Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр.София, 03 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 51/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор от Видинската окръжна прокуратура против присъда № 167/06.12.2011 год. по въззивно нохд № 248/2011 год. на Видинския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че с приложението на чл.9, ал.2 НК по отношение на подсъдимата К. А. Б. е допуснато нарушение на закона като последица от неправилна оценка на доказателствения материал. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава предложението за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимата Б. чрез защитника си поддържа, че протестът следва да бъде оставен без уважение поради липса на нарушения при постановяване на новата присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Видинският районен съд с присъда № 413/21.06.2011 год. по нохд № 746/2011 год. признал подсъдимата Б. за виновна в това, че на 10/11.11.2010 год. в гр. Бр. извършила кражба на имущество, собственост на Ив.Л. на обща стойност 117,60 лева. На основание чл.194, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК я осъдил на пробация като определил пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 със срок по 6 месеца за всяка една. Осъдил подсъдимата да заплати и направените по делото разноски. Видинският окръжен съд с оспорената присъда по въззивно нохд № 248/2011 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата против осъдителната присъда с доводи за необоснованост и нарушение на закона като последица от неправилна оценка на доказателствения материал. Въззивният съд като инстанция по същество предвид и процесуалните задължения по чл.314 НПК приел, че са налице предпоставките за упражняване на правомощията по чл.327, ал.3 НПК и извършил повторен разпит на част от свидетелите – необходимост, изведена от непълнотата на разпита им от първоинстанционния съд за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства. Направил нов подробен анализ на целия доказателствен материал и приел за установена по-различна фактическа обстановка – че на посочената дата подсъдимата е отнела от склад, използван от св.Л., слънчогледово семе с количество около 12 кг, стойността на което не надвишава 10 лева съобразно оценката на неоспорената и приета от съда оценителна експертиза. Изложил съображения за решението си да възприеме като достоверни показанията на свидетелите Л., В., И. и П., както и несъгласието си с фактическите изводи на първоинстанционния съд, че цялото количество семе, намерено в дома на подсъдимата, е резултат от престъпна дейност, насочена срещу собствеността на св.Л.. Констатираните различия в показанията на тези свидетели е отстранил по начина, предписан в чл.305, ал.3 НПК. Направил обосновани изводи, че твърденията в обвинителния акт за кражба на семе за разликата до посоченото количество 140 кг не се подкрепя с никакви доказателства, поради което правната квалификация не може да бъде по чл.194, ал.1, а по ал.3 НК. Изложил подробни правни съображения защо са налице основанията за приложението на чл.9, ал.2 НК по отношение на подсъдимата, които настоящият състав изцяло споделя. Тази разпоредба е обща и се отнася за всички престъпления. От установените фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд законосъобразно е приел, че извършеното от подсъдимата осъществява признаците на престъплението по чл.194, ал.3 НК и с оглед всички установени фактически обстоятелства – ниската стойност на имуществото, липсата на вредни последици (не са причинени сериозни морални и материални вреди), че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. Затова и като не се е повлиял от данните за констатирано и санкционирано по съответния ред административно нарушение, с данните, че отказва да се признае за виновна съдът е приел, че е налице малозначителност на деянието, чиято обществена опасност е явно незначителна, т.е. извод, който е направил въз основа на цялостната оценка на относими фактически обстоятелства. Неоснователно е възражението в протеста, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите. За да направи фактическите си изводи съдът е взел предвид, както беше посочено по-горе, подробните показания на свидетелите за относимите обстоятелства, оценката на които е съответна както на действителния им смисъл, така и на изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Правилно като достоверни са възприети показанията на св.К.П., дадени непосредствено при разпита му в проведеното въззивно съдебно следствие като е изложил съображения за решението си на кои показания да се довери и кои да отхвърли след съпоставка и анализ помежду им. Това е правилният подход в процесуалната дейност при оценка на доказателствения материал. Неоснователно е възражението, че необосновано са оценени като достоверни и последователни показанията на св.П., дадени в проведеното въззивно съдебно следствие, а не тези, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1, т.1 НПК. Право на инстанцията по същество е да реши кои от доказателствените средства с оглед съдържанието им да определи като годни да установят относими обстоятелства. Заявеното от свидетеля, че са записани думи, които не са негови, са мотивирали отхвърлянето им след като е установена идентичност в съдържанието за посоченото обстоятелство с това в показанията на св.И.. Очевидно е, че двамата с оглед данните за личността им не биха могли да употребят еднакви изразни средства. Констатираното поражда съмнение за това дали са израз на действително заявеното от тях или са резултат на нарушение на предвидените в НПК ред и начин за провеждане и записване на показанията на разпитваните лица. Неправилно е становището на прокурора, че съдът би достигнал до различен от направения извод, ако е взел предвид данните за санкционирането на подсъдимата по чл.218Б, ал.1 НК. Обстоятелство като твърдяното за установени престъпни навици би могло да има значение при решаване на въпроса за наказанието. Но това е в случай, че след оценка на доказателствения материал съдът е могъл да направи безспорен извод за извършено престъпление от подсъдимата, какъвто не е конкретният. Като е приел, че са налице основанията за приложението на чл.9, ал.2 НК не е бил длъжен да обсъжда наличието на предхождащо санкциониране по административен ред, тъй като данните за личността на дееца не са от обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид. Съдът е допуснал нарушение, защото не се е произнесъл с отделен диспозитив за решението да приеме, че извършеното е престъпление по чл.194, ал.3 НК като основание при предпоставките на чл.9, ал.2 НК подсъдимата да бъде оправдана. Нарушението не е съществено и липсват основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за изменение или отмяна след като с постановения съдебен акт са постигнати същите правни последици. Водим от изложеното, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона протестът е неоснователен и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 167/06.12.2011 год. по въззивно нохд № 248/2011 год. на Видинския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/