Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 23 януари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2326 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. М. А. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 327 от 5.11.2012 г, по ВНОХД № 4034/12, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 6.02.12 г, по НОХД № 2626/11, и подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 20.01.2010 г, в [населено място], с цел да принуди М. Д. А. да се разпореди със сумата от 2 000 лв, го е заплашил с насилие, като деянието е придружено със заплаха за убийство, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба, в размер на 3 000 лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 20.01.2010 г, в [населено място], с цел да принуди М. Д. А. да се разпореди със сумата от 2 000 лв, го е заплашил с насилие, като деянието е придружено със заплаха за убийство, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 213 а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че доказателственият анализ е извършен в нарушение на процесуалните изисквания, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод за наличие на субективната страна на деянието, че подсъдимият не е действал със специалната цел по чл. 213 а НК, тъй като е целял да получи сумата от 400 лв, предоставена на св. А. по договор за заем, че не е отчетено връщането на дължимата сума, че наложеното наказание е явно несправедливо / не е приложен чл. 66 НК, макар и да са налице условията за това /. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и жалбоподателят да бъде оправдан или да бъде изменен обжалваният акт, като бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е частично основателна, като пледира за приложението на чл. 66 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствените източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обвинителната теза почива на приобщените показания на св. А. и св. П. от досъдебната фаза, дадени пред съдия, които са ясни, последователни и логични, поради което и правилно са кредитирани. В съдебната фаза св. А. декларативно се е отказал от първоначалните си показания, което е разбираемо предвид последващото уреждане на облигационните му отношения с подсъдимия, но въпреки това е заявил, че в двете фази на процеса е депозирал идентични показания. В същото време, св. П. не е отрекла верността на показанията си от досъдебната фаза. Верен е изводът, че кредитираните показания на св. А. и св. П. от досъдебната фаза кореспондират и на казаното от св. К., майка на пострадалия, посочила обстоятелствата, които е узнала от своя син. Обясненията на подсъдимия, дадени от него като обвиняем, надлежно приобщени, са обсъдени в контекста на останалите гласни доказателствени източници, респективно, са съпоставени с обясненията от съдебната фаза. Правилно е становището, че може да бъде дадена вяра частично на обясненията от съдебната фаза, в частта, с която се припокриват с показанията на пострадалия и св. А. от досъдебното производство, респективно, че не следва да бъдат кредитирани в останалата част, която се явява защитна версия. Верен е изводът, че не следва да бъде дадена вяра на твърденията, депозирани от св. В. и св. А., чиито показания не кореспондират, както на приобщените обяснения на подсъдимия, така и на кредитираните показания на св. А., св. П. и св. М.. Ето защо, при извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ са изведени верни доказателствени изводи, откъдето и релевантните факти са правилно установени. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е специалната цел по чл. 213 а НК, тъй като заплашването на пострадалия с насилие / изразило се в заплаха за убийство / е извършено с цел да бъде принуден пострадалия да се разпореди с процесната сума от 2 000 лв. Вярно е, че св. А. е имал облигационно задължение към подсъдимия, в размер на 400 лв, чието неизпълнение е подтикнало дееца да извърши престъплението, но това обстоятелство има отношение не към целта по чл. 213 а НК, а към мотива на престъплението / в случая, мотивът произтича от неизпълнението на поетото от пострадалия облигационно задължение /. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и оправдаване на жалбоподателя поради несъставомерност на деянието, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Налице е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия не е отчетен мотивът за извършване на престъплението, както и не е отдадено дължимото значение на невисоката степен на обществена опасност на извършителя. Същият следва да се третира като неосъждан, тъй като е реабилитиран за предходните си осъждания, намиращи се в съотношение на съвкупност. С оглед на изложеното, в случая се явява приложима хипотезата на чл. 66 НК, за отлагане изтърпяването на наложеното наказание две години „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от три години, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. По изложените съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 327 от 5.11.12 г, по ВНОХД № 4034/12, като я отменя в частта, с която е определен „общ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и настаняване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 66 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание две години „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от три години. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: