Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 22.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2249 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. Б. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 200 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 1511/2016 г. по описа на Районен съд - Асеновград. Поддържа, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Д. А. Д., А. Г. Б., И. Г. Б., В. Г. Г. и М. И. Б., чрез адвокат Б. С. от АК – М., оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Ответникът по молбата Г. Б. П. поддържа, че молбата за отмяна е основателна. По допустимостта на производството настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 84 от 14.06.2018 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решение № 200 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 1511/2016 г. по описа на Районен съд – Асеновград е отменен констативен нотариален акт, легитимиращ молителя П. Б. Б. като собственик на недвижим имот и е допусната съдебна делба между наследниците по закон на починалия на 13.12.2003 г. Д. Г. Б.. В хода на делото П. Б. Б. е поддържал твърдение, че е осиновен от Д. Г. Б. преди 40 години, макар да не разполага с документ за този факт. Позовал се е на записвания в личен регистрационен картон на Д. Б., извлечение от емлячния регистър на селото и обстоятелството, че във всички свои документи е посочен не с фамилното си име по рождение /К./, а с това на осиновителя – Б.. Районният съд е обсъдил ангажираните от П. Б. Б. доказателства, включително представен препис от том ІІ, стр. 27 от емлячния регистър на [населено място], съдържащ записване относно Д. Г. Б.. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата е прието, че не е доказано твърдението за извършено осиновяване с произтичащия от това извод, че молителят не е едноличен собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство при условията на чл. 5 ЗН. Прието е, че към наследството на Д. Г. Б. са призовани наследниците на неговите сестра (Т. Г. К., майка на молителя П. Б. Б. и на ответника в настоящото производство Г. Б. П.) и брат (А. Г. Б. – наследодател на останалите ответници по молбата), с оглед което е допусната съдебна делба при установените в закона квоти. Срещу решението на Районен съд – Асеновград е подадена въззивна жалба от П. Б. Б., като са заявени оплаквания, че първоинстанционният акт е неправилен, включително поради незаконосъобразен извод относно отсъствието на осиновяване на П. Б. Б. от Д. Г. Б.. С разпореждане от 06.11.2017 г. районният съд върнал жалбата поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности по чл. 261, т. 4 ГПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила (а с това - и решението на РС) на 17.11.2017 г. Представеното в настоящото производство удостоверение вх.№ 14 от 19.02.2018 г. е издадено от кмета на [населено място] в уверение на това, че „П. Б. Б. е вписан в регистъра на селото като син на Д. Г. Б. в том ІІ / стр. 27 от 1965 г., като син осиновен под името П. Б. Б.”. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство (т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя) или ново писмено доказателство, т.е. документ относно факт, който е бил твърдян през висящността на делото, но е останал недоказан поради липсата именно на въпросния документ. По тази причина не съставлява основание за отмяна документ, който е представен и приет като доказателство при разглеждане на делото. Не съставляват основание за отмяна и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от кмета на [населено място], не отговаря на изискванията да съставлява ново писмено доказателство или да удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Погледнато формално, удостоверението е издадено след приключване на устните състезания, проведени преди влизане в сила на решението, което според молителя е достатъчна причина да бъде третирано като новооткрито обстоятелство и/или ново писмено доказателство. Това удостоверение, обаче, не свидетелства за нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела – както бе посочено, още с отговора на исковата молба П. Б. Б. е поддържал твърдение, че е осиновен от Д. Г. Б., и следователно удостоверението не внася нищо ново от гледна точка подлежащите на доказване факти. Освен че не касае новооткрито обстоятелство, удостоверението възпроизвежда съдържанието на документ, който вече е включен в доказателствения материал – намиращия се на л. 58 от гр.д.№ 1511/2016 г. на РС – Асеновград препис от том ІІ, стр. 27 от емлячния регистър на [населено място]. Този документ е представен с отговора на исковата молба, приет е с определение от о.с.з. 06.02.2017 г. и е обсъден с решението по съществото на спора. По тази причина възпроизвеждащото съдържанието му удостоверение не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не е годно да обоснове наличие на така посоченото отменително основание. На следващо място - удостоверението няма значение за изхода на делото, тъй като не е годно да доведе до промяна на формираните решаващи изводи относно изгодното за молителя обстоятелство. П. Б. Б. е роден през 1957 г. и е навършил 18 години на 09.08.1975 г. В този период регламентацията на осиновяването се съдържа в чл. 75 – чл. 83 от Закона за лицата и семейството (до 23.05.1968 г.), респ. – в чл. 46 – чл. 58 от Семейния кодекс от 1968 г. (след влизането му в сила на 23.05.1968 г.). И двата нормативни акта предвиждат, че може да бъде осиновено само лице, което при подаване молбата за осиновяване не е навършило 18 години, т.е. в случая осиновяването е било правно възможно до 09.08.1975 г. И в двата случая редът за осиновяване е съдебен, като производството приключва с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по общия ред (чл. 79, ал. 2 и ал. 3 /отм./ ЗЛС, чл. 53, ал. 1 и ал. 3 СК от 1968 г. /отм./). Осиновяването произвежда действие от момента на влизане в сила на решението за допускането му. Следователно – документ, съставляващ доказателство за създаването на връзка като между родител и дете между Д. Г. Б. и П. Б. Б., би представлявало съдебно решение, съдържащо отбелязване, че е влязло в сила. При отсъствието на доказателство да е постановено и влязло в сила съдебно решение за осиновяването на П. Б. Б. от Д. Г. Б. не може да се формира обоснован извод, че молителят се ползва с правата по чл. 5 ЗН. Този резултат е постановен с атакуваното решение на РС – Асеновград и е правилен, защото наследяването изисква между наследника и наследодателя да е налице родство по произход или осиновяване, а не почива на фактически отношения (взетото за отглеждане, но неосиновено дете не наследява отглеждалото го лице), нито на предположения за осиновяване (каквото по своята същност е разбирането на молителя, изразено в отговора на исковата молба – че след като в издадени към 1975 г. документи /свидетелство за зрелост и квалификация, военна книжка/ е записан с фамилия Б., а не К., то „безспорно” е бил осиновен). За пълнота следва да се отбележи още, че отмяна може да се допусне, ако непълнотата на доказателствата относно твърдения факт се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса. Това изисква по делото да е установено, че страната е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. В настоящия случая молителят не установява причините, поради които не е могъл да се снабди и представи пред районния съд представеното в настоящото производство удостоверение (дори не са налице твърдения в тази насока). Целта на производството за отмяна е да се избегне неправилно решаване на делото, когато то не е резултат от небрежност на страната. В случая (дори удостоверението да бе от съществено значение за изхода на спора) не сме изправени пред ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице изискването страната да не е могла да се снабди своевременно с него по време на висящността на процеса. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от П. Б. Б. срещу влязлото в сила решение № 200 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 1511/2016 г. по описа на Районен съд - Асеновград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: