стр.2Р Е Ш Е Н И Е
№ 60219
София, 25.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Райна Пенкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3087 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 172 от 11.03.2021 г. по касационната жалба на ТД „Държавно горско стопанство Момчилград“, Момчилград, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 116 /17.07.2020 г. по гр. д. № 110 /2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 40 /19.03.2020 г.по гр. д. № 18 /2020 г. на Момчилградския районен съд, като са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по материалноправния въпрос за значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците.
Въпросът е по приложението на чл.329,ал.1 КТ.
Настоящият състав приема, че разрешение на този въпрос е дадено в ТР № 3 /16.01.2012 г. по т.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че Преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С това тълкувателно решение практиката по въпроса за обхвата на съдебния контрол е уеднаквена. Съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което към тях не следва да се излагат мотиви на решаващия съд.
Доколкото въпросът за значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол е по-широк от разгледания в посоченото тълкувателно решение, той е разрешен с поредица съдебни решения, постановени в производство по чл.290 ГПК, част от които са постановени след обсъденото тълкувателно решение по т.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, както следва: решение № 52 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 3627 /2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 84 от 23.08.2016 г. по гр.д. № 3959 /2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 128 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 2903 /2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 223 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 1501 /2019 г. на ВКС, IV г.о, с които е прието, че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда; работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, доколкото то съответства на приетото с обсъденото тълкувателно решение № 3 /16.01.2012 г. по т.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, че при преценка на извършения от работодателя подбор по чл.329 КТ съдът проверява дали приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ се основават на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Като съобразява приетото с тълкувателното решение за обхвата на съдебния контрол на извършения от работодателя подбор по чл.329,ал.1 КТ, настоящият състав приема, че за да може да направи проверка на извършения от работодателя подбор по чл.329,ал.1 КТ, съдът следва да провери дали установените от работодателя показатели, които се отнасят до всеки един от критериите, позволяват да се установят действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Т.е. дали те се отнасят до точно определена квалификация или до точно определени способности за навременно, качествено и количествено изпълнение на възложената работа, проявени от работниците и служителите.
Едва след като съдът прецени, че определените от работодателя показатели за извършване на подбора, се отнасят до законоустановените критерии, той може да прецени дали оценките на работодателя се основават на установените от него факти по определените от него показатели, които се отнасят до всеки един от критериите.
Ответникът по касационната жалба С. Б. А. я оспорва с доводи за нейната неоснователност, поради необосноваността на оценките при извършения подбор, тъй като липсват както заложени, така и дадени оценки по критерия „кой работи по-добре“.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „счетоводител”. Със заповед № 10 /09.12.2019 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ поради съкращаване на щата.
Въззивният съд е мотивирал извода си, че по делото е доказано реално съкращаване на щата за длъжността, която е заемал ищецът и че заповедта за уволнение е издадена и връчена на ищеца след това и след като е установено, че ищецът не се ползва от закрила при уволнение.
След това въззивният съд се е произнесъл по възражението за отсъствие на подбор по смисъла на чл.329 КТ, поради липса на обективна оценка на качествата на ищеца.
Въззивният съд е приел, че при съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Но е приел, че не е осъществен законосъобразно подбор по чл.329 КТ по отношение на лицата, заемащи към 07.08.2019 г. длъжност „счетоводител”, „счетоводител-оперативен” и „касиер счетоводител”, тъй като видно от приложената заповед № 197 /07.08.2019 г., с която работодателят е възложил на назначена от него комисия извършване на подбор между служителите, изброените критерии за подбор очертават единствено кумулативно предвидения в цитираната разпоредба първи критерий – по-висока квалификация. Прието е, че посочените в заповедта отправни критерии, предполагат осъществяване на оценка единствено въз основа на приложени към трудовите досиета документи, на професионалната квалификация (включваща преценка на образователната степен, допълнителната квалификация, свързана с дейността на счетоводния отдел), на трудовия стаж, като е уточнено, че се оценява времето, през което служителят е работил по трудов или граждански договор на длъжност „счетоводител”, както и на дисциплинарното минало на служителя. От така изброените критерии, а и от извършената на всеки от тримата, заемащи длъжност „счетоводител” при работодателя преценка, отразена в протокола за извършен подбор от 08.08.2019 г., е видно, че дадените цифрови оценки са само относно образователен ценз, допълнителна квалификация, свързана с заеманата дейност, трудов стаж за заеманата длъжност и дисциплинарно минало.
Така въззивният съд е приел, че оценка, респективно подбор по кумулативно предвидения в закона втори критерий – по-добра работа, не е извършен, поради което уволнението е незаконно. Като последица от това въззивният съд е уважил предявените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на предишната му работа на длъжността „счетоводител”.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че показателят „дисциплинарното минало за последните четири години“ може да бъде отнесен към критерия „кой работи по-добре“, установен с разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ.
Но доколкото работодателят не е определил други показатели, които се отнасят до този критерий и то пряко, по начин, по който въз основа на тях да бъде установено доколко навременно, качествено и количествено служителите са изпълнявали възложената работа, то съпоставката по този единствен показател не обхваща и не може да изясни действителните качества, които работниците са проявили за изпълнение на възложената им работа като счетоводители, съответно липсата на такива качества.
Да се приеме обратното в случая би означавало, че единствените изисквания на работодателя за извършването на работата за длъжността „счетоводител“, е да не са допускали дисциплинарни нарушения през изминал период от време в миналото, което според настоящия състав не съответства на обсъжданата разпоредба на закона.
Поради което настоящият състав намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател, че въз основа на сравнение на показателя „съдебно минало“ е установено по безспорен начин равнището на изпълнението на работата от служителите, между които е извършен подборът, или доколко навременно, качествено и количествено са изпълнявали възложената им работа.
Този извод се потвърждава и от факта, че и тримата служители, между които е извършен подбор, нямат наложени дисциплинарни наказания за изминалите четири години, т.е. не се различават по този показател, поради което изобщо не е извършено сравнение между тях по втория критерий, установен с разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ, което означава, че не е извършвано сравнение на действителните качества, проявени от служителите в работата, а това означава, че по втория критерий не е извършен подбор и като резултат не е установено кой е работил по-добре.
От изложеното следва, че уволнението е незаконно и исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни, касационната жалба е неоснователна и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, предвидени с разпоредбата на чл.293 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно за сумата 600 лева за процесуално представителство в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Искането на ответника за присъждане на разноски за въззивната инстанция е неоснователно, тъй като настоящата инстанция оставя въззивното решение в сила в обжалваната част, с която на ответника са присъдени разноски за двете инстанции, съразмерно на уважените искове.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 116 /17.07.2020 г. по гр. д. № 110 /2020 г. на Кърджалийския окръжен съд в обжалваната част, с която е отменено решение № 40 /19.03.2020 г. по гр. д. № 18 /2020 г. на Момчилградския районен съд в частта по исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ на С. Б. А. срещу ТД „Държавно горско стопанство Момчилград“ и вместо това е постановено друго, с което тези искове са уважени и на С. Б. А. са присъдени разноски по тях.
Осъжда ТД „Държавно горско стопанство Момчилград“, да заплати на С. Б. А. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.