Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 17 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети юни двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 633 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Постъпили са касационни жалби от подсъдимия М. Н. и от защитника му адв.М. Я. против въззивна присъда № 196/11.12.2014 г., постановена по ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново. Въпреки значителния обем на депозираната от подсъдимия жалба в нея не са наведени конкретни доводи за наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Недоволството на подсъдимия от въззивния съдебен акт е изразено с крайно неподходящ за целта език, а в останалата част на жалбата се съдържат съждения, които изобщо не са свързани с постановената осъдителна присъда. В жалбата на назначения служебен защитник адв.Я. и в допълнение към нея са направени оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че в случая не е осъществен състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, тъй като използваните от подсъдимия думи и изрази по отношение на тъжителя не са били възприети от него непосредствено, т.е. липсва обективен признак от състава на престъплението. Твърди се, че Н. се е възползвал от гарантираното му от конституцията правото на жалба, като по никакъв начин не е целял да засегне честта, достойнството или доброто име на тъжителя. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда, като подсъдимият бъде оправдан или алтернативно да бъде намалено наложеното му наказание. Подсъдимият М. Ц. Н. и защитникът му адв.Я., въпреки предоставената им от съда възможност, не се явяват в съдебно заседание. Частният тъжител Н. Н. лично и чрез повереника си адв.С. молят жалбата да бъде отхвърлена, тъй като умишлените действия на подсъдимия продължавали пет шест години. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 39/25.03.2014 г. по НЧХД № 1967/2013 г., Районен съд – Велико Търново е признал подсъдимия М. Н. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатите му обвинения по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.146 ал.1 и по чл.148 ал.2 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.147 ал.1 от НК. По жалба на частния тъжител Н., чрез повереника му адв.С. е образувано ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С присъда № 196/11.12.2014 г. по същото дело е отменена първоинстанционната присъда в частта относно обвинението по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.146 ал.1 от НК и е постановена нова, с която подсъдимият М. Н. е признат за виновен в това, че на 08.08.2013 г. в [населено място], в касационна жалба от 06.08.2013 г. по ВНЧХ № 86/2013 г. по описа на ОС – Габрово като жалбоподател е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н. Н., а именно – „ Н. Н. или е болен, или има бели петна в паметта му, или станал е психопат, та забравя, че е писал вече писмо до орган на държавна власт срещу моя милост, щом забравя, значи доказва, че е психоман, ами да отиде в психиатрията и да не излиза от там до пълното му оздравяване...”, „...този ЗЛОБАР..., този злобар...”, „ТОВА ИЗЧАДИЕ!!!”, като обидата е разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната касационна жалба, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.146 ал.1 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата в местен вестник по местоживеене на подсъдимия. В останалата част - относно обвинението за квалифицирана клевета първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена и тя е влязла в сила. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото разкрива правилното приложение на материалния закон с постановената осъдителна присъда. Установените факти сочат за извършено престъпление, за което е повдигнато обвинение в частната тъжба. В този смисъл и при наличните над петдесет дела между подсъдимия и тъжителя с идентичен предмет, ВКС не намира, че вмененото във вина на Н. деяние не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Действително, за да бъде осъществен съставът на обидата е необходимо деецът да даде своята негативна оценка за личността на пострадалия в негово присъствие, но обидната информация би могла да бъде изнесена и по друг начин, като целта е тя да достигне до адресата и да бъде узната от него. В процесната касационна жалба подсъдимият е изложил не само несъгласието си с въззивния съдебен акт, но е целял да демонстрира и отрицателната си оценка за личността на тъжителя. След като жалбата е била получена в съда, препис от нея е бил изпратен на тъжителя, като съдържанието й е станало известно, не само на Н., но и на неограничен кръг лица. Конституционното право на жалби до държавни органи, уредено в чл.45 от Конституцията и в процесуалните закони, има своето ограничение в чл.39 л.2 от същата тази конституция, като то не следва да се използва за накърняване на правата и доброто име на други граждани. В случая злоупотребата с това право от страна на подсъдимия предопределя ангажирането на наказателната му отговорност, тъй като са налице всички признаци от фактическия състав на престъплението, по което е осъден. В касационната жалба на защитника не са изложени каквито и да било доводи относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Определеното наказание глоба е в минималния предвиден в закона размер, като в случая предвид предходните осъждания на подсъдимия макар само за престъпления от частен характер, включително и с освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, препятства възможността за приложението на чл.55 от НК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати визираните в жалбата нарушения и същата следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 196/11.12.2014 г. по ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № - гр. София, 08 юли 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 633 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК. Образувано е по молба на повереника на частния тъжител Н. Н. - адв. Г. С. за присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: С Решение № 266/17.06.2015 г. по настоящото дело, образувано по жалби на подсъдимия Н. и на защитника му адв.М. Я., ВКС е оставил в сила присъда № 196/11.12.2014 г. по ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която подсъдимият М. Ц. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.146 ал.1 от НК. С касационното решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на повереника на частния тъжител адв.С. за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, без да е необходимо то да е изрично направено. Видно от договора за правна защита частният тъжител е договорил и платил на адв. Г. С. сумата от 600 лв.. При решаване на въпроса за разноските съдът се ръководи от разпоредбите на чл.187 – 190 от НПК, както и от ТР 36/06.11.1990 г. по н.д. 27/90 г. на ОСНК на ВС. Съобразно чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, какъвто е настоящият случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, без законът да прави разлика в характера на наказателните производства – дали те са от общ или от частен характер. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ОСЪЖДА М. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Й. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 600 /шестстотин/ лв. разноски по делото, направени пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: