Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 52     Гр.София, 08,07,2010 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 652 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Д” А. , гр. С. срещу решение № 157/05.03.2009г., постановено по гр.д. № 2450/08г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 58/14.07.2008г. по гр.д. № 3729/06г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Н. А. В. обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” в размера над сумата от 5320.31 лв. до 13200 лв. С определение № 754/19.12.2009г. по т.д. № 652/2009г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При определяне на обезщетението по чл.226 от Кодекса за застраховането, задължително ли се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К. за финансов надзор? Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона – чл.273, ал.2 КЗ, тъй като обезщетението за вреди на МПС следва да се определи съгласно приложения № 1-6 от Методиката за уреждане на претенции по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Ответникът Н. А. В., гр. С. оспорва жалбата, като възразява, че обезщетението за вреди се определя по средни пазарни цени, а Наредба № 24/08.03.2006г. предвижда възможност увреденото лице да потърси правото си по съдебен ред, ако не е съгласно с размера на застрахователното обезщетение, изчислен от застрахователя. Моли, решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд., съобразява следното: Производството по делото е образувано по иск на Н. А. В. срещу “Д”А. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 13200 лв. Ищецът твърди, че на 02.05.2006г. е претърпял ПТП, като виновният водач има сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” при ответника. Застрахователят му заплатил обезщетение от 2540 лв., което не покривало действителните щети по автомобила, поради което претендира разликата до размера на разходите, необходими за ремонт и възстановяване на автомобила в отлично техническо състояние. По делото не се е спорило относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, а единствено досежно критериите за изчисляване на обезщетението за причинените на увредения автомобил вреди. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл.267, ал.1, т.2 КЗ застрахователят отговаря пред третото увредено лице за действително причинените му вреди, но не повече от предвидената в застрахователния договор сума и не по-малко от определеното, въз основа на Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на К. за финансов надзор, обезщетение. Изложени са съображения, че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди се прилага като минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. В този смисъл, е отхвърлено възражението на застрахователя, че обезщетението задължително следва да се определи в размерите, посочени в чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. и чл.4 от Приложение № 1.   По допуснатия, по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпрос. Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от К. за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2 КЗ. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на К. за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. По силата на чл.2 от Методиката – Приложение №1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Г. фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Посочени норми, съпоставени със законовоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл.273, ал.2, пр.1 КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ/, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. По тези съображения на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори в смисъл, че: При определяне на обезщетението по чл.226 от Кодекса за застраховането, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К. за финансов надзор, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.     По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП. Правилно не е възприето заключението на вещото лице за определяне на обезщетението по Методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, тъй като действителната стойност на вредата, съгласно чл.273, ал.2 КЗ, надвишава по размер минималната долна граница, съобразно Методиката. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. по договор от 30.06.2009г. и списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/05.03.2009г., постановено по гр.д. № 2450/08г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 58/14.07.2008г. по гр.д. № 3729/06г. на Софийския градски съд за осъждане на “Д”А. , гр. С. да заплати на Н. А. В., гр. С. обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” в размера над сумата от 5320.31 лв. до 13200 лв. В останалата част решението е влязло в сила. ОСЪЖДА “Д” А. , гр. С., ул.”Г” № 3* да заплати на Н. А. В., гр. С., ул.”Ц” № 1*: **********, сумата от 2000 лв. /Две хиляди лв./ - разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.