Р Е Ш Е Н И Е                                                                № 584                                София, 25.09.2009 година                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:           Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА               Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                    ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА               при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 2949 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б. и Д. Т. Г. срещу решение №833 от 26.05.08г. по гр.д. №599/08г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Поддържа се, че съдът не обсъдил всички доказателства по делото, поради което направил погрешния извод, че не е приключила административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността наследниците на общия наследодател В, от който черпят права ищците и затова те не се легитимират като собственици на процесния имот. Освен това - развива се довод, че собствеността върху имота е възстановена с решение на ОСЗ, издадено на името на една от наследниците на общия наследодател –, а ищците, в качеството им на наследници на В. Ш. , са доказали собствеността си с решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което са признати правата на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС, както и с удостоверението за наследниците му. И на последно място – незаконосъобразно съдът приел, че владението на ответниците върху имота е добросъвестно и те могат да го придобият с кратката петгодишна давност. Ответниците в производството – Г. И. Г., И. Г. Г., М. И. Т., И. Б. В. и Х. П. Т. оспорват жалбата, като считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение № 151 от 20.12.07г. по гр.д. №3617/06г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.108 от ЗС за собственост на идеални части от следния недвижим имот – имот пл. №33 с площ от 12 503кв.м., образуващ парцел **** -“З” по действащия кадастрален план на Т. парк “Р”, гр. П.. В. съд е приел, че решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което е било признато правото на собственост на общия наследодател В върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС има само установително, но не и конститутивно действие. Без последващо решение на ОСЗ, с което да бъде променено лицето, в чиято полза е издадено първоначалното решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ /в случая – С. С. - праводател на ответниците/, ищците, в качеството си на наследници на В. Ш. , не се легитимират като собственици на спорния имот. Ето защо не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения от тях иск по чл.108 от ЗС. Освен това – владението на ответниците не е лишено от правно основание, тъй като са придобили собствеността върху имота по давност. Владението те са получили в резултат на правна сделка и дори тя да няма вещнопрехвърлителен ефект за целия имот, те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и са придобили собствеността с кратката петгодишна давност. Не са възприети доводите на ищците за недобросъвестност на владението, като съдът се е позовал на презумпцията по чл.70, ал.2 от ЗС и е счел, че тя не е оборена в съдебния процес. С определение №157 от 30.12.08г. по гр.д. №2949/08г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че обжалваното решение е правилно като резултат. Спорът по делото се концентрира върху два въпроса – имат ли конститутивно действие решенията по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, с които се променя лицето, в полза на което е възстановена земя по ЗСПЗЗ и може ли да се придобие по давност собствеността върху земеделска земя, за която все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Въззивният съд е дал правилен отговор на първия въпрос. Решението му е съобразено с приетото в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, че решенията на поземлените комисии по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Няма отстъпление в практиката на ВКС от тази принципна постановка. Посоченото от жалбоподателите решение №44 от 01.03.04г. по гр.д. №2600/02г. на ІV ГО на ВКС, макар да е постановено след Тълкувателното решение, е изолирано и не сочи променено виждане по посочения материалноправен въпрос. Напротив, налице са множество последващи решения на ВКС, в които се поддържа идеята за конститутивното действие – както по отношение на обекта на възстановената собственост, така и по отношение на субекта – напр. решение №413 от 01.07.09г. по гр.д. №1751/2008г. на ІІ ГО; решение №1125 от 01.10.08г. по гр.д. №5241/07г. на V ГО, решение №411 от 30.04.09г. по гр.д. №1448/08г. на І ГО и др. Последното от посочените решения разглежда конститутивното действие на решението по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ – въпрос, който се поставя и в настоящото производство. В съответствие с тази съдебна практика, въззивният съд правилно е приел, че преди да има постановено решение на ОСЗ, с което да се измени лицето, на чието име е възстановена собствеността върху процесния имот /вместо на С. С. , имотът да се възстанови на наследниците на общия наследодател В/, ищците, като преки наследници на В. Ш. , не са придобили собствеността върху идеални части от имота и не могат да проведат успешно иск по чл.108 от ЗС за защита на правата си. Последващото решение на ОСЗ №2613А от 21.09.06г., с което е отказано възстановяването на собствеността на С. С. , въз основа на влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, не е равнозначно на решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, с което земята да бъде възстановена на наследниците на В. Ш. , ето защо необсъждането му от въззивния съд не представлява съществено процесуално нарешуние. От това решение ищците не черпят никакви права. В полза на техния наследодател В следва да се издаде решение от ОСЗ по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ и едва от този момент за тях ще се породи право на собственост върху идеални части от спорния имот. Неправилно въззивният съд е приел, че може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Този извод противоречи на принципа, заложен в чл.5, ал.2 от ЗОСОИ, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече – в този смисъл решение №4 от 11.03.98г. по к.д. №16 от 1997г. на Конституционния съд. Идеята на закона е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени с решение на поземлената комисия, сега ОС ”З” и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Същата идея е заложена в чл.19 от ЗСПЗЗ – общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяване на собствеността, след като изтече 10 г. срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта за съществуващи или възстановими реални граници. В настоящия случай, преди окончателното възстановяване на собствеността на наследниците на В. Ш. с издаване на решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, ответниците не биха могли да придобият по давност процесната земя, независимо от това дали са добросъвестни или недобросъвестни владелци и колко дълго владеят земята. Ето защо необсъждането на свидетелските показания, свързани с опровергаване на презумпцията по чл.70, ал.2 от ЗС за добросъвестност на владението, не представлява съществено процесуално нарушение, което може да доведе до отмяна на обжалваното въззивно решение. Това решение е правилно като резултат, тъй като към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция ищците не са били собственици на процесния имот и затова правилно предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №833 от 26.05.08г. по гр.д. №599/08г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: