7 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 20 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 342/2015 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби, подадени от името на подсъдимия И. Я. Н. срещу въззивно решение № 457/19.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 1007/2014 г. от Софийски апелативен съд. В касационните жалби се релевират основанията по чл. 348, ал.1 от НПК. Съществените процесуални нарушения, посочени в жалбата, се отнасят до неуважаване от въззивната инстанция на доказателствени искания, довели до ограничаване правото на защита и до предположителни изводи за обстоятелствата от кръга на тези по чл. 102 от НПК. Изслушаните автотехнически експертизи били неверни, неясни и неточни. Поддържа се също така, че наложеното наказание лишаване от свобода е завишено, поради което е и несправедливо. Отправените искания са за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия Н.. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият И. Я. Н. и упълномощеният защитник не се явяват, редовно призовани. Жалбата се поддържа от процесуален представител – резервен защитник, назначен в предходна съдебна инстанция. Частните обвинители Ф. К. Г., Д. Н. Г., Д. Н. Г. и Н. К. К. не се явяват, редовно призовани. Не се явяват и техните повереници. По делото е постъпило писмено възражение от името на частните обвинители, с което жалба на подсъдимия се определя като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 16/08.04.2014 г., постановена по НОХД № 335/2012 г. от Софийски окръжен съд, подсъдимият И. Я. Н. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от три години. Подсъдимият Н. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три години на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия Н., присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Поддържаните пред касационната инстанция доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, аргументирани с пороци в доказателствената дейност на предходната инстанция, са неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил фактическите и правни изводи на първата инстанция. В съгласие с чл. 339, ал.2 от НПК въззивният съд е дал мотивиран отговор на всички защитни възражения, които сега отново и по идентичен начин се поставят с касационната жалба. Несъгласието на защитата със съображенията на съда обаче не обосновава извод за нарушения в доказателствената дейност. С отказа си да допусне назначаване на авто-техническа експертиза въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните изисквания, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Н.. Процесуалният закон не задължава въззивния съд да удовлетворява всички доказателствени искания на страните. В правомощията на съда е разрешаването на въпроса доколко исканата авто-техническа експертиза е от значение за правилното решаване на делото, с оглед преценката за изясненост на правнорелевантните факти. Въззивният съд е разгледал направеното доказателствено искане от защитата и с мотивирано определение в съдебното заседание от 10.12.2014 г. е приел, че по делото са събрани в достатъчен обем доказателства, позволяващи да се вземе решение по поставените от защитата въпроси. Впоследствие и с проверявания съдебен акт, съдът правилно е заключил, че приетите три авто-технически експертизи в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция, са били в достатъчна степен пълни, ясни и обосновани. Не се оправдава от данните по делото твърдението в жалбата, че изводите на предходните инстанции относно мястото на удара между двете МПС е предположителен. В тази връзка се изтъкват по-скоро формални причини – неотразяване в писмените заключения на място на извършване на експертизата, на фактическите данни, ползвани от експертите, направените изчисления и прочие. Заключенията на вещите лица, изготвили единичната и двете тройни авто-технически експертизи, съдържателно отговарят на изискванията на чл. 152, ал.1 от НПК. Както в писменото заключение на единичната експертиза, чиито изводи са потвърдени и от последващите експертни заключения, така и в съдебното заседание при разпита експертите са дали изчерпателен отговор на поставените въпроси от страните - относно спирачните следи, къде и от кое МПС са оставени, кои материали са използвани от вещите лица и специализираните технически изследвания, довели до експертния извод за мястото на удара. Както вече се каза, доводът за необоснованост на експертните мнения е бил изтъкван и пред въззивния съд и е получил мотивиран отговор за неговата неоснователност. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд законосъобразно е използвал изводите от авто-техническите експертизи, за да установи релевантните факти и обстоятелства, включително мястото на удара, скоростта на движение на мотоциклета, управляван от подсъдимия, на лекия автомобил, управляван от К., и механизма на настъпилото ПТП. Констатацията, че удара между двете МПС е настъпил в пътната лента за движение на свидетеля К., не е произволно изведена от несигурните изводи на единична авто-техническа експертиза, както се твърди в жалбата. Този фактически извод е резултат от аналитичната преценка на данните, изводими от гласните доказателствени източници, на тези, залегнали в протокола за оглед и приложените към него скица и фотоалбум, законосъобразно обсъдени в контекста на експертните заключения. Не случайно още в хода на съдебното следствие пред първата инстанция защитата е оспорвала протокола за оглед и отразените в него данни. Окръжният съд е положил дължимата грижа, за да изясни дали съставеният протокол за оглед е годен доказателствен източник и може да установи обективни данни, значими за изясняване на обстоятелствата по делото. По искане на защитата са разпитани поемните лица, присъствали при провеждането на огледа. Проверено е твърдението на едното от поемните лица (свидетеля Ц.), че не е подписвал съставения протокол за оглед чрез назначаване на почеркова експертиза, категорично установила противното. Освен това, чрез разпита на другото поемно лице (свидетеля Б.) са установени данните относно извършваните действия при огледа, проведените измервания и вписването на констатациите в протокола. Ето защо протокола за оглед правилно е приет за годно доказателствено средство, а закрепените чрез него обективни данни (спирачни следи, локализация на МПС-ва на пътното платно, деформациите по тях), експертно интерпретирани, законосъобразно са ползвани от съда за изграждане на фактическите изводи. Въззивният съд не е пренебрегнал данните, изводими от обясненията на подсъдимия Н. и тези от показанията на свидетеля Т., пристигнал по негови твърдения след настъпилото ПТП. Аргументирано съдът е отчел тяхната несъвместимост с останалата доказателствена съвкупност и е отказал да кредитира сочените доказателствени източници и това добре е видно от съдържанието на въззивния съдебен акт – виж, решение, стр. 4, л. 50 от делото. В този смисъл упрекът на жалбоподателя, че са игнорирани сочените гласни доказателствени източници, е напълно неоснователен. С оглед възражението в касационната жалба, че обясненията на подсъдимия Н. не били взети предвид от експертизите, следва да се посочи, че обратното се установява от данните по делото. Видно от допълнителната тройна авто-техническа експертиза, в отговора на задача трета експертите са отразили гласните доказателствени средства, в това число и обясненията на подсъдимия от 16.02.2011 г., но отново са потвърдили експертния извод – че мястото на удара е изцяло в пътната лента, в която се е движил лекия автомобил, управляван от свидетеля К.. Всичко казано води до извод, че предходната инстанция не е нарушила задълженията си, произтичащи от чл. 13, чл. 14, чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено. Заявената в жалбата незаконосъобразност на съдебния акт е без конкретни доводи. Проверката за нарушение на материалния закон ВКС извърши само с оглед искането за оправдаване на подсъдимия, което би могло да се основе на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. При приетите фактически положения правилно въззивната инстанция е приела, че неправомерното поведение на подсъдимия Н. следва да се квалифицира по чл. 343, ал.1, б. „в” от НК. Нарушението на чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия Н. Г.. Ето защо липсват основания за оправдаване на подсъдимия Н.. Претенцията за наличието на третото от касационните основания, това по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, освен че не е подкрепена с конкретни доводи е и неоснователна. Въззивната инстанция е обсъдила всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода. Последното е в размер (девет месеца лишаване от свобода) близо до минималния, предвиден от закона в редакцията му към датата на деянието. В този размер на санкцията и с приложението на чл. 66, ал.1 от НК наказателната принуда, приложена спрямо подсъдимия, отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите, визирани в чл. 36 от НК. Затова няма основание за намеса на касационната инстанция, тъй като липсват предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 457/19.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 1007/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.