Ключови фрази
нередовно призоваване * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

С., 20.07.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря : М. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 509/2016година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК, образувано по молба на А. В. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 30.06.2011г.по гр.д.5127/05г. на Софийски районен съд, в частта му, с която А. В. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] / сега [фирма] / сумата 814лв.- разходи за строителни работи по апартамент №11, находящ се във вх. „А” на 4 и 5 етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица]извършени в периода 04.08.2004г.-01.05.2005г. и сума в размер на 10180 лв., представляващи разходи за извършени строителни работи в общите части на сградата.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.5, 6 ГПК, с оглед поддържаното узнаване на постановения съдебен акт, с получаване призовка за доброволно изпълнение на 05.11.2015г. и твърдението за неучастие в производството. Молбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е процесуално допустима.
Молителят поддържа, че не е взел участие в развилото се съдебно производство, с оглед това, че към момента на образуване на делото – 18.11.2005г. е бил непълнолетен и съобразно чл.46, ал.1 ГПК / отм./, призовките следвало да се връчват на особения му представител, но те били адресирани лично до него. Друго нарушение на съдопроизводствените правила,според молителя, довело до наличие на основание по чл.303, т.5 ГПК било това, че призовките били изпратени на адреса на неговия баща, а съдът не съобразил, че и баща му бил участник в производството, както и това, че към този момент живеел със своята майка на нейният адрес, а тя била във фактическа раздяла с баща му.Поддържано е и нарушаване на чл.50 ГПК / отм./ поради неоформяне на призовката, съобразно изискванията на текста. Основанието по чл.303, т.6 ГПК страната е извела от това, че макар и да й е бил назначен особен представител, съобразно чл.50, ал.2 ГПК / отм./, то този представител бил подал молба, с която е поискал да бъде назначен друг адвокат, поради това, че същата била заличена от регистъра на служебните защитници, но съдът отказал да я освободи. Страната подробно е развила разбирането си за неправилност на това определение на съда, с оглед възможността по чл.26, ал.3 ЗПрП, която заличеният адвокат не можел да упражни. Независимо, че същата не е могла да преупълномощи друг адвокат съдът продължил да я призовава, а тя не се е явявала в съдебните заседания. Така страната е извела извод, че не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК.
Ответникът по молбата – [фирма], с Мурсалево е изложил лаконичното си разбиране, че молбата е недопустима и неоснователна.
Ответниците по молбата – Л. З. Д. и С. И. М. са развили доводи за нейната неоснователност. Общо са посочили, че молителят е знаел за постановеното решение и за висящото гражданско дело, но не са обосновали този извод с конкретни факти.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят се позовава на първата хипотеза на текста, като поддържа, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото.
Подадената молба е неоснователна.
Сезираният с исковата молба на [фирма] / сега [фирма] / Софийски районен съд, с определение от 19.10.2005г. я е оставил без движение с указания ищецът да уточни основанието на претенциите си спрямо всеки едни от ответниците. Така с молба от 25.10.2005г., дружеството – ищец е уточнило, че предявените искове са срещу две групи ответници – първите Л. Д. и И. М., следва да бъдат осъдени да заплатят стойност на подобренията в жилището и общите части на сградата при условията на чл.25, ал. СК, тъй като са съпрузи, а другите двама ответници – А. К. / настоящ молител/ и неговия баща В. Каблешов- придобили вещни права / пълно и ограничено / от Л. Д. при условията на солидарност. Тази молба е счетена от състава на СРС за отстраняваща констатираните нередовности и делото е било насрочено за 26.01.2006г. Видно от приетото с молбата за отмяна удостоверение за раждане на А. К., №27051 на Общински народен съвет „ М.” – [населено място], същият е [дата на раждане] и спрямо датата на това първо заседание все още е бил непълнолетен като пълнолетие е навършил на 04.05.2006г. Призовките за това съдебно заседание са били върнати в цялост, както на А. К. / отправена лично до него/ така и до неговия баща и към този момент законен представител. Върху тях длъжностното лице – призовкар е удостоверило, че съгласно сведение от Анна К. Л. същата е закупила апартамента на 25.11.2005г., а ответниците по спора са с неизвестен нов адрес. Действително, подписът й липсва върху това сведение / призовкарят е вписал нейните телефони и три имена / но този факт е без правно значение поради това, че изявлението е било удостоверено от длъжностното лице и поради това, че молителят не твърди, че това е бил неговият адрес, нито твърди, че неговият баща е живял там, нито е опровергал / няма такова твърдение/ сведението на Анна Л.. При тези данни, законосъобразно съставът на СРС с определение от 30.11.2005г. е дал указания на ищеца да представи адрес за призоваване както на молителя, така и на неговият баща. Към датата на това определение- 30.11.2005г. молителят вече е бил пълнолетен. Не са извършени никакви процесуални действия спрямо него, нито същият е бил лишен от участие както неправилно счита, само поради факта, че е бил призован лично и то от адрес, за който е поддържал, че към този момент не е обитавал. С представеното в резултат на тези указания удостоверение на СДВР, началник сектор „Български документи и самоличност” е било изяснено, че както молителя, така и неговият баща имат за настоящ и постоянен адрес, този, на който е била изпратена призовката и по отношение, на който молителят изрично е посочил, че не е обитавал към същият момент.Така с определение от 06.03.2006г. районният съдия е извършил преценка за наличие на първата хипотеза на чл.50, а.1 ГПК / отм./, а именно – при завеждане на делото постоянния адрес на ответника е неизвестен и е допуснал призоваването на молителя и на неговия баща по реда на чл.50, ал.1 ГПК / отм./ чрез призоваване в ДВ / прил. извадка бр. 85/2006г., неофициален раздел/. На основание чл.50, ал.2 ГПК е назначил както на А. К., така и на В. К. особени представените – адв. К. за първия и адв. П. за втория./ вж. протоколно определение от 13.11.2006г/. Всички процесуални действия, касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие / проведени са четири съдебни заседания при лично участие на адв. К. в тях/. С молба от 21.05.2008г. адв. К. е уведомила съда, че е била заличена от регистъра на служебните защитници и е поискала на нейна място да бъде определен нов адвокат.Съдът е извършил преценка за неоснователност на молбата, с оглед това, че адв. К. е поела защитата на А. К., като само при условията на чл.35, ал.2 ЗА може да се откаже от поетата защита, какъвто не е разглеждания случай . Така в съдебно заседание от 01.03.2011г. съдът не е дал ход на делото тъй като адв. К. не е била уведомена. Същата е редовно призована за съдебно заседание на 05.04.2011г., като е получила призовката за това заседание и я е подписала лично без забележки. На 08.07.2011г. адв. К. е получила препис от постановеното решение, предмет на настоящата отмяна, отново без забележки .Производството е продължило по жалба само на Л. З., която е била уважена от СГС, но така постановеното решение като необжалвано е влязло в сила по отношение на настоящи молител. Срещу тази част на влязлото в сила решение на първостепенния съд е подадена и разглежданата молба за отмяна.
При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Освен това недоказани са и твърденията за нередовност на процедурата по чл.50, ал.1 ГПК / отм./. Страната не е поддържала в настоящето производство, че се е намирала в обсъждания период на адреса си по регистрация, позовава се единствено на формалните предпоставки за приложение на чл.50 ГПК / отм./.Правно необосновано молителят счита, че същественото процесуално нарушение изразено в нарушаване на чл.50, ал.1 ГПК/отм./ може да бъде изведено от това, че към момента на подаване на исковата молба, същият за кратък период от време е бил непълнолетен и е следвало да бъде призоваван от адресът на своята майка, която според него е била негов законен представител. Доколкото липсват данни, бащата да е бил лишен от родителски права към същият момент, респективно по някаква причина за тези няколко месеца до навършване на пълнолетие, молителят да не е могъл да осъществява действия с негово съгласие, то и не съставлява нарушение това, че съдът е призовал лицето от адреса, на който е живял бащата и който по регистрация е негов адрес. Аналогично, съдът не е допуснал процесуално нарушение, поради това че не е знаел за съществуването на фактическа раздяла между родителите, тъй като необходимостта от такова знание не се извежда от правна норма задължаваща състава да изисква сведения в тази насока. Освен това, този факт не е бил твърдян или установяван пред районния съдия, поради което и същият не е имал задължение да го съобразява. След като страната не е изпълнила задължението си, произтичащо от императивнто правило на чл. 90, ал.1 ЗГР да се регистрира като посочи настоящ, респ. постоянен адрес- включително и при издаване на документите й за самоличност, а е посочила към същият момент единствено адреса, на който е поддържала, че не е живяла, то отново не може да бъде вменено като задължение на съда да съобразява факти неустановени по надлежния ред.
Разбирането на молителя, че всяко нарушение на съдопроизводствените правила води до отмяна на акта е правно необосновано. След като основанията за отмяна са лимитивно очертани от закона, то и релевантността на фактите по нарушаване на правилата за призоваване следва да се съизмерява единствено със съответствието им спрямо елементите от фактическия състав на основанието- т.е. те не могат да бъдат разглеждани като самостоятелно основание. Поради това сам по себе си факта за непрецизно осъществени процесуални действия по призоваването / отправена призовка за първото заседание лично до непълнолетния а не до него със съгласие на неговия представител/ не е достатъчен за да се приеме, че страната е била лишена от участие в съдебното производство. Освен това ответника по спора е бил представляван в производството, а доколкото страната е недоволна от това представителство, то и механизмите за осъществяването на отговорността са различни, но не се реализират, нито установяват основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Следователно, не са налице отменителните основания по чл.303, ал.1 т.5 ГПК и молбата за отмяна на това основание следва да бъде оставена без уважение.
Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК изисква установяване от страна на молителя, че страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК.Основанието за отмяна се изразява както в нарушение, при което страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е следвало да бъде назначен такъв от съда, така и в хипотезата когато погрешно е бил назначен особен представител, макар че не е съществувала необходимост от това, защото не са били налице хипотезите на особено представителство по чл.29 ГПК.В случая, обаче съобразно вече изложеното нито една от тези хипотези не е налице.
Доводите на молителя относно това, че съдът неправилно не е освободил адв. К. от задължението й да го представлява в производството е неотносимо спрямо това основание, поради обстоятелството, че същата не е заличена като адвокат, назначена е надлежно от съда след изпълнение на процедурата по чл.50 ГПК / отм./ т.е. тя е сред лицата по чл.29 ГПК, а правилата, така както са посочени от молителя не са били нарушени от състава. Доводите за необосновано неявяване на надлежно назначения особен представител в едно от съдебните заседания е неотносимо към основанието, поради което и страната не заявява валидни доводи, нито установява предпоставките по чл.303, ал.1 т.6 ГПК.
При този изход на спора, разноски на Л. З. следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК, установите такива в размер на 400лв. Другият ответник по молбата за отмяна е установил разноски в размер на 1000лв. които следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. К. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение от 30.06.2011г.по гр.д.5127/05г. на Софийски районен съд, в частта му, с която А. В. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] / сега [фирма], [населено място] / сумата 814лв.- разходи за строителни работи по апартамент №11, находящ се във вх. „А” на 4 и 5 етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица]извършени в периода 04.08.2004г.-01.05.2005г. и сума в размер на 10180 лв., представляващи разходи за извършени строителни работи в общите части на сградата.
ОСЪЖДА А. В. К. от [населено място], да заплати на [фирма],с.Мурсалево направените в извънинстанционното произвоство разноски в размер на 1000 лв., а на Л. З. Д. разноски за същото производство в размер на 400лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: