Р Е Ш Е Н И Е № 259 ГР. София, 12.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 19 октомври през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1681/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. ВКС разглежда молбата на К. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. №7586/06 г., потвърдено с решение на Градски съд София по гр.д. №891/07 г. и решение на ВКС, пето г.о. по гр.д. №2839/08 г. от 23.06.09 г. Отмяната се претендира на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Според молителя представените нови писмени доказателства – вл. в сила решение на Апелативен съд София по гр.д. №2238/11 г. и удостоверение на БНБ от 7.10.14 г., разкриват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя и не са новосъздадени, а новооткрити и с тях той не е могъл да се снабди своевременно. Ответницата по молбата В. И. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение на Районен съд София по гр.д. №7586/06 г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Б. срещу В. И. частичен иск по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на ищеца с противоправното и виновно поведение на ответницата като юрисконсулт на „Първа инвестиционна банка”/П./ АД. П. и виновно поведение на ответницата се изразява в представянето пред съд на заверени от самата нея копия на извлечения, описващи извършените за периода 5.01.01 – 2.03.01 г. банкови операции по сметката на ищеца, които копия били подправени, като било укрито, че сумата за ДДС върху заложените от ищеца в полза на банката и продадени на трети лица два броя трактори „У. 1634” и самосвал „Т.” е постъпила по сметка на банката и не е преведена на ищеца. Така той бил лишен от сумите за ДДС върху продажната цена на собствените му два трактора и самосвал и ги претендира по реда на чл.45 ЗЗД в частичен размер от общо 17032 лв., ведно с мораторната лихва. За да отхвърли иска, районният съд е приел, че поведението на ответницата не е противоправно – направените от нея заверки на копия от банкови извлечения нямат значението на официално удостоверяване и при поискване страната – [фирма] е длъжна да представи документите в оригинал или официално заверен препис. Ищецът не се е възползвал от възможността да поиска документите в оригинал пред двете инстанции по същество на спора, макар заверката „Вярно с оригинала” да сочи на наличие на оригинал, който може да бъде изискан. Не се установява оригиналът да е с различно от представения препис съдържание. Представеното по настоящото дело като ново писмено доказателство удостоверение / справка/ на БНБ от 7.10.14 г. е неотносимо към релевнтанта за спора фактическа обстановка, установена с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В справката е удостоверено, че към 7.10.14 г. за [фирма], общ. Бяла С. няма данни за нови кредити и за просрочия по активни и погасени кредити. Според изрично посоченото в справката, тя се основава на месечната информация по кредитите за последните 60 месеца / след 31.10.09 г./ или за период, далеч след процесния по делото на районния съд. |Затова справката не е ново писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Не е такова доказателство и вл. в сила решение на АС София по гр.д. №2238/11 г. С ползващата молителя осъдителна част от това решение, [фирма] е осъдена да му заплати сумата 6 190 лв. – обезщетение за имуществени вреди от намаляване на имуществото му със стойността на описаните в протокол от 5.11.03 г. на съдия изпълнител при СРС, съставен в присъствие на синдика на обявения в несъстоятелност [фирма], и впоследстие продадени движими вещи. Описът и продажбата на движимите вещи са извършени далеч след продажбите с договори от 5.01.01 и 2.03.01 г.на тракторите и самосвала, във връзка с които се търси обезвредата по гр.д. №7586/06 г. на СРС. Според приетото в ППВС №2/77 г., т.3, влязлата в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Поради това в тези случаи отмяната по чл. 231, б. "а" ГПК е допустима. В случая обаче няма общност или връзка на фактите,посочени като твърдяни, установени и преценени в решението по гр.д. №7586/06 г. на СРС, чиято отмяна се иска и в сега представеното в хипотезата на чл.303, т.1 ГПК осъдително решение на АС София по гр.д. №2238/11 г. Поради изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. №7586/06 г. от 18.01.07 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: