Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр.София, 20 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесети и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гражданско дело № 1473 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Ю. Р. от САК срещу решение № 2303/12.12.2014 г. по в.гр.д. № 2111/2014 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 03.01.2014 г. по гр.д. № 7532/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск срещу Л. Д. П., В. П. П. и А. Л. П., на основание чл.135 ЗЗД, по отношение на собствената на Л. Д. П. ½ идеална част от имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност. С определение № 414 от 26.04.2016 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречивото решаване на процесуалноправния въпрос, за възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване някои съдилища приемат, че искът по чл.135 ЗЗД може да се реализира по отношение на увреждащите действия на поръчителя и е основателен ако са налице обективните и субективни предпоставки тези действия да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора, а други - че павловият иск и поръчителството са способи за гарантиране на изпълнението на главното задължение и поради еднаквата им правна същност и предназначение правото на кредитора по чл.135 ЗЗД е неприложимо по отношение действията на поръчителя. Настоящият състав на Върховния касационен съд като съобрази конкретните обстоятелства по делото намира следното: В съдебната практика на ВКС се приема, че отменителният иск по чл.135 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор, който иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Без значение е облигационната връзка, от която произтича вземането на кредитора срещу длъжника, достатъчно е вземането да съществува и да има нужда от неговото обезпечаване, когато действията на длъжника застрашават удовлетворяването на кредитора от това имущество, в нарушение на принципа, че цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори. В този смисъл, искът по чл.135 ЗЗД е способ за запазване имуществото на длъжника, с което се предоставя право на увредения кредитор да обезпечи реалното изпълнение на своето вземане. Предмет на делото по П. иск е само потестативното право на кредитора, поради което съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор освен, ако съдът в производството по отменителния иск разглежда и обективно съединен иск за вземането (ППВС №1/29.03.1965 г., ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 79/30.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3356/2008 г., ІІ г.о. и решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о.). Поръчителството е лично обезпечение на лице, което се задължава да отговаря спрямо кредитора на друго лице за изпълнение на неговото задължение. Съгласно изричната норма на чл.140, ал.1 ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и отговаря за изпълнението на цялото задължение, поради което възникналото правоотношение с кредитора на чуждия дълг поставя поръчителя в качеството му на длъжник. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер, т.е. тя се обуславя от съществуване на задължението и обема на отговорността на главния длъжник, но също е и относително самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия. Ако плати чуждия дълг, задължението на поръчителя се погасява и той встъпва в правата на кредитора, а ако не плати – остава солидарно задължен спрямо кредитора за цялото вземане. В случаите, обаче, когато се обезпечава чуждо задължение с конкретно определено имущество отговорността на предоставилия обезпечение ще е ограничена до това имущество и в този случай не може бъде проведен успешно иск по чл.135 ЗЗД срещу него за това, че се е разпоредил с каквато и да е друга негова вещ или право. В задължителната съдебна практика формирана с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение, същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. В този смисъл, като се е съгласил да отговаря солидарно за задължението на друго лице и срещу него е проведено производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поръчителят по аргумент от чл.141 и чл.147 ЗЗД е длъжник по самостоятелното правоотношение с кредитора на обезпеченото вземане, поради което по отношение на него са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, в това число и да се проведе иск по чл.135 ЗЗД. С оглед на дадения отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение е неправилно. Ищецът е установил качеството си кредитор на ответника и иска да бъде признато за недействително спрямо него увреждащото действие, с което се намалява актива на длъжника и му пречи да се удовлетвори от прехвърленото имущество. В производството по П. иск сделката се оспорва за ½ идеална част, тъй като с нея се затруднява удовлетворяването на кредитора, който се е снабдил с изпълнителен титул срещу задължените към него лица, между които и ответника Л. Д. П.. Разпоредителните действия на поръчителя, който се е съгласил да гарантира точното изпълнение на чужд дълг с цялото си имущество, с притежавания от него в режим на съпружеска имуществена общност апартамент, след като срещу него е проведено производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но без да е погасено обезпеченото задължение, намалява възможностите на кредитора да се удовлетвори от този имот, с което обективно го уврежда. В случая, разпореждането на длъжника е в полза на низходящ, поради което знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя се предполага съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД и са налице всички обективните и субективни предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Павловият иск има за цел да охранява интересите на кредитора и само по отношение на него прехвърленото имущество остава в патримониума на длъжника, за да служи за обезпечаване на неговото вземане, ако искът бъде уважен. В тази връзка, въззивният съд правилно е приел, че ищецът по делото е установил качеството си на кредитор по договор за банков инвестиционен кредит, чието изпълнение се гарантира от поръчителя Л. Д. П., поради което отговорността му е солидарна с тази на кредитополучателя. Правилно също така съдът е констатирал, че поръчителството обезпечава точното изпълнение на задълженията по основния договор, а след подписване на кредитния договор поръчителят и съпругата му са намалили своя актив като са прехвърлили на дъщеря си притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност имот, но в нарушение на материалния закон съдът е приел, че поради обезпечителната функция на иска по чл.135 ЗЗД, същият е неприложим по отношение на поръчителя. В случая, предмет на делото е само потестативното право на кредитора, поради което съдът не може да преценява вида и съдържанието на конкретното правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор. Изложените обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Ищецът по делото [фирма] е установил качеството си кредитор по договор за банков инвестиционен кредит от 09.08.2010 г., който е бил подписан от ответника Л. Д. П. като поръчител, с което се е задължил солидарно заедно с кредитополучателя да изпълни точно задълженията по договора. Вземането на банката е установено с издадената по ч.гр.д. № 7164/2012 г. от Софийски районен съд заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителите за сумата 2 929 145,04 евро, което не е погасено чрез плащане. С нотариален акт № 167 от 17.11.2011 г. Л. Д. П. и В. П. П. са дарили на дъщеря си А. Л. П. притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент, поради което извършеното действие е увреждащо кредитора, а знанието за увреждане на приобретателя по договора се предполага съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД. Съгласно разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. В този смисъл, притежаваната от длъжника идеална част от недвижимия имот, която е прехвърлена с дарение продължава да служи като общо обезпечение на неговите кредитори, независимо от разпореждането с правото на собственост. Ето защо, предявеният иск по чл.135 ЗЗД следва да се уважи по отношение на ½ идеална част от имота, с която се е разпоредил длъжника Л. Д. П.. Ищецът е поискал разноските по делото, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съответно за държавни такси в размер на общо 5866 лева и за вещи лица - 500 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2303/12.12.2014 г. по в.гр.д. № 2111/2014 г. на Апелативен съд София и вместо това: ОБЯВЯВА за недействителен спрямо [фирма], ЕИК[ЕИК], сключеният между Л. Д. П. и В. П. П. от една страна и А. Л. П. от друга, договор за дарение на недвижим имот, апартамент № 15, находящ се в [населено място], район Изгрев, [улица], етаж 5, със застроена площ от 110,70 кв.м, заедно с мазе № 15 и прилежащите 5,67 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, съставляващо УПИ ХХІІІ-1031 от кв.2А, по плана на [населено място], местността Д., подробно индивидуализиран в нотариален акт № 167, т.І, рег.№ 5667, дело № 153 от 17.11.2011 г. на нотариус с рег.№ 536, в регистъра на Нотариалната камара, по отношение на собствената на Л. Д. П. ½ идеална част от имота, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН [ЕГН], В. П. П., ЕГН [ЕГН] и А. Л. П., ЕГН [ЕГН] всичките от [населено място], [улица], етаж 5, ап.15 да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Ю. Р. от САК разноски по делото в размер на 6366 (шест хиляди триста шестдесет и шест) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.