Р Е Ш Е Н И Е N 47 София, 20.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари....................... две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря...Р. Иванова.................….…........................................................в присъствието на прокурора ...........…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................... гр.дело N 2775/2014 година. Производство по чл.290 ГПК. Н. И. А. от [населено място] е подал касационна жалба, приподписана от пълномощника му адв. Б. Т. от АК-В., срещу решение № 2105 от 15.11.2013 година по гр.д. № 2131/2013 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 99 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 530/2011 г. на окръжен съд-В., с което е обявена за недействителна публична продан по изп.д. № 5/2009 г. на ЧСИ М. Н., [населено място], и е отменено постановление за възлагане от 19.10.2009 г. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иска на касатора срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 496, ал.3 ГПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], е депозирал писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. А. Н. от АК-П., с който оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1183 от 18.11.2014 г. на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: За да бъде уважен иска по чл.496, ал.3 ГПК достатъчно ли е кумулативното наличие на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и неплащане на цената, достигната при публичната продан и има ли значение на какви причини се дължи невнасянето на цената? Всъщност въпросът е за обхвата на понятието „невнасяне на цената” по смисъла на чл.496, ал.3, предл.2 ГПК с оглед създадената противоречива практика. Така в разглежданото решение съставът на апелативния съд е приел, че ЧСИ не е извършил разпределение по чл.460 ГПК, въпреки наличието на присъединени взискатели по право. Тъй като имотът е възложен на взискателя по делото, а вземането му е в размер, който надвишава направеното от него валидно наддавателното предложение с цена на имота 46 600 лева, не е определена сума /цена/ за внасяне, респ. довнасяне. Поради това ответникът-купувач не е в забава, нито в неизпълнение на задължението за плащане на цената. За него евентуално не е възникнало и правото да санира висящата недействителност на продажбата чрез последващо плащане на цената. Тъй като в нито една от хипотезите на чл.495 ГПК взискателят не е в неизпълнение на задължението за плащане на цената, искът по чл.496, ал.3, предл.2 ГПК е отхвърлен като неоснователен. От друга страна е представено влязло в сила решение № 1076 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1357/2011 г. на Софийския апелативен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 760 от 22.10.2012 г. по т.д. № 1154/2011 г. на ТК-ВКС. В него е прието, че тъй като след публичната продан не са постъпили суми, които подлежат на разпределение и такова не е извършено от съдебния изпълнител по реда на чл.460 ГПК, предявеният иск трябва да се уважи. Намерени са за неоснователни доводите на въззивника, че претенцията следва да се отхвърли, защото неспазването на процедурата се дължи на допуснати от съдебния изпълнител нарушения на процесуалния закон при осъществяването на публичната продан. Съдът е приел, че доколкото същата е приключила с влязло в сила възлагателно постановление, допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани, като е без значение чия е вината за опорочената процедура по възлагането, щом тя е завършила с невнасяне на дължима цена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира за правилно първото становище. Публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот /чл.483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота /чл.496 ГПК/. Постановлението за възлагане се изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да се обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена. За успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, предл.2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и в разглежданата хипотеза – да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл.492, ал.3, чл.493, т.2 и чл.495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по посочения по-горе ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Грешките при определяне на подлежащата на внасяне цена, които могат да бъдат от най-различно естество - напр. поради неизготвянето на разпределение, както се твърди да е в процесния случай, или правни и фактически грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на цена за довнасяне или до погрешно определена цена, са част от процеса на публичната продан, който завършва с акта на възлагане. Щом в него не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или посочената сума е внесена в посочения в постановлението размер, не може да се приеме, че е налице неплащане на цената, съответно публичната продан не може да бъде обявена за недействителна на основание чл.496, ал.3, предл.2 ГПК. Аргументи в тази насока могат да се черпят и от решение № 92 от 18.08.20101 г. по т. д. № 645/2009 г. на ІІ т.о. ВКС, където е прието, че публичната продан е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот. Разпоредбата на чл.384, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.496, ал.3 ГПК, е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което извън основанията, предвидени в нея, проведена публична продан не може да се атакува успешно по исков ред. Що се отнася до порочните действия на съдебния изпълнител, при установяването им те могат да се санкционират извън изпълнително производство както по дисциплинарен /чл.70 ЗЧСИ/, така и по имуществен ред /чл.74 ЗЧСИ – виж напр. решение № 340 от 08.01.2013г. по гр.д. № 1295/2011 г. на ІV г.о. и опр. № 33 от 08.01.2015 г. по гр.д. № 639/2014 г. на ІІІ г.о./. Дали съдебният изпълнител е допуснал незаконосъобразни действия или бездействия в хода на изпълнителното производство е въпрос, ирелевантен за настоящото дело, поради което не е допустимо обсъждането му по повод конкретните твърдения на касатора в тази насока. При така дадения отговор на допуснатия до разглеждане въпрос следва да се приеме, че постановеното решение е правилно, макар че мотивите към него не са достатъчно прецизни, както основателно се отбелязва в жалбата и изложението към нея. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и данни за направата им. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2105 от 15.11.2013 година по гр.д. № 2131/2013 година на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.