Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 27.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 741 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. П. Н. против въззивна присъда № 50/05.06.2018 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 49/2018 г. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Акцентира се върху несъставомерност на деянието поради липса на осъществено от подсъдимия противозаконно разпореждане с вещите, предоставени му въз основа на граждански договор и чието връщане е станало невъзможно, за което е понесъл отговорност по гражданско-правен ред. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивната присъда, предмет на касационната проверка, Габровският окръжен съд е отменил изцяло постановената от Габровския районен съд присъда № 153/14.03.2018 г. по НОХД № 1574/2016 г., с която подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал подсъдимия П. П. Н. за виновен в това, че на 07.11.2011 г. противозаконно присвоил чужди движими вещи (кофражни елементи и принадлежности за кофраж на обща стойност 31 657 лв.), собственост на „У. л.” – С., които владеел въз основа на договор за лизинг, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. първо, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Касационната жалба е основателна. Съдебната практика е константна по въпроса, че за съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК се изисква деецът, владеейки на законно основание чуждата вещ, противозаконно да е извършил фактическо или юридическо разпореждане с нея, без знанието и съгласието на собственика й. Отказът за връщане на вещта на правоимащия също може да се счита за разпореждане, ако е противозаконен. За да признае подсъдимия за виновен в инкриминираното му престъпление, въззивният съд е мотивирал разпореждането с това, че той е спрял плащането на лизинговите вноски (платил 18 от общо 36 вноски), не върнал кофражните елементи, а при посещението на св. Я. и М. (от колекторската фирма „С. Г. Г.” О./”В. К.” О. – [населено място]) твърдял, че ги е продал за скрап. ВКС намира, че посочените аргументи освен, че са крайно неубедителни за мотивиране на съставомерно деяние по чл. 206 от НК, но са базирани върху непълна оценка на доказателствените източници и тяхната относителна тежест. По делото е известно, че между подсъдимия и лизингодателя е съществувала облигационна връзка, като с оглед възможни отклонения от нейното нормално развитие са предвидени клаузи, вкл. за забава за плащане и невръщане на лизинговия обект. Очевидно е в случая, но въззивният съд е пропуснал да коментира това (за разлика от първоинстанционния съд), че за неизпълнение на договора е била реализирана гражданската отговорност на подсъдимия, като същият е бил осъден да заплати предвидените в него суми (вж. решение № 270/23.05.2013 г. по гр. дело № 3787/2011 г. по описа на Габровския районен съд – л. 184 от ДП). Неясно е при това положение, поради какви причини е прието, че спиране на плащането на лизинговите вноски и невръщане на вещите представлява разпореждане. Липсват мотиви, които да информират за противозаконен отказ за връщане на вещите, като в тази връзка изобщо не са били обсъдени изложените от подсъдимия обяснения за невъзможност да стори това (поради изхабяване на част от тях и изоставяне на друга част по строителни обекти в ситуация на криза в строителството и липса на финансиране) и показанията на св. Т. в подобна насока. Второто основно съображение за осъждане на подсъдимия е, че пред св. Я. и М. той бил твърдял, че е предал лизинговите вещи за скрап. Такова действие, а не просто твърдение, би могло да обуслови извод за противозаконно своене, ако в тази посока доказателствата са били еднозначни и непротиворечиви, какъвто очевидно не е случаят. Въззивният съд не е изложил съображения поради какви причини намира за достоверни показанията на тези двама свидетели (които освен, че са били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК и за тях важи правилото на ал. 8 от същата разпоредба, но възпроизвеждат и заявления на подсъдимия, отречени от него и необсъдени заедно със съобщеното от св. Т.) и какви са обективните други данни, които подкрепят извод за извършване на подобно разпоредително действие, което и да е било инкриминирано на подсъдимия. Посочените недостатъци на мотивите за осъждане, при които въззивният не е обсъдил надлежно доказателствените източници и не е направил разграничение между отклонение в развитието на облигационна връзка и престъпно своене, което да се дължи на противозаконен отказ за връщане на вещите, ВКС оценява за съществени съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция съобразно текста на чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 50/05.06.2018 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 49/2018 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.