Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 26.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 249/2014 година. Производството е по чл. 419 и следващите НПК. С молбата си от 07.01.2014 г., осъденият О. В. П., понастоящем в затвора гр. Враца, е направил искане за възобновяване на наказателното производството, по нохд № 30060/2013 г., на Монтанския районен съд, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Като основания се сочат неправилно приложение на института, на задочното осъждане и допуснати нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез служебният си защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, наведените доводи и данните по делото, за да се произнесе взе в пред вид следното: С присъда от 18.09.2013 г., Монтанският районен съд, 4-ти наказателен състав, е признал подс. О. В. П. за виновен в извършено при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, в гр. Монтана, престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК и го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, уважил е предявеният граждански иск за 8 973.44 лв. със законната лихва, присъдил е държавна такса и направените разноски. Със същата присъда е бил осъден и подс. П. Д. П.. Върховният касационен съд счита, искането на осъдения О. П., за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 423 НПК – задочно производство, за неоснователно. Досъдебното производство по настоящото дело е образувано на 28.06.2012 г., за извършено от неизвестен извършител престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. В хода на същото са били установени извършителите – О. В. П. и П. Д. П.. На двамата лично е повдигнато обвинение, взета мярка за неотклонение и проведен разпит в присъствие на адвокат – постановление и протокол от 31.01.2013 г., за обв. О. П., като в последния той и защитникът му изрично са заявили, че не желаят предявяване материалите от досъдебното производство. На 25.02.2013 г. е бил внесен обвинителен акт в Районен съд Монтана, за извършено от подс. О. П. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Този подсъдим не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване, издирван е в страната и са налице данни, че е напуснал територията на страната и се намира в Р Италия. Назначен му е бил служебен защитник и на 30.05.2013 г., първоинстанционният съд е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК. Срещу постановеният съдебен акт не е постъпвала въззивна жалба от подс. О. П.. Искането за възобновяване на делото е постъпило във ВКС на 10.01.2014 г., като едно от основанията е по чл. 423, ал. 1 НПК. С оглед допустимостта му в контекста на преценката за шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда са постъпили доказателства за липса на издадена ЕЗА за О. П. и за датата на задържането му за изтърпяване на наказанието по атакуваната присъда – на 20.12.2013 г. Следователно искането се явява допустимо. Погледнато по същество, по посоченият текст от НПК- чл. 423, ал. 1, искането е неоснователно. От данните по делото се установява безспорно, че осъденият П. е присъствал в хода на досъдебното производство, като му е била взета и мярка за неотклонение. Обстоятелството, че след това не е намерен на посочения от него адрес, включително и след издирване в границите на страната, говори само за негова дезинтересираност от по – нататъшния ход на делото. Затова не може да се приеме неучастие във воденото срещу му наказателно производство и липса на възможност да осъществи адекватна лична защита. Искателят сам се е поставил в невъзможност да присъства на съдебната процедура и евентуално да се активира следващо инстанционно производство. Следователно не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Възраженията изложени в искането са тези по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 НПК. На практика се иска приложение и на процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Същата е допустима при наличие на нарочни претенции на осъдения в тази насока и ако възобновяването се иска в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. В конкретният случай тези предпоставки са налице. Осъденият О. П. е изложил съображения свързани с разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 НПК, а искането е направено в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила – видно от данните по делото. Посочените основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Възраженията в тази връзка по същество се свеждат до твърдения за непълнота на доказателствата, неправилна преценка на събраните и от там за незаконосъобразен извод относно участието му в извършване на инкриминираното деяние, за допуснати съществени процесуални нарушения с разглеждането на делото в негово отсъствие и завишеност на размера, на наложеното наказание. Възражението за непълнота на доказателствата изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като посочените разпоредби на НПК не го предвиждат като основание за възобновяване на наказателното производство. При приетите за установени фактически положения от решаващия съд, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, то осъществява всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Този осъден при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с П. П., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел от владението на П. П., вещи на обща стойност 8 973.44 лв., собственост на [фирма] София, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Тези изводи са подкрепени от обясненията на подс. П. П. дадени в съдебно заседание на 30.05.2013 г., от показанията на св. П., М., Н., Л. и П., експертното заключение по повторната съдебно оценителна експертиза, приложените писмени доказателства. Съдът в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения за утвърждаване на изводите по приетите за установени фактически положения. Установените данни от гласните доказателствени средства, подкрепени и допълнени от експертното заключение и приложените писмени доказателства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че с деянието си О. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. С оглед на изложеното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че състава на престъплението е осъществен от осъдения О. П.. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за виновността му в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на О. П.. След издирването в страната на посочения от него адрес за призоваване и установяване, че е извън пределите на страната, правилно първостепенният съд е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК. Изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от О. П., е анализирал подробно доказателствената съвкупност в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че и този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден за това. По твърдението за допусната процесуална незаконосъобразност от съда разглеждайки делото в отсъствие на О. П.,настоящата инстанция се е произнесла по – горе в мотивите. Лишено от основание е и неконкретизираното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на неговия вид и размер, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му с оглед данните за завишена степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца. По – нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. В. П., понастоящем в затвора гр. Враца, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 30060/2013 г., на Монтанския районен съд, 4-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: