Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 18.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4198 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 582 от 23.11.2015 г.. по касационна жалба на Е. Ж. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 738 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 600/2015г. на Варненски окръжен съд с което е обезсилено решение № 5718 от 02.12.2014г. по гр.д.№ 14050/2012г. на РС-Варна. С последното е уважен отрицателният установителен иск, предявен от касатора да се признае за установено, че ответницата Х. Ж. Т. не е собственик на правото на строеж, учредено със заявление от 21.02.2002 г. по чл. 183 ЗУТ върху дворно место с площ 330 кв.м., съставляващо поземлен имот 9 от кв. 170 по плана на ХІ подрайон на [населено място] поради погасяването му на основание чл. 67 ЗС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил нормата на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК и предмета на спора. Ответницата по касация оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: каква е данъчната оценка на учредено ограничено право на строеж между съсобственици, притежаващи по ½ ид.ч. от имота. Как се определя цената на иска в този случай. Съдебната практика в съответствие с процесуалния закона, без противоречие приема следното: При иск за несъществуване на право на строеж между съсобственици, предмет на иска е само частта от правото на строеж, която притежава ответника като суперфициарен собственик. На останалата част от правото на строеж, съответна на притежаваната от него част от правото на собственост, освен ако не се е разпоредил с нея чрез учредителна транслативна сукцесия, той остава собственик, защото притежава това право в пълен обем за тази идеална част. Ако съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж, всеки от тях, получава правото на строеж за съответен обект за останалата идеална част над квотата, която сам той притежава. Само за частта, от правото на строеж, която е придобил над притежаваната от него идеална част от правото на собственост може да се установява погасяване, или несъществуване на правото на строеж. Щом това е предмет на иска за собственост, включително и отрицателния установителен иск, то съгл. чл. 69, ал.1 т.2 ГПК, цената на иска се определя от данъчната оценка за тази идеална част от правото на строеж, а не за целия обект. Съсобствениците са обикновени другари и установяването с влязло в сила решение, по иск, предявен от един съсобственик, че правото на строеж за неговата идеална част се погасява по давност не обвързва останалите съсобственици. Собственическото правоотношение на всеки от другарите е отделно самостоятелно и може да има самостоятелно развитие във времето – да възниква, да се изменя, или да се погасява. В този случай цената на иска е данъчната оценка на идеалната част от правото на строеж, предмет на отрицателния иск за собственост, а държавната такса се дължи върху 1/4 от нея, съгласно чл. 71, ал.2 ГПК. По касационната жалба Страните са съсобственици на дворно место с площ 330 кв.м., съставляващо поземлен имот 9 от кв. 170 по плана на ХІ подрайон на [населено място] при права по ½ ид.ч. Със заявление по чл. 183 ЗУТ те взаимно са си учредили правото на строеж за конкретни обекти. Така всеки е учредил на другия право на строеж за собствената си ½ ид.ч. от дворното место. За другата ½ ид.ч., той придобива правото на собственост върху постройката на основание приращение – чл. 92 ЗС. Видно от удостоверението за данъчна оценка, цената на правото на строеж за целия имот е 68620,50 лв. Ищецът е собственик на ½ ид.ч. от дворното место и той е учредил на съсобственицата си право на строеж за тази ½ от обекта, който тя ще получи. Предмет на иска е учреденото от ищеца правото на строеж за ½ от обекта. Неговата цена според удостоверението за данъчна оценка е 34 310,25 лв. Това е и посочената цена на иска в исковата молба. При тази цена на иска, на основание чл. 104, ал.1 т.3 ГПК, иска е подсъден на РС. За да обезсили решението на РС като недопустимо, въззивния съд е приел, че цената на предявения отрицателен установителен иск е 68 620,50 лв. – цената на правото на строеж за целия имот и на основание чл. 104,ал.1 т.3 ГПК е приел, че иска е следвало да бъде разгледан като първа инстанция от Окръжния съд. Този извод на съда не кореспондира на нормата на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК и на доказателствата по делото, поради което решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и произнасяне по въззивната жалба по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 738 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 600/2015г. на Варненски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: