7 Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 10.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2424 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия И. Н. И., на пълномощника на подсъдимия Г. В. Г. и на повереника на частните обвинители Н. И. И., Д. К. И. и К. И. И. против решение № 133 от 09.06.2011 г. по нохд № 128/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и представеното в съдебно заседание писмено становище на подсъдимия И. Н. И. се сочи, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК . С тези позовавания на касационните основания по чл. 348 , ал.1, т.1 и т.3 от НПК се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. В жалбата на пълномощника на подсъдимия Г. В. Г. се цитират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Акцентира се върху твърдението, че не е налице причинна връзка между действията на Г. като водач на моторно превозно средство и настъпилите общественоопасни последици. Основното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, но алтернативно се излагат съображения за намаляване на наказанията поради многобройни смекчаващи обстоятелства. Жалбата на частните обвинители е насочена срещу оправдаването на подсъдимия А. Г. К.. Излагат се доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и неясно защо, in fine, се заявява , че наложеното наказание е явно несправедливо. Очевидно повереникът на частните обвинители е допуснал редакционна грешка, тъй като жалбата еднопосочно е ориентирана срещу потвърждаването на оправдателната присъда и ще бъда разгледана в този формат . Прокурорът пледира всички жалби да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият К. изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители. Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Ловеч с присъда № 8 от 24.02.2011 г. по нохд № 481/ 2009 г. признал · подсъдимия И. Н. И. за виновен в това , че на 20.07.2005 г. при управление на лек автомобил ”Форд Фокус”, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП – при забрана за превишаване на скоростта извън населени места от 90 км/час се движел със скорост 104 км/час и при условията на независимо съизвършителство с Г. В. Г. по непредпазливост причинил смъртта на М. И. К. и средна телесна повреда на А. Г. К., поради което и на основание чл.343, ал.4 , във вр. с ал.3,пр.3, б.”б” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и чл. 55 , ал.1, т.1, т.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, както и от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година на основание чл. 343г от НК · подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че на 20.07.2005 г. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 530 Д”, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП - като на пътното платно с две ленти за движение, при забрана за преминаване, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение без да изпреварва или заобикаля, и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство , което управлявал, и при условията на независимо съизвършителство с И. Н. И. по непредпазливост причинил смъртта на М. И. К. и средни телесни повреди на А. Г. К., Д. К. И., Н. И. И. и К. И. И., поради което и на основание чл. 343, ал.4 във връзка с ал.3, пр.3,б.”б” във връзка с чл.342, ал.1, пр.3,и във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година на основание чл. 343 г от НК. · подсъдимия А. Г. К. за невинен в това, че на 20.07.2005 г. при управление на лек автомобил ”Рено 19” нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2 пр.последно от ЗДвП – като не намалил скоростта и не спрял превозното средство, след като възникнала опасност за движението, и при условията на независимо съизвършителство с Г. В. Г. и И. Н. И. по непредпазливост причинил смъртта на М. И. К. и средни телесни повреди на Д. К. К., Н. И. И. и К. И. И., поради което го оправдал по обвинението по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.3, б.”б” във връзка с чл. 342,ал.1, пр. 3 от НК. В тежест на осъдените били възложени сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 133 от 09. 06. 2011 г. по внохд №128 / 2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения: По жалбата на подсъдимия И. Н. И. Главното оплакване на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. Според подсъдимия И. съдът неправилно свързал действията му като водач с удара между управлявания от него лек автомобил „Форд Фокус” и управлявания от оправдания подсъдимия К. лек автомобил „Рено”. Последователно защитаваната в хода на процеса версия на жалбоподателя е за виновно нарушаване на правилата за движение единствено от К.. Двете предходни инстанции подробно да обсъдили тази трактовка на установената фактическа обстановка и законосъобразно не са намерили основания да я възприемат. Данните по делото сочат, че подсъдимият, управлявайки лек автомобил „Форд Фокус”, възприел създадената от протриващия удар между движещите се пред него автомобили „БМВ” и „Форд Фиеста” опасност и предприел действия едновременно за аварийно спиране и последователно отклоняване вдясно и вляво. При тези маневри автомобилът изгубил устойчивост и със странично занасяне се насочил към насрещното платно, по което се движел лекия автомобил „Рено 19” . Неговият водач К. реагирал чрез отклонение надясно, но там траекторията му се засякла с тази на лекия автомобил „БМВ” на касатора И., в резултат на което настъпил удар, причинил смъртта на М. К. и телесните повреди на останалите пътници, возещи се в двете коли. При тези данни изводите, направени от предходните инстанции относно неправомерното поведение на подсъдимия И., изразено в нарушаване правилата за движение, са основани на правилно тълкуване на закона. Касаторът не е спазил чл. 21, ал.1 от ЗДвП , тъй като управлявал лекия автомобил „Форд Фокус” със скорост от 104 км/час при разрешена скорост от 90 км/час, което рефлектирало върху дължината на опасната зона за спиране и устойчивостта на колата при рязко движение на волана. Тук е мястото за коментар на оплакването на касатора за опорочаване на основния фактически извод на съда за скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Фокус” по време на пътния инцидент. Възраженията по този важен въпрос, направени в жалбата, се свеждат до оценъчната дейност на доказателствата , извършена от съдебния състав, поради което са относими към касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК, отсъстващо от жалбата. Независимо от това настоящият състав приема допустимостта им , но не споделя аргументите за тяхната основателност. Решаващите състави са подходили задълбочено към изясняване на всички възможни детайли, позволяващи постигане на точни величини относно скоростта на участващите в произшествието леки коли. Мотивите на атакувания съдебен акт съдържат подробен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тази насока, а не само на свидетелските показания, посочени в жалбата. Въззивното решение съдържа и детайлно критично проследяване на депозираните експертни становища, както и убедителни логични разсъждения защо се кредитират изчисленията на вещите лица от седморната съдебно - техническа експертиза. Последната е използвала измервания на терена на местопроизшествието, както и данните, съдържащи се в целия доказателствен материал, включващ протокола за оглед на местопроизшествието, обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели. Ето защо упрекът за едностранчивост и противоречивост на фактическите констатации на съда по толкова съществения въпрос за скоростта на моторните превозни средства е неоснователен. Установената от съда фактическа обстановка по категоричен начин доказва причинната връзка между скоростта на движение на управлявания от касатора И. автомобил и последвалото пътнотранспортно произшествие, опровергавайки хипотезата за случайно събитие. Подсъдимият се отклонил вдясно, след като възприел опасността , предизвикана от навлизането на насрещнодвижещия се лек автомобил „БМВ”, управляван от подсъдимия Г., в пътното му платно. В момента на протриващия удар между лекия автомобил „Форд Фиеста” и лекия автомобил „БМВ” колата на И. се намирала на 74 м. По експертни данни / л.19 от заключението на седморната съдебно-техническа експертиза/ той имал видимост от 103,42 м., т.е. от разстояние , по-голямо от опасната зона на спиране при скорост от 90 км/час , изчислена на 84,64 м. Принципно спасителна маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране , когато поради неправомерно поведение на участник в движението или случайно събитие, възникнало изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици Тълкувателно решение № 106 от 31.10.1983 г. по н.д. № 90/82 г. , ОСНК.. Подсъдимият И. предприел завиване надясно към пътния банкет след като лекият автомобил „БМВ” се разминал /след протриващ удар/ с лекия автомобил „Форд Фиеста” и продължил праволинейното си движение. Опасността , на която той реагирал неадекватно , не би попаднала в опасната зона за спиране, ако той не бе нарушил правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо неговата наказателна отговорност за причинените вредни последици не отпада на основание чл. 15 от НК. Неоснователни са и твърденията за различно правно третиране на едни и същи действия на подсъдимите И. и К.. За разлика от участието на И. в сложния пътен инцидент, ангажирал движението на четири автомобила, подсъдимият К. се движел със скорост от 81 км/час, съобразена с изискванията на чл. 21,ал.1 от ЗДвП .Опасността за него възникнала когато лекият автомобил „Форд Фокус” пресякъл осовата линия и навлязъл в неговата лента за движение. Нелогично е твърдението на касатора И., че и за двамата водачи, движещи се в противоположни посоки, опасността е свързана с протриващия удар между леките автомобили „БМВ” и „Форд Фиеста” . Този инцидент имал отражение единствено върху моторните превозни средства, разположени в лентата на удара, но не и за лекия автомобил „Рено” , който се движел в съседната лента. О. подсъдим бил изненадан от неправомерното навлизане на автомобила на И. дълбоко в опасната му зона за спиране преди да има време за друга реакция освен смяна на посоката на движение. За него не съществувала каквато и да било възможност – техническа или професионална , да предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране с цел избягване на челен удар,което прави деянието случайно , а оправдаването - законосъобразно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което се мотивира единствено с обективната несъставомерност на извършеното от подсъдимия И.. По изложените по-горе съображения законосъобразната правна квалификация на деянието е обусловила прилагането на санкция, съобразена с критериите за индивидуализация на обема наказателна принуда и целите на чл. 36 от НК. По жалбата на защитника на подсъдимия Г. В. Г. Касаторът концентрира оплакванията си върху изводите на въззивната инстанция , свързващи поведението му като водач на лекия автомобил „БМВ” с настъпилите общественоопасни последици от сблъсъка между автомобилите „Форд Фокус” и „Рено 19”. В подкрепа на версията си той изтъква , на първо място , неубедителност на данните , установяващи навлизането на лекия му автомобил в лентата за насрещно движение. Това възражение е лишено от доказателствена подкрепа. Въззивният съд на л.30 от мотивите си изчерпателно е изброил доказателствените източници, върху които е базирал извода за неправомерното движение на лекия автомобил „БМВ”. Те са еднопосочни , непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Наред с гласните доказателствени средства съдът се е позовал и на фактите от огледния протокол , както и на експертната интерпретация на доказателствената съвкупност, извършена от седморната съдебно-техническа експертиза. Подсъдимият прави опит да защити версията, че не той, а свидетелят Н. А., който управлявал автомобил „Форд Фиеста”, е допуснал нарушение и е преминал в неговата / на Г. / лента за движение. В тази връзка се позовава на местоположението на счупените стъкла и други предмети, отразени в огледния протокол. Жалбоподателят пропуска да спомене, че същият факт е стоял на вниманието на предходните състави, които са използвали пълноценно специалните знания на експерти за изясняване на значението му при определяне на местоположението върху пътното платно на участващите в инцидента автомобили. Вещите лица / л.9 от заключението на седморната съдебнотехническа експертиза / са констатирали от разположението на стъклените частици и деформациите по двете коли, че мястото на първия контакт между двата автомобила по широчината на пътя е на около 0.7 – 0.8 до 1.0 метра южно от осовата линия в пътното платно на лекия автомобил „Форд Фиеста” и това фактически е страничното разстояние, на което лекият автомобил „БМВ” е навлязъл в лявата за него лента. Въззивният съд не е имал както процесуални, така и логически аргументи да отхвърли тази част от експертизата и да възприеме защитната версия на жалбоподателя. На следващо място касаторът отново поставя въпроса за съществуването на причинна връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие между неговия и автомобила на св.А. и последвалото второ произшествие между между автомобилите на подсъдимия И. И. и оправдания подсъдим А. К.. Положителният отговор, съдържащ се в мотивите на обжалваното решение , е законосъобразен и се споделя от настоящия състав. Подсъдимият Г. навлязъл с колата си неправомерно в лентата за насрещно движение , с което създал ситуация на опасност за подсъдимия И. И. . Обстоятелството , че липсва съприкосновение между управлявания от подсъдимия автомобил и автомобилите , в които се возели пострадалите , е без значение за отговорността на Г., след като той, нарушавайки правилата на чл. 16, ал.1 , т.1 и чл. 20 , ал.1 от ЗДвП е създал критична ситуация. Причинноследственият континуитет между настъпилите общественоопасни последици и инкриминираните действия на касатора Г. не е нарушен и съдът законосъобразно е ангажирал наказателната му отговорност. В касационната жалба се съдържа, при условията на алтернативност, искане за приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и намаляване на наложените на подсъдимия Г. наказания. Още първата инстанция е уважила тази претенция и е конкретизирала комплексната санкция на подсъдимия при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, включващи и посочените пред настоящата инстанция. Неудовлетворението , което се изразява от еднаквата тежест на наказанията на двамата подсъдими, не кореспондира с принципа за индивидуализация на обема наказателна принуда и не може да послужи като критерий за оценка на нейната справедливост. По жалбата на повереника на частните обвинителиникол И. И. , Д. К. И. и К. И. И. Оплакванията относно процесуалната дейност на съда при възприемане на изводите на седморната съдебно-техническа експертиза бяха разгледани по-горе във връзка с жалбата на подсъдимия И. И.. Към изложеното, в отговор на изразеното от касаторите недоверие към вещото лице Д. Т. П., следва да се прибави , че втората инстанция /на страница двадесет и девета от решението/ също не е възприела и кредитирала особеното мнение на експерта П., но е намерила достатъчни по обем и убедителност доказателства за оправдаването на подсъдимия К.. Посочените от жалбоподателите негови предходни нарушения като водач на моторно превозно средство не променят този извод, тъй като не се намират в пряка причинна връзка с отправеното му обвинение. Налага се отново да се подчертае, че лекият автомобил „Рено 19” се намирал на 28.95 м от мястото на удара при опасна зона за спиране от 72,16 м.Подсъдимият К. разполагал с 1,52 секунди, недостатъчни за задействане на спирачните механизми. Ако в опасната зона за спиране настъпи увреждане на лицето , създало опасността с неправомерното си поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК Тълкувателно решение № 106 от 31.10.1983 г. по н.д.№ 90/82 г. , ОСНК,т.5., за което дееца не носи наказателна отговорност. Водим от горното и на основание чл. 352, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 09.06.2011 г. по нохд № 128/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.