Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 181/18.03.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Василка Илиева
Членове: Веска Райчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 897 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 179/16.11.2018 г. по гр.д. № 445/2018 г., с което Сливенски окръжен съд, отменяйки решение № 952/24.07.2018 г. по гр.д. № 1091/2018 г. на Сливенски районен съд, е отхвърлил иска с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5 ЗМВР от 1997 г. (приложимите последни редакции) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5 ЗМВР от 2006 г. (приложимите последни редакции) да приеме за установено по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че А. Т. Н. има право на допълнителен отпуск като компенсация за положен некомпенсиран извънреден труд в размер на 858 часа за периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г.
Решението се обжалва от А. Т. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Приложим ли е институтът на погасителната давност за правото, заявено с предявения установителен иск? 2. При положителен отговор на въпроса, кой е приложимият срок на погасителната давност – по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, по чл. 176а КТ или по чл. 59аЗДСл. и дали цитираните разпоредби действително предвиждат погасяването по давност на заявеното с иска субективно право поради неупражняването му? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационния контрол) и обосновава допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с довод, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се позовава, но и на РКС № 12/2010 г. по конст.д. № 15/2010 г. на Конституционния съд на Република България и на конкретни решения на СЕС по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО. Касационното оплакване е, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Претендира разноски.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, ответник и по касационната жалба, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е с допустим предмет – решението е въззивно по гражданско дело с нематериален интерес; подадена от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът; при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение, а привременната пречка за допустимост на настоящото производство е отпаднала. Съображения:
В решението е прието за установено, че ищецът е работил в зададения с иска период при ГДИН като надзирател първа и втора степен. Работил е на 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. В периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г. е отработил 17 438 часа при индивидуална норма 14 224 часа. Изплатени са му 144 часа извънреден труд. Останали са 858 часа некомпенсиран извънреден труд, които съгласно чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5 ЗМВР от 1997 г. (приложимите последни редакции), а след това – съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5 ЗМВР от 2006 г. (приложимите последни редакции) подлежат на компенсация с допълнителен отпуск.
При така установените факти въззивният съд е приел, че предявеният иск е погасен по давност. Приетото е, че всички права на ищеца преди 06.03.2015 г. по заявеното с иска право на допълнителен платен годишен отпуск, а и на възнаграждение за положен извънреден труд, са погасени с 3-годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като са съществували и ищецът е могъл да ги упражни по надлежния ред от момента на възникването им.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението. Начинът, по който той им е отговорил, противоречи на решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д. № 786/2019 г., решение № 268/08.04.2020 г. по гр.д. № 1313/2019 г., и двете на ВКС, IV-то ГО, а и на решение № 235/08.11.2016 г. по гр.д. № 2082/2016 г. на ВКС, III-то ГО. Установената обща и допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при които въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, прави ненужно произнасянето и по заявената допълнителна по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие и с РКС № 12/2010 г. по конст.д. № 15/2010 г. на Конституционния съд на Република България и с цитираните решения на СЕС по тълкуването на Директива 2003/88/ЕО.
С ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк.д. № 6/2017 г. е отпаднала и привременната пречка по чл. 292 ГПК, поради която производството бе спряно с определение № 197/09.05.2019 г. по настоящото дело. Касационният състав следва да го възобнови.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 897/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 179/16.11.2018 г. по гр.д. № 445/2018 г. на Сливенски окръжен съд.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 10.05.2020 г. в 10.00 ч., за когато да се призоват страните с публикация в Неофициален раздел на Държавен вестник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.