Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1012/09 г.
София, 29. 04. 2010 г.
Върховният
касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при
секретаря Виолета Петрова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело
№ 3446 по описа за 2008 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 103 от 25.11.2008 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 327 от 07.05.2008 год. по гр.д. № 283/08 год.на П. окръжен съд,с което е отменено решение № 149 от 18.02.2008 год. по гр.д. № 1529/2007 год. на П. районен съд и са отхвърлени предявените от касатора П. г. по с. и архитектура-гр. Пазарджик против В. В. П. искове за заплащане на сумата 2 600 евро на основание § 4 ал.3 от ДР на Закона за народната просвета,представляваща такса за обучение за учебните 2004/05 год. и 2005/06 год. и мораторна лихва в размер на 1309,29 лв.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос свързан с преценката,дали претендираната сума,представляваща такса за обучение на чуждестранен гражданин в българско държавно училище се дължи по силата на закона за народната просвета/§4 ал.3 от ДР/ или е необходимо да са спазени и специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища,предвидени в Наредба № 4/18.04.1994 год., който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Изложени са оплаквания за нарушение на чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове,а именно прилагайки подзаконов нормативен акт/Наредба № 4/1994/съдът е противопоставил регламентацията му на Закона за народната просвета/§ 4 ал.3 ДР на същия/,поради което касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд,първо гражданско отделение съобрази следното:
Ответникът В. П. през процесния период от време – учебните 2004/05 год. и 2005/06 год.е бил ученик в дневна форма на обучение в П. г. по с. и архитектура – гр. П.. Тъй като не е представил документ съгласно §4 ал.2 от ДР на ЗНП до 28.10.2005 год.,то директорът на гимназията е наредил/заповед от 31.10.2005 год./ученикът да заплати 1300 евро,представляващи размера на средствата за дневна форма на обучение,които заплащат чуждите граждани в българските държавни и общински училища,съгласно Заповед № РД-09-968/20.07.2004 год.на Министъра на образованието и науката. От 08.03.2006 год. Пономарев е придобил статут на постоянно пребиваващ в РБългария на основание чл.25 т.8 от ЗЧРБ. През календарната 2007 год.е завършил учебното заведение и му е издадена диплома за завършено средно образование.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел,че задължението на ученика П. не произтича направо от закона,тъй като в него е предвидена една възможност за провеждането на такава форма на обучение. Конкретните условия и ред,при които се реализира задължението за заплащане на такса за обучение от чуждестранни лица,обучаващи се в български държавни и общински училища са уредени в подзаконовия акт,поради което при неспазването им не би могло да се приеме,че за учащия възниква автоматично задължението за заплащане на такса за обучение,определена по административен ред.
Правото на образование е гарантирано от чл. 53 на Конституцията и е доразвито в чл. 9 ЗНП. Това право, съобразно законово дефинираното му съдържание, се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности. За реализирането му законът поставя две условия: личните предпочитания и възможностите на ученика,т.е.с оглед така заложените в закона предпоставки правото на образование следва да се тълкува и прилага като право на избор на училище и вид обучение само в съществуващите училища. Законът за народната просвета/ чл. 4 ал. 1/ признава правото на всеки гражданин да получи образование, гарантира осъществяването му чрез избор на училище и вид обучение, съобразно личните предпочитания и възможности /чл. 9, ал. 1 ЗНП/. Чл. 15 от ЗНП посочва на какви цели следва да отговарят държавните образователни изисквания , а §4 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета предоставя възможност на чуждите граждани да се обучават в български училища срещу заплащане на сума в размер,утвърден от министъра на образованието и науката. Следователно,съдържанието на извършената със закон делегация за издаване на наредба за приложението му се обуславя не само с точния прочит на делегиращата разпоредба,а с обсъждането й във връзка с други текстове на закона откъм дадената с него трайна уредба на правно регулираните обществени отношения. При тази законова рамка,делегацията овластява министърът на образованието да издаде наредба,с която да определи детайлно специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища. Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения/ чл. 3 ал. 1 ЗНА/,а наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен/ чл. 7 ал. 2 ЗНА/.
Следователно възможността за обучение на чуждестранни граждани в български училища следва по силата на императивната разпоредба на закона,а оттам и задължението им за заплащане на такса за обучението.
С оглед на това разрешение на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос,обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия,спорът следва да се разгледа по същество от настоящата инстанция.
Безспорно е,че през учебните 2004/2005год.и 2005/2006 год. Пономарев е бил ученик в редовна/дневна /форма на обучение в гимназията касатор. До 08.03.2006 год.същият е имал статут на чужд гражданин,поради което не попада в нито една от хипотезите на разпоредбата на §4 ал.2 от ДР на ЗНП. За обучението си дължи заплащане на съответна такса ,която с оглед вида на училището е в размер на 1 300 евро за една учебна година,съобразно заповед № РД-09-968/20.07.2004 год.на Министъра на образованието и науката. За дължимостта на таксата директорът на съответното училище издава заповед на основание чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП,в която се посочва размера и основанието за плащане. С решение № 12503/13.12.2006 год. ВАС-V отд. е оставил в сила Заповед № УД-0199-67/31.10.2005 год. на Директора на гимназията,като е приел,че внасянето на средства е задължително условие за провеждането на обучение на чуждия гражданин,а придобитото в хода на касационното административно производството постоянно пребиваване в РБългария дава право на ответника П да се обучава за напред безплатно в българските държавни училища. Заплащането на таксата се извършва по левовата равностойност по курс на БНБ в деня на плащането,като половината от сумата се внася преди началото на първия срок,а останалата половина преди началото на втория срок съгласно т.ІІІ от заповедта на министъра на образованието и науката. И тъй като не е налице плащане на дължимата се такса към 15.09.2004 год.,15.09.2005 год. и съответно 1.02.2005 год. и 1.02.2006 год. то ответникът е изпаднал в забава,поради което дължи заплащане на обезщетение за забава до подаване на исковата молба – 6.06.2007 год. в размер на 1309,29 лв.,съобразно заключението на приетата експертиза.
Поради това иска с правно основание § 4 ал.3 от ДР на ЗНП се явява основателен и доказан в размер на 2600 евро, с левова равностойност 5085,16 лв.и в този размер иска следва да бъде уважен, а иска за мораторна лихва се уважи в размер на 1309,29 лв.,като за разликата до пълния предявен размер от 1433,82 лв./след допуснато увеличение по реда на чл.116 ал.1 ГПК/отм.//се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 във вр.чл.78 ГПК ответника дължи направените разноски на касатора в размер на 350 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 327 от 07.05.2008 год. по гр.д. № 283/08 год.на П. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. В. П. /Пономарьов/,ЕГН **********,жив.гр. Пазарджик,ул.”Х” № 7,вх.”Б”,ет.5,ап.20 да заплати на П. г. по с. и архитектура – гр. П.,ул.”К”№ 33,представлявана от директора П. И. сумата 5085,16 лв.на основание § 4 ал.3 от ДР на Закона за народната просвета,ведно със законната лихва върху сумата,считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 1309,29 лв.,както и разноски в размер на 350 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над 1309,29 лв. до пълния предявен размер 1433,82 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: