено без раглеждане, тъй като разкриването чрез разследване на неистински доказателства, върху които се основава присъдата или решението е в правомощията на съответния окръжен прокурор и би могло да бъде предмет на друго производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 420, ал. 1 НПК, но не и на настоящето. Неоснователна е и критиката на същия осъден по отношение доказателствената дейност на съдилищата по оценката на свидетелските показания. При липса на процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК, по делото са изяснени всички факти от предмета на доказване. Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели – Д. С., М. Х., Б. Б., И. З., К. Л., Ж. Т., Т. Т. и К. М. са подложени на внимателен и задълбочен анализ. Констатираните от РС – Варна противоречия в показанията на същите свидетели от досъдебното производство са преодоляни по предвидения за това процесуален ред – чл. 281 НПК. Оценката на гласните доказателствени средства е направена след съпоставката им и ведно с изслушаните и приобщени по делото съдебно – медицинска и съдебно – оценителна експертиза, приетата и приложена документация на фирма ЕООД – [населено място] и останалите, събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, като са изложени пространни мотиви на коя част от показанията се дава вяра и защо друга не издържа проверката за пристрастност и противоречивост. Върховният касационен съд не констатира превратно тълкуване или необсъждане на доказателствените материали, изводи по фактите от предмета на доказване, основани на предположения, игнориране на доказателства или неясен прочит и кредитиране на част от тях за сметка на други. Не могат да бъдат споделени и съображенията за недостатъци на обвинителния акт с характер на съществено процесуално нарушение. Обвинителният акт удовлетворява изискванията на чл. 246 НПК и не накърнява правата и законните интереси на осъдените. Конкретната дата на престъплението, времевите параметри и мястото са посочени както при привличането на В., Л. и К. като обвиняеми, така и в обвинителния акт. Изложено е достатъчно ясно описание на инкриминираните факти, което е позволило на всеки от тримата съпроцесници да разбере в какво точно е обвинен, да подготви защитата си и ефективно да я осъществи. При проверката на въззивния съдебен акт не се откриват нарушения и на материалния закон. Приетите обстоятелства от двете инстанции по фактите са квалифицирани правилно за всеки един от тримата подсъдими, установени са всички елементи от обективна и субективна страна на деянието. По несъмнен начин са установени предприетите от В., Л. и К. действия по заплашване с насилие и увреждане имуществото на пострадалия с цел удовлетворяване материалните претенции на К. към П.. В достатъчен обем са изложените от долните инстанции мотиви относно квалификацията по чл. 213а, ал. 2, т. 2, 3 и 4 НК за В. и Л. и по чл. 231а, ал. 2, т. 3 и 4 НК за К., поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е и последно направеното в искането възражение за явна несправедливост на наложените наказания и липса на мотиви при индивидуализацията им. Наказанията лишаване от свобода и глоба са определени в рамките, предвидени в закона, приложена е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Размерът и видът на наложеното на всеки от тримата осъдени наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отгечаващите вината обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, поради което и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К. И. В., И. Л. Л. и М. Р. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 187 от 09. 07. 2012 г. по в.н.о.х.д. № 719/2012 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдена изцяло присъда № 196 от 02. 04. 2012 г. по н.о.х.д. № 3217/11 г. на Районен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................