6 Р Е Ш Е Н И Е № 505 гр. София, 09 януари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2404 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитника на подсъдимите Й. Х. Т. и И. Г. П. срещу решение №110 от 27.07.2011 г., постановено по ВНОХД №201/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С атакувания съдебен акт е потвърдена изцяло присъда №4, постановена на 19.01.2011 г. по НОХД №2118/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С този съдебен акт подсъдимите Т. и П. са били признати за виновни в това, че на 22.03.2010 г. в местността „Пумпалица” в землището на с.Граф Игнатиево, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство- металотърсачи, права лопата и моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК, без съответно разрешение са търсили археологически обекти, като на основание чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК са им били наложени наказания от по една година „лишаване от свобода” и „глоба” по 5 000 лева. С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложените им наказания „лишаване от свобода” е било отложено за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК са били отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото- два металотърсача, права лопата и моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК. С присъдата подсъдимите Т. и П. са били осъдени да заплатят сумата от по 75 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на Пловдивски окръжен съд. В жалбата са посочени касационни основания: нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на предположения и при липса на доказателствени материали, които да установяват по несъмнен и категоричен начин осъществяването на престъплението по чл.277а НК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е потвърдил изцяло първостепенната присъда, като не е опровергал тезата на подсъдимите, че те са осъществявали инкриминираната дейност не с цел да търсят и открият археологически обекти, а само да изпробват металдетекторите, като част от практикуване на тяхно хоби. Моли се да бъде отчетено обстоятелството, че в Т. и П. и в домовете им не са открити археологически паметници. Предлага се атакуваното въззивно съдебно решение да бъде изцяло отменено и двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. В съдебно заседание подсъдимите поддържат касационната жалба и молят тя да бъде изцяло уважена. Твърдят, че въззивният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Поддържат, че не са извършили никакво престъпление и предлагат да бъдат оправдани. Представителят на ВКП поддържа, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и предлага да бъде изцяло потвърден. Твърди, че не са били допуснати в хода на досъдебното и съдебното производство съществени нарушения на процесуални правила и на всички оплаквания в тази насока с атакувания съдебен акт въззивният съд е дал мотивиран и верен отговор. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е частично основателна. По оплакванията за допуснато нарушение на закона В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, като доводите, свързани с това касационно основание са относими към разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Въззивната инстанция констатира, че въззивният съдебен състав, правилно е преценил, че двамата подсъдими са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. От обективна страна те с активни свои действия са осъществили състава на това престъпление като са търсили археологически обекти без да имат надлежно разрешение за това. При осъществяването на тази дейност и двамата са използвали технически средства- два металодетектора и права лопата, която би послужила за изравяне на откритите с детекторите метални предмети. Подсъдимите Т. и П. са осъществили престъплението и от обективна страна като са действали виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като са съзнавали, че търсят археологически обекти без да имат разрешение да осъществяват тази дейност. Инкриминираната от държавното обвинение дейност на двамата подсъдими е била правилно квалифицирана като престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1-во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като Т. и П. са действали в съучастие като съизвършители и са осъществявали задружна престъпна дейност, като координирано са търсили с металдетектори находки в местност, за която има информация, че е богата на археологични паметници. С постановеният въззивен съдебен акт е била потвърдена изцяло първоинстанционната присъда и в частта, с която подсъдимите са били признати за виновни в осъществяване на квалифицирания състав на престъплението по чл.277а, , ал.3, пр.2-ро, във вр. с ал.1 НК. Съдът правилно е приел, че Т. и П. са осъществили престъплението като са използвали технически средства- металдетектори и лопата. По отношение на обвинението за извършване на престъплението чрез използване на МПС касационната инстанция прие, че неправилно наказателната отговорност на подсъдимите е била ангажирана при наличието на този квалифициращ признак. Използването на моторно превозно средство може да бъде отчетено при правната квалификация на инкриминираното деяние когато то е послужило за откриване на археологическите обекти- предмет на престъплението, за извозването им и установяването на трайна фактическа власт върху тях. Това квалифициращо обстоятелство може да бъде отчетено и тогава, когато използването на превозното средство е било свързано с процеса на търсенето на обектите или обективно го е подпомогнало. В случая не са били събрани доказателства, подкрепящи обвинителната теза в тази й част, респективно не е било установено моторно превозното средство да е било използвано във връзка с осъществяването на състава на престъплението по чл.277а НК. Обстоятелството, че то се е намирало в близост до подсъдимите, които са търсили археологически обекти и евентуално е било използвано за придвижването им до мястото на извършване на престъплението не е основание за квалифициране на деянието по чл.277а, ал.3, пр.2-ро НК. В подкрепа на този извод е и задължителната практика на ВС- Постановление №6/1971 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление №7/1986 г на Пленума на ВС, които при липсата на задължителна съдебна практика по чл.277а НК намират приложение и по отношение на този законов текст. Предвид изложеното касационният съдебен състав прецени, че правилно подсъдимите са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1-во , във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като незаконосъобразно съдът е преценил, че те са осъществили престъплението при наличието на квалифициращия признак по чл.277а, ал.3, пр.2-ро. Ето защо въззивният съдебен акт трябва да бъде изменен като бъде отменена постановената присъда в частта, която подсъдимите Й. Х. Т. и И. Г. П. за били признати за виновни в извършване на престъплението при наличието на квалифициращия признак по чл.277, ал.3, пр.2-ро НК и те трябва да бъдат оправдани по това обвинение. Въззивното съдебно решение трябва да бъде изменено и в частта, с която е била потвърдена присъдата, с която на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е било отнето в полза на Държавата моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК, като присъдата трябва да бъде отменена в тази й част. Иззетият като веществено доказателство лек автомобил трябва да бъде върнат на собственика му- подсъдимия Т.. В останалите му части атакуваното въззивно решение трябва да бъде потвърдено. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила Не могат да бъдат възприети доводите, отразени в касационната жалба, че с атакувания въззивен съдебен акт са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Законосъобразно въззивната съдебна инстанция в изпълнение на правомощията си е преценила, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали установяват факта на извършване на престъплението по чл.277а НК и авторството на двамата подсъдими. Правилно съдът е приел, че Т. и П. целенасочено и координирано са осъществявали дейност, която представлявала търсене на археологически находки, като са използвали металотърсачи и лопата на място, което е било известно с това, че е богато на археологически обекти. Въззивната инстанция е направила този извод въз основа на цялостен и верен анализ на доказателствени материали и конкретно на показанията на свидетелите Т., Пънтев и Бозаджийски, заключенията на приетите съдебно археологическа и допълнителна съдебно археологическа експертиза, приложените по делото скица на местността, протоколи за оглед на местопроизшествие, на веществени доказателства и албуми към тях. Съдът правилно е преценил, че двамата подсъдими са били на инкриминираното място и са търсили с металдетектори предмети. Не е спорно и това, че и двата уреда са били включени и са били използвани, както и това, че мястото на използването им е било в близост до възвишение, определено от експерта, изготвил съдебно археологичните експертизи, като могила и на терен, на който е имало разпръснати парчета от керамични предмети, които са били индиция за евентуално съществуване на археологически обекти. Цялостният анализ на тези факти води до единствения разумен извод, че целта на двамата подсъдими не е била свързана с изпробване на закупени металдетектори, а напротив те са осъществявали дейност, която е представлявала търсене на археологически обекти и е била съставомерна по чл.277а НК. Правилно въззивният съд не е възприел обясненията на подсъдимите по отношение на целта на извършваните от тях действия, като е отчел, че те представляват защитна версия и не кореспондират с останалите доказателствени материали. Съдебният състав законосъобразно е приел, че заявената от подсъдимите дейност (за която те твърдят, че представлява тяхно хоби) може да бъде осъществена и на места, които не са терени, за които се предполага, че са богати на археологични находки и на които съществуват градежи от стари сгради и керамични останки от стари предмети. Не на последно място при преценката на действителната цел на подсъдимите трябва да бъде отчетено и това, че те наред с металдетекторите са носили и лопата, чието предназначение очевидно е било да бъдат изкопани евентуално откритите предмети. Това без съмнение опровергава тезата им, че търсенето на метални предмети с помощта на детектори представлява само хоби и не е било осъществявано с оглед откриването на археологически находки. Касационната инстанция възприе изцяло доводите на въззивният съд и досежно това, че предмет на престъплението по чл.277а НК са археологическите обекти, чиято легална дефиниция се съдържа в нормата на чл.146 от Закона за културното наследство. Правилно съдът е преценил, че за съставомерността на деянието по чл.277а НК не е било необходимо откриването на такива обекти, а престъплението е довършено с осъществяване на целенасочена дейност по търсенето им. Такава без съмнение е била осъществявана от подсъдимите и затова правилно е била ангажирана наказателната им отговорност за извършване на престъпление по посочения по- горе законов текст. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че в подсъдимите и в домовете им не са намерени обекти- предмет на престъплението по чл.277а НК, като отново трябва да се посочи това, че съставомерната по този състав дейност не е откриването или съхраняването на археологически обекти, а единствено и само търсенето на такива. Предвид всичко изложено касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е анализирал доказателствените материали по делото и е направил верни фактически изводи въз основа на тях. Изводите за съставомерност на деянието по чл.277а НК по отношение и на двамата подсъдими са подкрепени от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и не почиват на предположения. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са засегнали правото на защита на двамата подсъдими, респективно правилно такива не са били отчетени от въззивният съдебен състав. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че атакуваното въззивно съдебно решение трябва да бъде изменено, като бъде отменена постановената първоинстанционна присъда в частта й, с която подсъдимите Й. Х. Т. и И. Г. П. са били признати за виновни в извършване на престъплението по чл.277, ал.3, пр.2-ро, във вр. с чл.277а, ал.1 НК, като двамата трябва бъдат оправдани по това обвинение. Въззивното решение трябва да бъде изменено и в частта, с която е била потвърдена присъдата, с която на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е било отнето в полза на Държавата моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК, като присъдата трябва да бъде отменена в тази й част. Иззетото като веществено доказателство моторно превозно средство трябва да бъде върнато на собственика му. В останалите му части въззивното съдебно решение трябва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на оснавание чл.354, ал.1, т.3, във вр. с ал.2, т.2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение №110 от 27.07.2011 г., постановено по ВНОХД №201/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, в частта му, с която е била потвърдена присъда №4, постановена на 19.01.2011 г. по НОХД №2118/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив, с която подсъдимите Й. Х. Т. и И. Г. П. са били признати за виновни в извършване на престъплението по чл.277, ал.3, пр.2-ро, във вр. с чл.277а, ал.1 НК и на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е било отнето в полза на Държавата моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК, като ОПРАВДАВА подсъдимите Й. Х. Т. и И. Г. П. по обвинението за извършване на престъпление по чл.277, ал.3, пр.2-ро, във вр. с чл.277а, ал.1 НК. ВРЪЩА на подсъдимия Й. Х. Т. иззетия като веществено доказателство по делото лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№РВ 0543 МК. ПОТЪВРЖДАВА въззивното съдебно решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.