Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 06.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1611/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез П. П. като процесуален представител на Комисията срещу решение №334/29.12.2015 г. по в. гр.д. № 249/2015 г. на АС [населено място] , с което е потвърдено решение №84/03.04.2015 г. по гр.д. № 353/2010 г. на Ловешкия окръжен съд , в частта ,с която е отхвърлено като неоснователно искането на КОНПИ / преди КУИППД/ за отнемане на незаконно придобито имущество , предявено по реда на чл. 28,ал.1 от ЗОПДИПП / отм./ против Д. С. К. и В. Г. Т. К. за имущество , придобито под режима на СИО : недвижим имот – апартамент №25, намиращ се в [населено място] , ул. „Ц. Освободител №10, ж.бл. „Л.”, ет. 7 със застроена площ от 58,23 кв.м. и движими вещи: 1.лек автомобил марка и модел „Мерцедес С. 200” с рег. [рег.номер на МПС] , 2.товарен автомобил марка и модел „ГАЗ 53, с рег. [рег.номер на МПС] , 3.лек автомобил марка и модел „Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] , 4.лек автомобил марка и модел „Деу Е.” с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил марка и модел „Фолксваген Транспортер” с рег [рег.номер на МПС] ; суми от продажби : на недвижими имоти – общо 264 600 лв.; на движими вещи/ леки автомобили и мотоциклети/ общо 19 900 лв.; за имущество придобито от Д. С. К. на осн. чл.4,ал.1 от ЗОППДИП: 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях, притежавани от него в капитала на [фирма] /в ликвидация / на стойност 2 500 лв. и 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях , притежавани от него в капитала на ГП АГРО” О. / в ликвидация/ на стойност 2 500 лв. Отменени са наложените обезпечителни мерки досежно тези имущества. Присъдени са разноски. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което искането на Комисията да бъде уважено . Ответницата В. Г. Т. , чрез адв. С. Л. оспорва касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки по делото. Ответникът Д. С. К. , чрез адв. С. Г. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. И двамата ответника по касационната жалба молят решението да бъде оставено в сила и претендират разноски. Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. С определение №589/01.07.2016 г. по делото е прието, че касационната жалба е процесуално допустима, както и че са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: 1. Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат разходите по осъществяването на дейността? 2. Следва ли в производството по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД / отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи и разходи на дарителя към момента на дарението . Прието е, че по отношение на двата въпроса е изпълнено допълнителното основание / критерий / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК тъй като в обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в задължителна практика на ВКС - решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава, а именно: Първият формулиран въпрос е разрешен в противоречие с разрешаването му в Р №381/06.01.2015 г. по гр.д. №5379/2013 г. на ІV г.о. а вторият правен въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Р № 316/26.02.2015 г. по гр.д. №1109/2012 г.на ІV г.о на ВКС , Р №162/02.06.2015 г. по гр.д. №6592/2014 на ІV г.о. и Р №144/20.07.2015 г. по гр.д. №2639/2014 г. на ІV г.о. По поставените правни въпроси Върховният касационен съд приема следното: По първия правен въпрос с решение №381/06.01.2015 г. по гр.д. № 5379/2013 г. е прието , че съдът може да зачете твърдяни приходи от селскостопанска дейност като законен източник за придобиване на имущество след установяване и приспадане на всички необходими разходи за осъществяване на тази дейност. По вторият правен въпрос с решение № 316/26.02.2015 г. по гр.д. № 1109/2012 г.е прието , че когато ответниците се позовават на приход от дарение за да обосноват законен източник на средства за придобиване на имущества, предмет на искането за отнемане, съдът следва да допуска и събира доказателства относно разполагаемите доходи и способите за придобиване им от лицата , за които се твърди , че са направили дарения в полза на ответника.При преценка на разполагаемите доходи , съдът следва да съобразява и разходите на дарителите направени преди и към датата на дарението. В този смисъл е и решение №131/04.05.2012 г. по гр.д. № 755/2011 г. на ВКС, ІV г.о.С решение №144/20.07.2015 г. е възприет отговора на въпроса даден в това решение като прието, че в тези случаи се налага изслушване на съдебно - икономическа експертиза, която да извърши проверка на декларираните доходи от лицата, които са правили дарения в полза на ответниците преди и към момента на даренията , движението на средства по банковите им влогове, ако имат такива и разходите им.С оглед на данните от експертизата относно разполагаемите доходи на дарителите към момента на дарението, които имат законен източник, следва да се зачетат или да не се зачетат даренията като законен източник на средства за придобиване на имуществото предмет на мотивираното искане. Настоящият съдебен състав споделя застъпените в цитираната задължителна практика на ВКС становища като отговори по повдигнатите правни въпроси. С решението в обжалваната му част въззивният съд е приел за безспорно наличието на влязла в сила присъда по отношение на ответника за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 3,ал.1 ЗОПДИППД / отм./. Прието е, че след влизане в сила на отхвърлителното решение по отношение на Г. и М. Д. С., [фирма] /л/ и [фирма]/ л/, придобитото имущество от проверяваното лице съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза е в общ размер на 6 748 847 лв. или 2 136,08 М., поради което придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.Прието е също така , че общия приход на ответниците за проверявания период е в размер на 7 178 745,91 лв. или 3 301,53 М. , а разходите на ответниците са 11 471 895,94 лв. или 3 338,79 М. и следователно рекапитулацията между приходи и разходи показва минимален превес на разходите с 37,26 М.. Въз основа на приетата пред въззивната инстанция съдебно - икономическа експертиза съдът е приел, че по отношение на придобития през 1987 г. апартамент №25, находящ се в [населено място] ,ул. „Ц. Освободител №10 със застроена площ от 58,23 кв. м. , лек автомобил „Мерцедес” С. 200”, както и лек автомобил „Фолксваген Транспортер” са налице законни източници тъй като размера на приходите надвишава размера на разходите към момента на закупуване на имуществото , поради което за тези имущества се явява положителна разлика и същите не подлежат на отнемане. По отношение на останалото имущество , предмет на мотивираното искане, а именно недвижимите имоти апартамент и гараж, придобити съответно през 2000 г. и 2001 г., и МПС, придобити през 1996, 1998 г. и 2002 г. не са налице законни източници. Съдът е приел обаче, че същото не подлежи на отнемане доколкото не е налице връзка между престъпното деяние и придобитото имущество, както и е налице принос на съпругата в неговото придобиване. Изводът , че не е налице връзка между престъпното деяние и придобитото имущество е обоснован с обстоятелството, че престъпното деяние е извършено през периода 01.01.2005 г. до 31.03.2005 г. и се изразява в неподаване на данъчна декларация за финансовата 2004 г. и съответно незаплащане на дължимия данък в размер на 29 484,51 лв. С оглед на това съдът е приел, че незаплащането на данък в посочения размер и фактически спестяването на съответната сума не може да се свърже с придобиване на имущество съответно през 1996 г.,1998 г.,2000 г.,2001 г. и 2002 г.Според съда не е налице и косвена връзка между придобиването на посоченото имущество и извършеното престъпление. По отношение приноса на съпругата в придобиване на последното имущество съдът е посочил, че съпрузите са в брак от 1974 г. , като в резултат на трудовата дейност на съпругата на ответника Д. С. К. е реализирала приходи в размер на 4 910058,87 лв. или 668,60 М. тоест ответницата има доказан значителен принос в придобиването на процесното имущество. След като имуществото е придобито в условията на съпружеска имуществена общност с доказан принос на съпругата, то не може да бъде отнемано по ЗОПДИППД , нито пък да се трансформира в идеална част. С оглед на тези съображения е отхвърлил мотивираното искане за отнемане на посоченото имущество По основателността на касационната жалба: След като е направил извод , че общите разходи на ответниците за проверявания период надвишават техните приходи с установен законен източник въззивният съд неправилно е приел, че мотивираното искане е неоснователно поради поради липса на връзка между престъпното деяние и придобитото имущество и поради доказан принос на съпругата в неговото придобиване.Първият извод е направен в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС по въпроса кога е налице връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. С ТР №7/30.06.2014 г ОСГК на ВКС е прието, че връзката може да е бъде както пряка, така и косвена като същата може да бъде както конкретно установена, така и предполагаема като предположението се извлича с оглед на конкретните обстоятелства по делото. За да приеме , че в случая липсва както пряка, така и косвена връзка между престъпното деяние и придобитото имущество, съдът е съобразил единствено времето, пред което е било извършено престъплението, което влиза в предметния обхват на чл.3 от ЗОПДИППД и времето за придобиване на имуществото .Не е съобразено обстоятелството, че става въпрос за резултатно престъпление , в следствие на което ответникът е реализирал имуществена облага , както и обстоятелството, че същото е осъществено във връзка с осъществявана през проверявания период търговска дейност.В подкрепа на евентуалното предположение за връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество се явява и обстоятелството, че ответникът е бил осъждан и за други престъпления във връзка с развиваната от него търговска дейност. Съобразяването на тези обстоятелства биха могли да обосноват противоположен извод за наличие на връзка. Изводът, че имуществото, предмет на мотивираното искане, е придобито в условията на съпружеска имуществена общност при доказан принос на съпругата е направен общо за цялото имущество и е необоснован. Липсват какъвто и да било анализ за приноса на съпругата при придобиване на всяко едно от имуществата , какъвто е подхода на съда при преценката дали всяко едно от имуществата е придобито със средства от законен източник. При този анализ следва да се има предвид , че в хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. /Р№66/26.07.2011 г. по гр.д. №863/2010 г. ІІІ ГО на ВКС ,Р № 226/29.06.2012 г. по гр.д. № 1445/2011 г., ІІІ ГО. Липсват мотиви и не става ясно по какви съображения е отхвърлено мотивираното искане за отнемане от Д. С. на 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях , притежавани от него в капитала на регистрираното през 1995 г. [фирма] / в ликвидация/ на стойност 2 500 лв. и 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях, притежавани от него в капитала на [фирма] в ликвидация ,регистрирано през 2004 г. като следва да се има предвид, , че доколкото придобиването на тези дружествени дялове е свързано с търговската дейност на ответника, същите са изключени от режима на съпружеската имуществена общност / виж ТР №2/2001 год. ОСГК на ВКС , мотивите към т.3 / . Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при определяне приходите от пилета не са приспаднати разходите във връзка с тяхното отглеждане ,както и за изграждането на материалната база.Както вече се каза в отговора на поставения правен въпрос направените разходи във връзка с развитието на определена стопанска дейност следва да се приспаднат от приходите, като само получената като положителна разлика сума представлява законен източник на средства.Видно от изготвената съдебно - икономическа експертиза /вх. № 6675/25.10.2013 г. том 4 от гр.д. №353/2010 г. / са приспаднати само разходите във връзка отглеждането на пилетата, но не и тези във връзка с изграждането на базата. Данните по делото обаче сочат, че дейността по отглеждането на пилетата е започнала през 1981 г. преди началото на проверявания период / 27.07.1985 г.-27.07.2010 г./ , което предполага , че разходите по изграждането на базата са направени в началото на дейността. Основателно е оплакването, че въззивният съд е зачел като законни приходи направени парични дарения без да изследва възможността на дарителите да ги направят като събере данни за техните разходи за периода на направените дарения в това число и чрез назначаване на съдебно счетоводна експертиза , която да направи рекапитулация на техните приходи и средствата необходими за тяхната издръжка както и за други техни разходи през процесния период, за които са събрани данни по делото. Основателно е и оплакването , че съдът неправилно е зачел като законни приходи средствата придобити от продажбата на апартамент и гараж в [населено място] .Видно от приетото пред въззивната инстанция заключение – рекапитулация, обектите са придобити с незаконни източници на средства. Този извод се налага от обстоятелството, че при съпоставката между приходите и разходите съответно за 2000 г. / когато е придобит апартамента/ и към 2001 г., /когато е придобит гаража/ приходите на ответника са по- ниски от разходите съответно в размер на -647,44 М. и -68,47 М..Доколкото ответникът не е имал законен източник на средства за придобиване на двата недвижими имота , то и средствата получени от тяхната продажба в общ размер на 258 200 лв. или 1 434,45 М. не могат да се зачетат като законни приходи . Неправилен е и извода на съда , че при покупката на МПС през 2002 г. /, лек автомобил „Мерцедес” С. 200”/, и през 2007 г. , товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” е съществувала положителна разлика между приходите и разходите на ответниците тоест налице е законен източник за тяхното придобиване . Видно от рекапитулацията на заключението, прието от въззивната инстанция недостигът на средства за придобиване на имущества за 2002 г. е - 451,04 М.,което от своя страна обосновава извода, че за придобития през тази година лек автомобил не са установени законни източници на средства.За придобитото през 2007 г. МПС товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” следва да се съобрази извода относно средствата придобити през същата година от продажбата на апартамента и гаража в [населено място]. В решението липсват каквито и да било мотиви по какви съображения въззивният съд отхвърля мотивираното искане за отнемане на имущество по отношение на сумата от 19 900 лв. придобити от продажба на движими вещи - МПС и мотоциклети.Не са изложени съображения и във връзка с неоснователността на искането за отнемане на сумата от 264 600 лв. получена, според мотивираното искане, от продажбата на апартамента и гаража в [населено място] / придобити съответно през 2000 г. и 20001 г./ и продадени през 2007 г. Съображенията на съда са единствено в посока , че тези приходи / от продажбата на имуществото/ са законни, което се опровергава от казаното вече по- горе. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при непълнота на доказателства , нарушение на материалния закон , необосновано е и подлежи на отмяна. Доколкото, предвид посоченото в отговора на втория поставен правен въпрос и мотивите на настоящото решение се налага извършването на процесуални действия за събиране на доказателства от въззивната инстанция, делото следва да се върне на този съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №334/29.12.2015 г. по в. гр.д. № 249/2015 г. на АС [населено място] , с което е потвърдено решение №84/03.04.2015 г. по гр.д. № 353/2010 г. на Ловешкия окръжен съд , в частта ,с която е отхвърлено като неоснователно искането на КОНПИ / преди КУИППД/ за отнемане на незаконно придобито имущество , предявено по реда на чл. 28,ал.1 от ЗОПДИПП / отм./ против Д. С. К. и В. Г. Т. К. за имущество , придобито под режима на СИО : недвижим имот – апартамент №25, намиращ се в [населено място] , ул. „Ц. Освободител №10, ж.бл. „Л.”, ет. 7 със застроена площ от 58,23 кв.м. и движими вещи: 1.лек автомобил марка и модел „Мерцедес С. 200” с рег. [рег.номер на МПС] , 2.товарен автомобил марка и модел „ГАЗ 53, с рег. [рег.номер на МПС] , 3.лек автомобил марка и модел „Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] , 4.лек автомобил марка и модел „Деу Е.” с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил марка и модел „Фолксваген Транспортер” с рег [рег.номер на МПС] ; суми от продажби : на недвижими имоти – общо 264 600 лв.; на движими вещи/ леки автомобили и мотоциклети/ общо 19 900 лв.; за имущество придобито от Д. С. К. на осн. чл.4,ал.1 от ЗОППДИП: 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях, притежавани от него в капитала на [фирма] /в ликвидация / на стойност 2 500 лв. и 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки един от тях , притежавани от него в капитала на ГП АГРО” О. / в ликвидация/ на стойност 2 500 лв. и са отменени са наложените обезпечителни мерки досежно тези имущества, както и в частта за разноските и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: