Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 03 юни 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 875 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 30.04.14 г, за възобновяване на НОХД № 1017/13 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановена присъда № 15 от 3.02.14 г, с която подсъдимата А. С. Р. е призната за виновна в това, че на 3.03.2013 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. Ж. Т., е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 35, 80 лв, от владението на И. Н. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребила сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58 а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Сочи се, че с оглед съдебното минало на осъдената, тя се счита неосъждана / реабилитирана / за предходните си осъждания, които се намират в съотношение на съвкупност. Иска се да бъде изменена присъдата, по реда на възобновяването, като бъде определен „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира да се уважи. Защитата счита,че искането следва да бъде уважено. Осъдената се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна / от Главния прокурор /, в полза на осъдената е, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. А. С. Р. е осъждана, както следва: 1/ с присъда по НОХД № 299/00 / споразумение / на Бургаски районен съд, влязла в сила на 30.10.2000 г, за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 8.05.1999 г, с наложено наказание „обществено порицание”, 2/ с присъда по НОХД № 594/00 на Бургаски районен съд, влязла в сила на 8.06.2001 г, за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 29.11.1999 г, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, 3/ с присъда по НОХД № 490/01 на Бургаски районен съд, влязла в сила на 10.01.2002 г, за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 8.09.1999 г, с наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, 4/ с присъда по НОХД № 1017/13 на Бургаски окръжен съд, влязла в сила на 19.02.2014 г, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 3.03.2013 г, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. С оглед на данните от съдебното минало на осъдената Р. е видно, че престъпленията, предмет на първите три осъждания: по НОХД № 299/00, НОХД № 594/00 и НОХД № 490/01, всички по описа на Бургаски районен съд, са извършени при условията на съвкупност по смисъла на чл. 25 вр. чл. 23 НК. В посочената хипотеза е налице едно осъждане, за което се следва определяне на едно най-тежко общо наказание, а именно: това по НОХД № 490/01 по описа на Бургаски районен съд - осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила - 10.01.2002 г. Към датата на извършване на престъплението, предмет на НОХД № 1017/13 по описа на Бургаски окръжен съд / 3.03.2013 г /, изпитателният срок на определеното по съвкупност наказание е бил изтекъл успешно, в какъвто случай подсъдимата е била реабилитирана по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. За осъдената е бил приложим чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, тоест, следвало е да се определи „общ” режим на изтърпяване на наказанието две години „лишаване от свобода” и настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Ето защо, като е определил „строг” режим и настаняване на осъдената Р. в затвор, Бургаският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, която разполага с компетентност, съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, да измени влязлата в сила присъда, по отношение на осъдената А. С. Р., тъй като основанието за това е в нейна полза. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Бургаски окръжен съд № 15 от 3.02.14 г, по НОХД № 1017/13, в частта относно режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” на осъдената А. С. Р., като определя „ОБЩ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: