7 Р Е Ш Е Н И Е № 165 С., 20.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1094/2017 година Производството е по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА. Образувано е по подадена от Министерство на околната среда и водите искова молба за отмяна на решение от 16.01.2017 г., постановено от АС при Б. по М. № 2/2015 година, с ищци: L. P. H. AND T. G. & Co.KG с адрес Германия, [населено място], [улица], [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съдружници в Д. „L. P. H. AND T. G. & Co.KG - Р. Холдинг – Е. Е.” и ответник Министерство на околната среда и водите, [населено място]. С арбитражното решение /в неговите осъдителни части/ Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати суми, както следва: на първия ищец – 27 382 евро, заедно със законната лихва от 30.01.2015 г.; на втория ищец – 140 371 евро, заедно със законната лихва от 30.01.2015 г., а на третия ищец - 6 990 евро, заедно със законната лихва от 30.01.2015 г. Ищецът поддържа, че са налице следните пороци на арбитражното решение: 1. Страните по спора пред АС при Б. не са сключили валидно арбитражно споразумение с характеристиките по чл.7, ал.1 и 2 ЗМТА – конкретният правен спор да бъде отнесен за разрешаване на арбитражния орган, постановил решението, с оглед на което е налице първото поддържано основание – чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Твърди се, че в съответните документи, формиращи договорно споразумение № 21/02.02.2009 г., липсва конкретизация на приложими правила за решаването на спорове; не е посочен конкретен арбитраж, нито критерии, по които да бъде индивидуализиран този арбитраж; препращането към правилата на определена арбитражна институция не води автоматично до извод за избора й от страните, като компетентна да разгледа споровете между тях и не би могъл да се направи извод за наличието на презумпцията за арбитражна клауза в хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА и чл.2, ал.3 от Правилника на АС при Б.; 2. Не е налице изрично съгласие на страните относно процедурата за образуване на арбитражния съд или на арбитражна процедура – основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА; 3. С решението се разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, съответно съдържа произнасяне по въпроси, извън предмета на спора – основания за отмяната му по чл.47, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗМТА. Поддържа, че исковите претенции по арб.дело касаят възстановяване на разноски за извършване на допълнителни работи, невключени в договора и следователно те не са обхванати от арбитражното споразумение. Освен това ищецът твърди, че съдът е разгледал различен от предявения фактически състав, квалифицирайки исковете по чл.79, ал.1, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД, което отклонение съставлява и нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса. По съображения в исковата молба, развити във връзка с всяко едно от релевираните основания по чл.47 ЗМТА, които се поддържат и в публичното съдебно заседание на 27.09.2017 г. от процесуалния пълномощник на ищеца, се претендира отмяна на арбитражното решение, с присъждане на разноски. Ответниците - L. P. H. AND T. G. & Co.KG с адрес Германия, [населено място], [улица], [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, са подали съвместен отговор. Застъпено е мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна на арбитражното решение в атакуваните осъдителни части, на всяко едно от основанията по чл.47 ЗМТА, което се поддържа и в публичното съдебно заседание. Заявено е искане за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното: С решение от 16.01.2017 г. по М. № 2/2015 г. А. съд при Българската търговско-промишлена палата е уважил частично предявените искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД, както и акцесорните искови претенции по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумите, посочени по-горе, съставляващи направени разноски от трите дружества – ищци /съдружници в Д. „L. P. H. AND T. G. & Co.KG - Р. Холдинг – Е. Е.”/ за извършване на дейности, свързани с изпълнението на Договор за проектиране, доставка на оборудване и материали, строително-монтажни работи, пускане в експлоатация на обект: Реконструкция и модернизация на Градска пречиствателна станция за отпадни води и реконструкция на съоръженията за третиране на промивната вода от пясъчните филтри от Градската пречиствателна станция за питейна вода [населено място]. В рамките на проведеното арбитражно производство и по съображения, обективирани както в определение от 06.11.2015 г., така и в мотивите към решението, едноличният арбитър е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника Министерство на околната среда и водите за недействителност на арбитражното споразумение и за липса на компетентност на сезирания арбитраж. Прието е, че моделът на договор по правилата на Ф., който страните са ползвали, предвижда разглеждане на евентуални спорове от институционален арбитраж, като в случая страните са предвидили приложимост на Правилата /Правилника/ на АС при Б.. Наред с това, РО е изложил и съображения, че дори и да се приеме, че производството е арбитраж ад хок, провеждано по правилата на институционален арбитраж / АС при Б./, то цялостната арбитражна процедура е съобразена именно с посочения правилник, като страните са заявили и изрично съгласие за разглеждане на делото от едноличния арбитър С. Ч.. По съществото на спора е изведен извод, че претендираните от дружествата – изпълнители по договора разходи по отстраняване на биологични утайки от четирите биобасейна не са изключени от обхвата на непредвидимите обстоятелства, независимо от неспецифицирането им, като за установяване на тези разходи е спазена предвидената процедура в приложимите Общи условия на Ф.. По поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, настоящият съдебен състав приема следното: Между страните по арбитражния спор е сключено договорно споразумение № 21 от 02.02.2009 г. за възлагане, от страна на Министерство на околната среда и водите, на Обединение „L. P. H. AND T. G. & Co.KG - Р. Холдинг – Е. Е.”, /състоящо се от трите търговски дружества – ищци/ извършването на проектиране, доставки на оборудване и материали, строително-монтажни работи и пускане в експлоатация на обект: Реконструкция и модернизация на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води – [населено място], съгласно Договорните условия за технологично оборудване и проектиране-строителство на Международния съюз на инженерите-консултанти за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя /ДУ на F./. Между страните по настоящото дело липсва спор относно документите, формиращи договора, сред които са: офертата на изпълнителя и приложенията към нея, приемането й от възложителя; специалните условия на договора, както и ДУ на F.. С разпоредбата на чл.20.6 от Специалните /специфичните/ условия на договора е изменена разпоредбата на ДУ/ОУ/, като е предвидено разрешаване на спорове във връзка с договора от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, а в приложение към офертата на изпълнителя е предвидено: Правила за арбитраж – Правилата на Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата; брой арбитри – един; език на арбитражното производство – български език и място на арбитражното производство – С., България. При тези данни, съдържащи се в документите, формиращи договора за изработка между страните, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, не би могло да се възприеме твърдението на ищеца в настоящото производство за недействителност на арбитражната клауза. Доводите, основани но липсата на яснота относно приложимите към арбитражното производство правила, доколкото освен Правилник на АС при Б., съществува и Правилник за арбитраж”ad hoc”, подпомаган от АС при Б., както и Правилник за ускорени производства по арбитражни дела, не следва да бъдат споделени. Приложното поле на Правилника за арбитраж ”ad hoc”, подпомаган от АС при Б. е очертан в чл.1 – когато страните по международен търговски договор са включили в него клауза за арбитраж ”ad hoc”, подпомаган от АС при Б., а в чл.2 са дадени изрични указания при предвиждане на арбитраж „ad hoc”. При липса на изрична такава клауза, следва да се счетат за приложими общите правила за провеждане на арбитражното производство, регламентирани в Правилника на АС при Б., при спазването на които се е развило и цялото арбитражно производство по образуваното М. № 2/2015 г. на АС при Б.. В тази насока следва да се зачете и изричното заявление на процесуалния пълномощник на Министерство на околната среда и водите в първото арбитражно заседание, с което е изразено съгласие с процесуалните действия след образуване на арб.дело, вкл. и изразеното съгласие то да бъде разгледано от определения по реда на чл.13, ал.2, предл.последно от Правилника на АС при Б. едноличен арбитър. По тези съображения, арбитражната клауза следва да се счете за достатъчно конкретизирана относно приложимите правила за арбитражното производство и не е налице твърдяната от ищеца по настоящото дело нейна недействителност. Независимо от становището, че страните са сключили валидно арбитражното споразумение, инкорпорирано в материалноправния договор за изработка, обуславящо компетентността на сезираната арбитражна институция да се произнесе по спора, с който е сезиран, дори и да се приеме, че е уговорен арбитраж „ad hoc”, то това не съставлява пречка за приложимост на Правилника на АС при Б.. В тази насока следва да бъдат споделени изцяло мотивите на РО при обосноваване на собствената си компетентност. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ищеца за липса на воля за арбитраж въобще, предвид липсата на надлежна индивидуализация на арбитражния орган, пред който страните са договорили да отнесат евентуален бъдещ спор. При наличие на валидна арбитражна клауза, обективираща съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши евентуални бъдещи спорове във връзка с конкретното договорно правоотношение, посочените доводи са ирелевантни към основанието по чл.47, ал.1 т.2 ЗМТА. Действително, в случая се поддържа и основанието за отмяна на постановеното арбитражно решение по чл.47, ал.1 т.6 ЗМТА. Последното е мотивирано с твърдения за неяснота на употребеното понятие „правила”, както и с твърдения, че не е налице изрично съгласие на страните относно процедурата за образуване на арбитражния съд и на арбитражната процедура и затова са приложими разпоредбите на ЗМТА, които според ищеца не са спазени. Относно употребеното от страните понятие „Правила” на АС при Б. по-горе са изложени съображения, относими към първото релевирано основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Що се отнася до втората група твърдения по т.2 от исковата молба, те /независимо от соченото правно основание за отмяна/, не са конкретизирани, а от друга страна такива не са заявени своевременно в рамките на арбитражното производство, проведено съгласно приложимия Правилник на АС при Б., съобразен с императивните разпоредби на ЗМТА. Искът за отмяна на арбитражното решение поради това, че то разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение и съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, е неоснователен. С постановеното арбитражно решение решаващият орган се е произнесъл по предмета на спора, очертан с исковата молба, като дадената от ищеца правна квалификация на исковите претенции не обвързва арбитъра и последният е единствено компетентен да я определи въз основа на поддържаните релевантни за спора факти и заявения петитум. Доводите на ищеца, че претендираните от ищците в арбитражното производство разходи, свързани с почистването на утайки в четирите биобасейна, не са включени в предмета на договора, поради което тези разходи не се обхващат от арбитражното споразумение / в случай, че то се приеме за валидно/, не могат да бъдат споделени. Тези доводи са основани на неточно интерпретиране на фактическите и правни изводи на решаващия орган по съществото на материалноправния спор. Необходимо е и изрично да се посочи, че извън обхвата на производството по отмяна по Глава VІІ от ЗМТА е извършване на преценка за правилност на формираните от РО изводи за надлежно реализирано право на изпълнителя да претендира съответно удължаване на срока по договора и/или допълнително плащане, при спазване на предвидената в ОУ на F. процедура по отношение на всички подобекти /каквито се явяват отделните биобасейни/, в рамките на изпълнение на възложената работа по проекта, която е за реконструкция и модернизация на пречиствателната станция изобщо. Произнасянето по въпроса доколко исковите претенции се обхващат от арбитражното споразумение би означавало в случая извършване на преценка за правилност на арбитражния акт, което е извън основанията по чл.47 ЗМТА и съответно извън правомощията на ВКС. Предвид горното, не са налице основания за отмяна на постановеното арбитражно решение по М. № 2/2015 г. на АС при Б.. При този изход на делото и на основание чл.78, ал. ГПК на ответника [фирма] се дължат разноски в размер на 6 120 лева, съобразно доказателствата за действително заплатено адвокатско възнаграждение в този размер и представения по делото списък по чл.80 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на околната среда и водите иск по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА за отмяна на решение от 16.01.2017 г., постановено от АС при Б. по М. № 2/2015 година. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на [фирма] сумата 6 120 / шест хиляди сто и двадесет/ лева – разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: