Р Е Ш Е Н И Е   № 25   София, 03 април  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора  М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 653/2008  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители З. Д. Д. и В. П. Д. срещу въззивно решение № 154 от 08.10.2008г. по внохд № 363/2008г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Излагат се съображения за явна несправедливост на наказанието в частта,в която съдът е приложил разпоредбата на чл.66,ал.1 НК и е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия С. С. В.. Прави се искане за изменяване на решението и постановяване на ефективно изтърпяване. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимият лично и със защитника си адв. П молят жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 69 от 16.06.2008г. по нохд № 835/2008 г.,Варненският окръжен съд е признал подсъдимия С. С. В. за ВИНОВЕН в това,че на 22.05.2006г. в гр. В.,КК”Св.св. Константин и Елена” по непредпазливост причинил смъртта на П. В. Д. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда,изразяваща се в черепно-мозъчна травма,контузия на мозъка ,и развил се в тази връзка остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка със значителни размери,обусловил постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота,поради което и на основание чл.124,ал.1 вр.с чл.128,ал.1 вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК МУ НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА,което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на З. Д. Д. и В. П. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 60 000/шестдесет хиляди/лева за всеки от тях,ведно със законните последици. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в наказателната част,като на основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на въззивния съд за наказание при условията на чл.66,ал.1 НК е правилна. В мотивите си съдът правилно е отбелязал, че освен чистото съдебно минало на подсъдимия,отличните характеристични данни,поведението му след деянието и по време на процеса,както и проявената критичност,следва да се отчетат още и поведението на пострадалия. От данните по делото е видно,че на инкриминираната дата,пострадалият е бил в състояние на средно алкохолно опиване-наличие на 2.0 промили алкохол,което състояние е снижило прага на задръжките и изкривило възприятията му. Под негово въздействие,той е провокирал инцидента,отправял обидни думи към подсъдимия,поведението му било нападателно,агресивно. Всъщност,инцидентът се явява продължение на предходния такъв ,по време на празненството вечерта в хотела-абитуриентска вечер,предизвикан без сериозна причина-запалка,която подсъдимия предал на пострадалия,а последният го заподозрял,че е я отнел. Конфликтът обаче е бил преустановен,подсъдимият си тръгнал,а присъствието му във фоайето на хотела на следващия ден е било случайно,без той да е подозирал,че отново ще се изправи пред пострадалия. Гласните доказателства потвърждават приетото в тази насока. Съгласно обвинителната теза,пострадалият видял подсъдимия,посочил го на св. Д.Д. и казал..”тоя дето се прави на катил...”,нарекъл го „балък”,както и отправил псувни и обиди. Нещо повече-отново от данните по обвинителния акт,направил опит да го удари,но подсъдимият ги избегнал и тръгнал да излиза. След него тръгнал и пострадалия. Тогава св. С в хотела ги последвал и навън ги предупредил да не създават проблеми. Отново според обвинението,подсъдимият продължил по пътя си,а пострадалият го настигнал и попитал „Сега ще се бием ли” и се засилил срещу него. Тогава подсъдимият го ударил по лицето. Пострадалият направил опит да го ритне и удари с глава,но подсъдимият успял да се отдръпне. В следващия момент,подсъдимият отвърнал на пострадалия,нанасяйки силен удар по лицето на пострадалия. Последният загубил равновесие и паднал на асфалта,получавайки черепно-мозъчна травма. Подсъдимият се опитал да помогне,но не успял,поради поведението на св. Д на пострадалия и на другите техни познати. Въпреки положените медицински грижи,на 03.06.06г. пострадалият починал. При изложената фактология на събитията,хронологично посочена в обвинителния акт и обусловена от доказателствата,събрани на досъдебното производство,респ.възприета от съдилищата/л.52-53/ в мотивите на присъдата,и в решението на въззивната инстанция в тази им част,категорично се налага изводът,че за настъпилия трагичен инцидент,значителен принос има самият пострадал. Поведението му е било провокативно,той е търсил разправа,без сериозна причина,повлиян от употребения алкохол. Излязъл веднага след подсъдимия, и тръгнал след него,приканвайки подсъдимия да се бият. За съжаление,никой от обкръжението му,не е направил опит да възпре намиращият се под въздействието на алкохола млад човек. Приетите за установени фактически положения в производството по чл.371,т.2 и сл. НПК,които почиват на доказателствата подкрепящи внесения срещу подсъдимия обвинителен акт,са мотивирали въззивната инстанция да приеме,че за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 НК, в конкретния случай не е наложително и обществено оправдано наказанието да се изтърпи ефективно. Независимо от изключително тежкия резултат довел до нелепата смърт на пострадалия,съдът правилно е отчел обективните обстоятелства,свързани със спецификата и характеристиката на поведение и на двете страни-подсъдим и пострадал,респ. формата на умисъл. Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание,което съответства на тежестта на престъплението/чл.35,т.3 НК/. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл.54 НК,както и в чл.348,ал.5 НПК,съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца,както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това,наказанието трябва да е съобразено и на целите на визирани в чл.36 НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите. В случая наказанието определено в законовата норма/обусловена от задължителното прилагане на чл.55,ал.1 НК/ е справедливо. Справедливостта на наказанието също така е безусловно свързана и с начина на изтърпяване на определеното наказание. Затова в чл.348,ал.5 т.2 НПК е посочено,че наказанието е явно несправедливо когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Предвид изложените законови положения и принципи въпросът поставен за разглеждане пред касационната инстанция касае именно начина на изтърпяване на наказанието. В жалбата се изтъква,че прилагайки чл.66,ал.1 НК въззивната инстанция е допуснала явна несправедливост. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба,а възприема съображенията на въззивната инстанция изложени в решението. Съдът е обсъдил по реда на чл.301,ал.1 т.5 НПК начина на изтърпяване на наказанието. Правилно е приел,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,не следва наказанието да се търпи ефективно. Предвид конкретните фактически обстоятелства не може да се изведе извод,че целите на наказанието могат да се изпълнят единствено с изолиране на подсъдимия от обществото в което живее. Предпоставките за прилагане на института на условното осъждане са налице от законова гледна точка-наказанието е до три години лишаване от свобода,подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и на последно място целите на наказанието по чл.36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. Израз на съответствие между наказанието по размер и начинът му на изтърпяване от друга страна е индивидулизирането на изпитателния срок,който също се явява законова последица на извършеното престъпление. Определеният максимален срок от пет години,постановен от въззивния съд се явява справедлива оценка ,както на тежестта на престъплението,обстоятелствата при които последното е осъществено,поведението на дееца и на пострадалия,както и на целите на личната и генерална превенция. Защитата на частните обвинители в подкрепа на довода за явна несправедливост посочва,че решаващо обстоятелство за настъпилия резултат е не броя на ударите,а прийомите на бойното изкуство карате,което подсъдимият владеел. Механизмът на увреждането е изяснен от експерта Д-р Д. Ганчев и възприет от съдилищата. Прието е,че падайки на асфалта,пострадалият е получил черепна травма. Причинната връзка между удара в лицето на пострадалия,нанесен от подсъдимия и последващото падане на асфалта е установена по делото и същата обуславя наказателната отговорност на подсъдимия,респ.правната квалификация и следващото се наказание. Смъртта е причинена по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. В рамките на правната квалификация,наказанието по размер и начин на изтърпяване е правилно определено. По изложените съображения,касационният състав счита,че прилагайки чл.66,ал.1 НК,въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.348,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 154 от 08.10.2008г. по внохд № 363/2008г. по описа на Варненския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: