2 Р Е Ш Е Н И Е № 324 София, 16.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 654/2011година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 486 от 20.06.2012г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на М. В. Д. и Г. В. Д. на въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 29.12.2010г. по гр.д.№230/2010г. , с което е потвърдено решение от 26.06.2009г. на СРС, постановено по гр.д.№1390/07г. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от М. В. Д. и Г. В. Д. против Т. Г. Д. искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените им 1/3 идеални части за всяка от тях от наследството на баща им В. Г. Д. чрез намаляване на извършените от него завещателни разпореждания, обективирани в извършеното от него в полза на Т. Г. Д. нотариално завещание том І, рег.№ 3813, дело №11 от 2004г. на нотариус И., вписано в СлВп към СРС . В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че съдът превратно е тълкувал разрешенията, дадени с ТР №1/2005г. на ОСГК на ВКС и неправилно е приложил материалния закон, при което е направил необосновани и неправилни изводи. Ответницата по касация Т. Г. Д., не взема становище по касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 486 от 20.06.2012г. касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешаването на въпроса “може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, ако наследството не е прието по опис” и от настоящата инстанция е от значение за точното прилагане на закона, предвид констатираното противоречие между разрешението на същия, дадено с въззивното решение, и задължителната съдебна практика по приложението на чл.30,ал.2 ЗН, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени от М. В. Д. и Г. В. Д. против Т. Г. Д. искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените им 1/3 идеални части за всяка от тях от наследството на баща им В. Г. Д. чрез намаляване на извършените от него завещателни разпореждания, обективирани в извършеното от него в полза на Т. Г. Д. нотариално завещание том .., рег.№ ....., дело №... от ....г. на нотариус И., вписано в СлВп към СРС . За да достигне до извода, че съставеното от наследодателя В. Г. Д. в полза на Т. Г. Д. универсално завещание не следва да бъде намалено и искането на ищците да бъде възстановена запазената им част от наследството на починалия в тяхна полза като наследници по закон следва да бъде отхвърлено като неоснователно, въззивният съд е приел, че съставеното от наследодателя завещание е универсално, тъй като с посоченото в него имущество се изчерпва цялото наследство /по делото не е установено наследодателят да е притежавал и друго имущество към момента на своята смърт/, както и, че възражението на Т. Г. Д. за неоснователност на претенцията по чл.30 ЗН по причина, че наследството не е било прието по опис е основателно. Прието е също, че и при наличието на универсално завещание изискването на чл.30,ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис се явява условие за упражняване правото на възстановяване на запазената част от наследството, както е при хипотезите на заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена със завет или дарение. Поставеният въпрос в хипотеза на съставено от наследодателя универсално завещание вече е намерил своето разрешение в съдебната практика - налице са съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - Решение № 82 от 16.03.2011 година на ВКС, с докладчик съдия С. К., постановено по гражданско дело № 221 от 2010 година ; Решение № 698 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдия З. Р.. В тези решения е прието, че разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. Това разрешение е обосновано подробно, като е посочено, че изискването за приемане на наследството по опис е установено в разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН с цел да се установи в отношенията с лица, които нямат качеството наследници по закон, т.е. не се намират в родствена връзка с наследодателя или имат такава родствена връзка с наследодателя, но не са призовани към наследяване с оглед степента на родство, какви имущества се включват в наследственото имущество, т.е. кои имущества ще следва да бъдат остойностени по реда на чл.31 ЗН при определяне размера на разполагаемата и запазена част от наследството при извършване на преценката дали запазената част на предявилото иска лице е накърнена чрез извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. Това изискване се основава на предположението, че лицата, които не се намират в близка родствена връзка с наследодателя, не разполагат с достатъчно информация за притежаваното от него имущество за разлика от лицата, по отношение на които в нормата на чл.28,ал.1 ЗН е предвидено, че наследодателят не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. За да обоснове възприетото разрешение на въпроса, от състава на ВКС в посоченото Решение № 82 от 16.03.2011г. е посочено също, че чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28,ал.1 ЗН лица. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. Това разрешение напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Ищците са поискали намаляване на завещателните разпореждания, направени от наследодателя им В. Г. Д. и обективирани в извършеното от него в полза на сестра му Т. Г. Д. нотариално завещание том .., рег.№..., дело №.... от .....г. на нотариус И., вписано в СлВп към СРС . При това положение, след като завещателното разпореждане се отнася до цялото имущество на завещателя, то е общо такова и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено - в случая на ответницата, съгласно предвиденото в чл. 16, ал. 1 от ЗН. Ето защо, за да упражнят правата си по чл. 30, ал. 1 от ЗН за ищците не е необходимо да приемат наследството, останало от техния наследодател по опис, както се предвижда в чл. 30, ал. 2 от ЗН и както неправилно е приел въззивния съд, с постановеното решение, което следва да се отмени. С оглед на изложеното, искането на ищците за намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя им се явява основателно и следва да бъде уважено, като се намалят завещателните разпореждания, направени с нотариално завещание том ..., рег.№...., дело №... от ...г. на нотариус И., вписано в СлВп към СРС, до размера на запазената част на ищците, а именно 2/3 идеални части от имуществото на наследодателя или по 1/3 идеална част за всяка от тях. При това положение, след намаляване на завещателните разпореждания, направени от наследодателя, след смъртта му оставеното от него наследство се явява съсобствено между ищците- негови дъщери, и ответницата-негова сестра, при права по 1/3 идеална част за всяка от тях. В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго за уважаване на предявените искове. В полза на касаторите-ищци следва да се присъдят сторените в производството пред първите две инстанции разноски в размер 260лв. Разноски за настоящата инстанция от касаторите не са претендирани и липсват доказателства за сторени такива. Разноски в полза на ответницата по жалбата не се следват, а и не са заявявани от последната. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 29.12.2010г. по гр.д.№230/2010г. и потвърденото с него първоинстанционно решение от 26.06.2009г. на СРС, постановено по гр.д.№1390/07г., вместо което постановява: НАМАЛЯВА универсално завещателно разпореждане на В. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], починал на 21.03.2006г., извършено с нотариално завещание том ..., рег.№ ...., дело №... от ....г. на нотариус И. с №... в регистъра на НК, вписано в СлВп към СРС, с което е завещал в полза на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] цялото си движимо и недвижимо имущество,пари, ценности и вземания, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. В. Д. с ЕГН [ЕГН] в размер на 1/3 идеална част от наследството на В. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], починал на 21.03.2006г., и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Г. В. Д. с ЕГН [ЕГН] в размер на 1/3 идеална част от наследството на В. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], починал на 21.03.2006г. ОСЪЖДА Т. Г. Д. да заплати на М. В. Д. и Г. В. Д. деловодни разноски в размер 260лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: