Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 03 юни 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 492/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения С. В. Х. за възобновяване на внохд № 98/14г. дело по описа на Окръжен съд-Смолян и на нохд № 838/14г. по описа на РС-Смолян, отмяна на постановените по тях съдебни актове и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане. От съдържанието на искането могат да се изведат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Намира за справедливо наложеното наказание. Адвокат Ж., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважаване на искането за възобновяване, тъй като смята, че са налице, сочените в него основания за това.Представя писмени бележки. Осъденият С. Х. моли за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като счита, че не следва да носи отговорност за деяние, което не е извършил. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Атакуваният по извънредния способ съдебен акт е от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С присъда № 64 от 25.11.2014г., постановена по нохд № 838/14г., Районен съд-Смолян е признал подсъдимия С. В. Х. за виновен в това, че на 06.08.2014 г. в [населено място], като затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца в Затворническо общежитие от отрит тип „Смолян” към Затвора – Пловдив, наложено му с протоколно определение от 13.06.2012 г. по нчд № 293/2012 г. на ОС - Пазарджик, влязло в законна сила на 29.06.2012 г., избягъл от Затворническо общежитие-не се завърнал от домашен отпуск, поради което и на основание чл.297, ал.1 от НК, чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което е намалил с една трета и е постановил подсъдимият да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 27, ал.1 от НК, съдът е присъединил изцяло наложеното с горепосочената присъда наказание от шест месеца лишаване от свобода към наложеното и неизтърпяно наказание лишаване от свобода, определено с протоколно определение от 13.06.2012 г. по нчд № 293/2012 г. на ОС - Пазарджик, влязло в сила на 29.06.2012 г., с което е определено общо наказание по влезли в сила присъди по нохд № 700/2011 г. на ОС - Пазарджик и нохд №1582/2011 г. на РС-Хасково в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, като по отношение на определеното след присъединяването общо наказание, съдът е постановил първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворнически общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 40 от 30.01.2015г., постановено по внохд № 98/14г., Окръжен съд - Смолян е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият С. В. Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е изпълнил задължението си, визирано в чл.372, ал.1 от НПК, като е разяснил правата му по чл.371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата, събрани от досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. След което подсъдимият отново е изразили по ясен начин волята си производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Спазвайки хронологичната последователност от процесуални действия, установени в Глава двадесет и седма на НПК, първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, постановявайки, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след преценка, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Твърденията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения поради не връчване на препис от обвинителния акт, както и нарушено право на защита, са неоснователни. След образуване на делото в РС- Смолян по внесен срещу Х. обвинителен акт, съдията-докладчик е изпълнил задълженията си по чл.254 от НПК. Препис от разпореждането и копие от обвинителния акт са били връчени на подсъдимия, ведно с призовката за първото по делото заседание, която е получена лично от него/лист 13 от първоинстанционното производство/. На 25.11.2014г. е било проведено първото по делото съдебно заседание, като видно от съдебния протокол, съдът на основание чл.372, ал.2 от НПК е назначил на подсъдимия служебен защитник - адв.Б., след негово изрично изявление, че желае именно нея за свой защитник. Също така в протокола е отразено изявление на подсъдимия, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането, преди повече от седем дни. Хронологията в действията на съдията-докладчик и съда, сочат на законосъобразно проведена диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК, при която не са били нарушени както процесуалните правила, така и правата на подсъдимия. Същият е бил надлежно уведомен за пълния обем права, които има в това производство, както за характера и особеностите на самата процедура. Не са допуснати нарушения на закона и от страна на окръжния съд в хода на въззивното производство. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, въззивният съд е възприел за правилни правните изводи на първата инстанция, а именно, че подсъдимият С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.297, ал.1 от НК. Последните се оспорват от подсъдимия/видно от личното му изложение в искането/, с мотиви и аргументация, която по естеството си сочи на оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат за бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК. Диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата, насочен към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес. При нея подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения. С оглед на горното, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да обуславят касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. Х. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 98/14г. дело по описа на Окръжен съд-Смолян и на нохд № 838/14г. по описа на РС-Смолян. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: