Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 22 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1128/2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия А. А. К. против въззивно решение № 6 от 19.01.2011г. постановено по в.н.ох.д.№ 623/ 2010г. на Пловдивският апелативен съд. В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание.Иска се намаляване на размера на наказанието, тъй като при определянето му не били отчетени установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Гражданския ищец и частен обвинител не се явява и не взема становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура заявява, че не са допуснати нарушения при постановяването на въззивното решение и то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.,1 от НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 6 от 19.01.2011г. по в.н.о.х.д.№ 623/ 2010г. е потвърдил присъда № 325 от 23.11.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 472/2010г. на Старозагорския окръжен съд. С присъдата подсъдимият А. А. К. е признат за виновен в това, че на 29.12.2009г. в гр. Стара Загора чрез използване на сила е отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 441,10лв. от владението на Г. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежа е извършен при условията на опасен рецидив и е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.,, т.3 и 4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.58а/ в редакцията му ДВ бр.27/2009г./ във вр. с чл.2, ал.2, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и е осъден на четири години и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим.Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 06.04.2010г. Уважени са гражданските искове за неимуществени вреди в размер на 2500лв. и имуществени вреди в размер на 229,10лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Единственият довод в касационната жалба е за явна несправедливост на наказанието и той е неоснователен по следните съображения: Съдебното производство по искане на подсъдимия е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие” при условията на чл.371, т.2 от НПК.Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Последица от реда, по който е разгледано делото е задължението на съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Поради настъпилата законодателна промяна в чл.373, ал.2 от НПК задължение на съда е било да прецени с оглед изискванията на чл.2, ал.2 от НК кой е по- благоприятния за подсъдимия приложим закон и тази преценка е била направена.Правилно съдът е приел, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като по този начин и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелство наказанието по размер трябва да бъде под минималното, предвидено за престъплението. Неоснователни са възраженията, че съдът само формално изпълнил законовото изискване, тъй като намалил само с два месеца най- ниското предвидено за престъплението наказание.При преценката на всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказанието съдебните инстанции са отчели в достатъчна степен относителната тежест на смекчаващите обстоятелства и определения размер е съответен както на извършеното, така и на целите, предвидени в чл.36 от НК.Самопризнанието на подсъдимия е една от предпоставките за решаване на въпроса за възможността делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, поради което и отдаване на друга по- голяма тежест при решаване на въпроса за наказанието не се налага.Освен това налице са значителни по тежест обстоятелства, които обосновават извод за необходимост от изтърпяване на по- тежко наказание- извършване на престъплението само два месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на три години, множеството осъждания, извън тези определящи наличието на опасен рецидив, лошите характеристични данни.Обоснован е извода на въззивния съд, че семейното положение на подсъдимия не е обстоятелство, което да налага смекчаване на наказанието, тъй като от доказателствата по делото се установява неговата дезинтересованост от семейството, поради което и неприемливо е да се допуска черпене на някакви права от собствено неприемливо поведение към близките му. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 19.01.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 623/ 2010г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: