Ключови фрази


- 10 -
РЕШЕНИЕ

№ 18

гр. София 24.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 27.01.2021 (двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 418 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на две касационни жалби против решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година, като първата е с вх. № 11 020/31.09.2019 година и е подадена от М. Й. К., а втората е с вх. № 9547/16.08.2010 година и е подадена от Д. Д. Д..
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 350/21.02.2019 година на Районен съд Плевен, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5865/2018 година, с което е отхвърлен предявения от М. Й. К. против Д. Д. Д. главен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013 година по силата на който Д. Д. Д. и А. Б. Д., в качеството си на продавачи, се задължили да прехвърлят на М. Й. К., в качеството му на купувач собствеността върху гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ...“ [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като е уважил предявения от М. Й. К. против Д. Д. Д. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лева, получена на отпаднало основание, поради разваляне на предварителния договор от 08.05.2013 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2018 година до окончателното заплащане, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД е постановено едновременност на задължението на М. Й. К. за предаване на гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена и задължението на Д. Д. Д. за заплащане на общата сума от 5000.00 лева, като получена на отпаднало основание и е отхвърлен предявения от М. Й. К. против Д. Д. Д. евентуален иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1093.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 5000.00 лева, платена на отпаднало основание за периода от 08.05.2013 година до 07.08.2018 година.
С подадената от М. Й. К. касационна жалба решението на Окръжен съд Плевен се оспорва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против М. Й. К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Изложени са доводи за това, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. е подал отговор на същата с вх. № 15 107/31.12.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
М. Й. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 29.08.2019 година, а касационната му жалба е с вх. № 11 020/31.09.2019 година, като е подадена по пощата на 27.09.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С подадената от Д. Д. Д. касационна жалба решението на Окръжен съд Плевен се оспорва в частта му, с която е уважен предявения от М. Й. К. против жалбоподателя Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лева, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД е постановено едновременното изпълнение на задължението на Д. и задължението на К. за връщане на гаража предмет на предварителния договор от 08.05.2013 година.
Изложени са доводи за това, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба М. Й. К. е подал отговор на същата с вх. № 13 112/14.11.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Д. Д. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.07.2019 година, а касационната му жалба е с вх. № 9547/16.08.2010 година, Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 504/01.07.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това как следва да се преценява субективния елемент от придобивната давност при наличието на фактически и правни действия, с които дадено лице (в случая член-кооператор в ЖСК) явно декларира и демонстрира, че по отношение на ЖСК същият е собственик на имота, който му е разпределен със съответния разделителен протокол по решение на ЖСК.
Във връзка с така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о., приема, че за да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е постоянно, т. е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Постоянното владение не изисква фактическата власт задължително да се осъществява във всеки един момент от времето. Тази власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е достатъчно действията на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и фактическата власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Не е достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да предприеме действия по защита на правото си на собственост. Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.
С оглед на така дадения отговор на правния впрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Плевен е неправилно по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че с предварителен договор от 08.05.2013 година Д. Д. Д. и А. Б. Д., в качеството си на продавачи се задължават да прехвърлят на М. Й. К., в качеството му на купувач правото на собственост върху гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена срещу сумата от 5000.00 лева, която била заплатена от купувача на продавачите напълно и в брой преди подписването на договора. Продавачите се задължили да прехвърлят правото на собственост върху гаража в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост, като владението върху същия било предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор. Наред с това било уговорено, че М. Й. К. има право да встъпи като член-кооператор в ЖСК ... [населено място] единствено по отношение на гаража, за което продавачите били длъжни да му окажат пълно съдействие. Самият предварителен договор можел да бъде развален по взаимно съгласие или при виновно неизпълнение на задълженията на страните по нето, в случай, че изправната страна не желае обявяването му за окончателен. При развалянето на договора по взаимно съгласие страните си дължали връщането на получените престации. Било установено, че първоначално само А. Б. Д. е била член-кооператор в ЖСК ...[населено място], като впоследствие 1/2 от правата й са прехвърлени на сина й Д. Д. Д., който след смъртта на Д. се явява единственият й наследник по закон. С протокол № 11/18.06.1978 година на общото събрание на членовете на ЖСК ... [населено място] било извършено разпределение на имотите в кооперацията, като процесния гараж бил предоставен на А. Б. Д..
Съставът на Окръжен съд Плевен е посочил, че въззивната инстанция не отрича твърдението на М. Й. К., че кредиторите на владелеца могат също да искат от съда да бъде установено, че владелецът е придобил правото на собственост върху конкретен имот на основание давностно владение и че това е в съответствие с разрешението на въпроса, дадено в т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 4/2012 година на ОСГК на ВКС. Това обаче не водело до отпадане на задължението на кредитора, който се позовава на изтекла в полза на неговия длъжник придобивна давност да докаже не само обективния елемент на владението-упражняването на фактическата власт, но също така и субективния елемент на това владение, който следвало да бъде изрично манифестиран от владелеца и да има определени обективни проявления. В тази връзка нямало как сключването на предварителния договор да се възприеме като израз на субективния елемент на владението от страна на А. Б. Д. и Д. Д. Д., по отношение на гаража, тъй като в този договор изрично се сочело, че гаража се намира в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], като по-нататък било поето задължение продавачите на прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот на купувача в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост по ЗЖСК. От тези клаузи на предварителния договор се виждало ясното съзнание на продавачите, че към момента на сключване на договора не все още не са собственици на гаража, а предстояло да придобият правото на собственост, снабдявайки с нотариален акт за имота. Не били установени и други действия или обективирани волеизявления на продавачите, било преди сключването на предварителния договор, било след сключването му, от които да можело да се направи извод, че те са започнали да владеят гаража за себе си, че са демонстрирали това свое намерение спрямо ЖСК ...[населено място] и че владението им с посочения субективен елемент на своене е продължило десет години. Неслучайно на 09.08.2017 година Д. Д. Д. бил предявил иск по чл. 38а от ЗЖСК (който бил специфичен владелчески иск, с който се упражнявало правото на бездействащия собственик ЖСК) против М. Й. К. за изваждането на последния от определеното за Д. жилище и гараж в сградата на ЖСК ...[населено място], въз основа на който било образувано гр. д. № 5996/2017 година по описа на Районен съд Плевен. По този начин Д. Д. Д. явно демонстрирал, че и към датата на предявяване на иска не се счита за собственик на процесните имоти, в това число и по отношение на гаража, независимо че производството по чл. 38а от ЗЖСК по отношение на него е било прекратено, а счита за техен собственик именно ЖСК ... [населено място]. Затова не било доказано придобиването по давностно владение на правото на собственост от продавачите по предварителния договор, тъй като не бил доказан субективния елемент от фактическия състав, необходим за придобиването на правото на собственост по давностно владение. Позоваването на изтекла придобивна давност можело да стане не само от владелеца, но и от неговите кредитори, но субективният елемент на владението следвало да бъде демонстриран от самия владелец чрез конкретни и достатъчно категорични негови действия или изявления, а именно това не било установено от М. Й. К.. Освен това било безспорно, че и до приключване на производството във въззивната инстанция Д. Д. Д. не се бил снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху гаража, от което пък съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЖСК, следвало, че ЖСК ...[населено място] все още не е прекратена и тя продължава да е собственик на гаража. След като останало недоказано продавачът по предварителния договор да е станал собственост на процесния гараж, то нямало как предварителния договор да бъде обявен за окончателен, тъй като продавачът не можел да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава, нямало как да се сключи окончателен договор със съпровождащия го вещнопрехвърлителен ефект за правото на собственост върху гаража, съответно съдът нямал право да постанови заместващо окончателния договор решение.
Във връзка с горното въззивният съд е приел за установено, че Д. Д. Д. не е изпълнил задължението си по предварителния договор от 08.05.2013 година да се снабди с нотариален акт за правото на собственост върху процесния гараж, след което да то прехвърли на с окончателен договор на М. Й. К., без да е имало обективни пречки за изпълнение на това задължение. Поради това за К., който поради това, че заплатил изцяло продажната цена по договора, бил изправна страна по него, било възникнало правото да развали предварителния договор, което било направено с отправяне на изрично изявление до продавача, което било обективирано в исковата молба, която безспорно била получена от Д. Д. Д.. Изпълнение не било последвало в хода на цялото производство пред първата инстанция, поради което трябвало да бъде прието, че предварителният договор е развален от К. поради виновно неизпълнение на задълженията на Д. по договора. Въззивната инстанция напълно споделяна изложените от първата инстанция съображения за изтекла погасителна давност, както по отношение на правото на разваляне на договора и по отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно същите в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД било предвидено, че правото да се разваля договорът се погасявало с петгодишна давност. Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД визирала срока, в който следвало да се упражни от кредитора това право, т. е. в който е необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до неизправния съконтрагент. Моментът, в който същото това волеизявление достигнело до длъжника нямал отношение към самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната връзка, а както вече било посочено бил релевантен за настъпване на правните последици на волеизявлението за разваляне. Поради което и фактът на получаване на волеизявлението не бил обхванат от хипотезата на правната норма на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Получаването от длъжника на едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на петгодишния срок, в който изправната страна могла да иска изпълнение на вземането си или разваляне на договора, не погасявало по давност правото на кредитора по чл. 87, ал. 1-ал. 3 от ЗЗД, ако той бил отправил изявлението за разваляне в този срок. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.5 от ЗЗД правото да се разваля договора се погасявало с петгодишна давност. Поставял се въпросът откога започва да тече посочения давностен срок. Съгласно установената съдебна практика срокът започвал да тече от момента, в който правото на разваляне на договора можело да бъде осъществено, т. е. от момента на неизпълнение на задължението. Както било посочено, в настоящия случай Д. Д. Д. бил изпаднал в забава едва след получаване на препис от исковата молба, която имала качеството на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл давностния срок по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД бил започнал да тече едва от получаване от Д. Д. Д. на препис от исковата молба на 20.11.2018 година и не бил изтекъл към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора, направено с исковата молба.
По отношение на приложимостта на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД въззивната инстанция е приела, че М. Й. К. разполага с изискуемо вземане против Д. Д. Д. за платената цена по предварителния договор от 5000.00 лева, която се явявала платена на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). От своя страна Д. имал вземане за фактическата власт върху гаража против К., на която съответствало задължението на последния да предаде на продавача фактическата власт, която бил получил при сключване на предварителния договор. Налице били изискуемо вземане на М. Й. К. против Д. Д. Д. за сумата от 5000.00 лева, както и задължение на първия по отношение на втория за връщане на фактическата власт върху гаража. Както вземането на М. Й. К. против Д. Д. Д., така и неговото задължение произтичали от едно и също правоотношение, страни по което били М. Й. К. и Д. Д. Д., което било свързано с развалянето на предварителния договор за продажба на гаража поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача. Именно това била хипотезата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, която била приложима в конкретния случай. В тази връзка следвало да се посочи, че фактът, че правото на собственост върху процесния гараж принадлежало на ЖСК ...[населено място] било без значение, тъй като в случая М. Й. К. се осъждал да предаде фактическата власт върху гаража (която му била предадена при сключване на предварителния договор и която след неговото разваляне той вече нямал право да упражнява), а не бил осъден да отстъпи собствеността върху гаража.
От посоченото по-горе следва, че основния мотив на състава на Окръжен съд Плевен за отхвърляне на предявения по делото иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е това, че обещателят по предварителния договор от 08.05.2013 година Д. Д. Д. не е бил собственик на имота, който е бил предмет на договора, а именно гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ...[населено място]. Същевременно Д. бил неизправна страна, тъй като не се бил снабдил с документ за собственост въпреки, че не е имало пречки да направи това. В тази връзка по делото е установено, че действително Д. Д. Д. не се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, с който да се легитимира като негов собственик, вместо ЖСК ...[населено място], като за това не са налице обективни пречки. Същевременно М. Й. К. се явява изправна страна в правоотношението, тъй като по делото не е оборено посоченото в предварителния договор, че той е заплатил пълния размер на уговорената продажна цена от 5000.00 лева преди подписването на договора. В тази си част договорът има характера на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД и удостоверява извършеното плащане, което е и неблагоприятно за Д. Д. Д. обстоятелство, поради което той носи доказателствената тежест за оспорването му. Предвид на това К. разполага с възможността или да иска обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД или да развали същия поради неизпълнение с всичките произтичащи от това последици, като той е избрал първата възможност.
В случая са налице предпоставките за уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като се спори само по отношение на една от тях, а именно дали обещателят по предварителния договор е собственик на имота. Несъществува законова забрана в производството по сключване на окончателния договор обещателят по предварителния такъв да се легитимира като собственик на имота, предмет на договора, на основание давностно владение. Същевременно в отношенията помежду им купувачът по предварителния договор има качеството на кредитор с непарично вземане по отношение на обещателя. С оглед затова по отношение на него е приложимо даденото в т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 4/2012 година на ОСГК на ВКС тълкуване, а именно, че позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 от ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД купувачът по предварителния договор може да се позове на изтекла в полза на обещателя придобивна давност и по този начин да го легитимира като собственик на имота, предмет на предварителния договор, въпреки неговото бездействие в тази насока. В този случай доказателствената тежест за установяването на придобиването на имота по давност ще се носи от купувача по предварителния договор. Видно от посоченото в т. 4 от предварителния договор владението върху гаража се предава от обещателите на купувача в деня на подписването на договора. Обстоятелството, че това е станало се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. М. Б. и В. И. А.. Предпоставката за въвеждането на купувача по предварителния договор във владение на имота е обещателят по договора да се е намирал в негово владение преди това. Последното обстоятелство се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ю. М. Б., която видно от писмо изх. № 3312/07.08.2017 година на Районен съд Плевен е била вписана като касиер в последното управление на ЖСК ... [населено място]. От това, че разпределението на обектите между членовете на кооперацията е извършено с протокол № 11/18.06.1978 година на общото събрание на членовете на ЖСК ...[населено място] и от показанията на свидетелката Ю. М. Б. следва извода, че обещателите по предварителния договор са се намирали във фактическа власт на имота достатъчен период от време за придобиването му по давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Свидетелката сочи, че самата тя се е снабдила с нотариален акт за имота си в кооперацията в периода 2001 година-2002 година, което означава, че кооператорите са били във фактическа власт на имотите си още преди това. Същевременно имотът, предмет на предварителния договор, е деклариран пред данъчните служби като собствен на Д. Д. Д., а не на ЖСК ...[населено място]. Същият имот е записан като собственост на А. Б. Д. и Д. Д. Д. в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК. Всичко това сочи, че А. Б. Д. и Д. Д. Д. са считали имота, предмет на предварителния договор, за свой в каквато насока е и възпроизведеното от свидетелката Ю. М. Б. изявление на Д., че не я интересува снабдяването с нотариален акт за ползвания от нея имот. След като А. Б. Д. не я интересува снабдяването с нотариален акт за собственост на имота, с който да се придобие правото на собственост и да се легитимира като собственик вместо ЖСК ...[населено място], въпреки че го ползва и е станала член на кооперацията именно с цел придобиването на имота, то следва, че тя вече се счита за негов собственик. Това следва и от обстоятелството, на сключването на предварителния договор за продажба на имота, като от това, че в него е посочено, че окончателния договор ще бъде сключен в едномесечен срок от снабдяването на обещателите с нотариален акт за собственост от ЖСК не води до друг извод. Касае се само до това по какъв начин обещателите ще се легитимират като собственици на имота при сключване на окончателния договор, но това не води до отпадане на осъществяваното от тях владение върху имота. При това няма данни и към настоящия момент Д. Д. Д. да се е снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху имота, въпреки че има тази възможност. Предвид на всичко това следва да се направи извод, че още към момента на сключването на предварителния договор е бил изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок като А. Б. Д. и Д. Д. Д. са придобили имота на основание давностно владение. Освен това владението им е продължило и след сключването на предварителния договор, тъй като М. Й. К. е осъществявал фактическата власт върху него с оглед бъдещето му придобиване от обещателите, т. е. властта е била за последните. В случая обстоятелството за предявен иск по чл. 38а от ЗЖСК е без значение, тъй като на първо място производството по отношение на гаража, предмет на предварителния договор е било прекратено и на второ място се касае до защитно действие на Д. Д. Д., с което той цели избягването на сключването на окончателния договор, което действие обаче не може да заличи действието на вече изтеклата придобивна давност, като от значение е момента на изтичане на давността- т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 4/2012 година на ОСГК на ВКС. Отделен е въпросът дали иск по чл. 38а от ЗЖСК би бил основателен по отношение на лице, което самият член кооператор, на който имотът е определен, е допуснал в имота.
С оглед на това са налице всички предпоставки за уважаване на предявения главен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Поради това обжалваното решение на Окръжен съд Плевен трябва да бъде отменено в цялост и да се постанови ново, с което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен, а предявените евентуални искове да бъдат оставени без разглеждане.
Съгласно чл. 364, ал. 1 от ГПК М. Й. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 134.35 лева представляваща дължима се държавна такса по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗННД във връзка с чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, а по сметка на [община] сумата от 227.66 лева местен данък по чл. 44, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Наредба № 20/21.02.2008 година за определяне на размера на местните данъци на територията на [община]. Двете суми се дължат заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумите. Следва да бъде постановено вписването на възбрана върху имота предмет на предварителния договор за посочените по-горе суми.
По силата на чл. 115, ал. 2 от ЗС на М. Й. К. следва да бъде даден шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му се укаже че ако това не бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
С оглед изхода на делото Д. Д. Д. ще трябва да заплати на М. Й. К. сумата от 1440.00 лева направени по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г., против Д. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. за окончателен сключения на 08.05.2013 година между А. Б. Д. (починала и заместена от наследника си Д. Д. Д.) и Д. Д. Д., в качеството им на продавачи и от М. Й. К., в качеството му на купувач предварителен договор за покупко‒продажба на гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ...[населено място], имот № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена за сумата от 5000.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г. против Д. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лева, представляваща заплатена по посочения предварителен договор цена, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2018 година и сумата от 1093.93 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 5000.00 лева за периода от 08.05.2013 година до 07.08.2018 година.
ОСЪЖДА М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г. да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 134.35 лева представляваща дължима се държавна такса по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗННД във връзка с чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, а по сметка на [община] сумата от 227.66 лева местен данък по чл. 44, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Наредба № 20/21.02.2008 година за определяне на размера на местните данъци на територията на [община] и двете суми, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумите, като ПОСТАНОВЯВА за обезпечаване на тези суми да се впише възбрана върху посочения имот предмет на предварителния договор.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. да заплати на М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г. сумата от 1440.00 лева направени по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕПИС от решението да не се издава докато М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г. не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и данъците и други публични задължения на Д. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. към държавата и към общината по местонахождението на имота във връзка с процесния имот.
ДАВА на М. Й. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г. шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила за вписване на същото като му УКАЗВА, че ако това не бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.