Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 08 април 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 188 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подаден касационен протест от прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивно потвърдително решение № 100156/31.12.2020г. по ВНОХД № 150/2020г. на Великотърновски апелативен съд. С протеста се ангажират касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите, направени от въззивната инстанция при доказателствения анализ, като се излагат съображения, свързани с възможността на подсъдимия да узнае за съществуващи технологични възможности за натрупване на хексан или пропан-бутан в подподово пространство.да узнае за появата на технологични миризми и за негово бездействие в тази връзка. Излагат се и доводи относно липсата на предвидени правила за предпазване от експлозия и на предвиден контрол върху използвания за измиване във вид на течност технологичен хексан. Прокурорът твърди, че въззивната инстанция е пропуснала да обсъди всички заключения по делото и конкретно дали следва да бъдат възприети или не доводите, изложени в пожаротехническата експертиза и какво е съотнасянето на тази експертиза към т.н.“комисийна“. Не били обсъдени в мотивите и обстоятелствата относно начина на запалване на горимото вещество, довело до взривното развитие на пожара, конкретно показанията на пострадалата за нейната работа със сушилнята и съдържащите се твърдения за неизправност на уреда. Прокурорът заключава, че според него е доказано, че хексанът не е съхраняван далеч от източници на запалване и горене, нито в малки количества в хладилни, сухи и добре вентилирани помещения, пак далеч от посочените източници. Поради това счита за неправилни изводите на въззивната инстанция, че никой не е можел да предвиди взрива, като твърди, че при спазване на всички нормативни изисквания, посочени в обвинението, не би следвало да се стигне до реално настъпилия взрив. Иска отмяна на решението на втората инстанция, като касационният състав сам се произнесе с въззивни правомощия и признае подсъдимия С. за виновен по предвидените му обвинения и му бъде наложено наказание към минимално предвидения по закон размер съобразно обвинението. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа подадения протест. Подс.С., редовно призован, не се явява , представлява се от защитник, който оспорва протеста и моли да се потвърди второинстанционното решение. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 17/15.03.2018г. по НОХД № 395/2017г. на Русенски окръжен съд подсъдимият С. е признат за невинен да е извършил предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 от НК. Оправдателната присъда е протестирана с надлежен протест от прокурор от Окръжна прокуратура- Русе, като изрично е поискано деецът да бъде осъден при условията на чл.123, ал.4 от НК- тъй като след извършване на деянието подсъдимият С. е оказал помощ на пострадалата. По протест на прокурор от апелативната прокуратура във Велико Търново с решение № 217/18.10.2018г. по ВНОХД № 211/2018г. състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда. С решение № 291/18.01.2019г. състав на ВКС, 2-ро наказателно отделение по н.д.№ 1151/2018г. е отменил въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд – Велико Търново. С решение № 196/17.10.2019г. по ВНОХД № 25/2019г. на ВтАС оправдателната присъда е потвърдена за втори път. Отново прокурор от ВтАП е подал протест, като с решение 2/19.05.2020г. по н.д.№ 1141/2020г. на ВКС, 3-то наказателно отделение въззивното решение е отменено за втори път и делото върнато за ново разглеждане от състав на ВтАС. Съдът е потвърдил за трети път оправдателната присъда с въззивно решение № 100156/31.12.2020г. по ВНОХД № 150/2020г. на Великотърновски апелативен съд. Настоящето касационно производство е трето поред. Касационният протест е подаден в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е прокурорът от ВтАП. След като се запозна с протеста и с материалите по делото, съставът на ВКС намери че за произнасянето следва да се съобразят наличните материалноправни и процесуални предпоставки. Протестът действително е подаден в срок. Разглежданото обвинение е такова по чл.123, ал.1 от НК, внесено с обвинителния акт. Деянието е определено като продължено такова, започнало от 09.03.2007г. и продължило до 08.06.2012г., като престъпният резултат - смъртта на пострадалата, е настъпил на 30.07.2012г. Пред съда от първата инстанция това обвинение не е било променяно по реда на чл.287 от НПК. При първото и последно произнасяне на съда от първата инстанция и съответно оправдаването на дееца прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе е определил рамките на обвинението, като изрично е поискал осъждане на дееца по привилегирования състав на чл.123, ал.4 вр.ал.1 от НК, тъй като е приел, че деецът след деянието е оказал помощ на пострадалата. Действително последното обстоятелство в нито един момент от производство, макар и да не е отчетено при внасяне на обвинението в съда с обвинителен акт, не е било спорно. Протестът е съответен и произнасянето на съдилищата, ако имаха различно становище от оправдаването на дееца, се определя именно от така определената материалноправна рамка на обвинението, която не може да бъде коригирана (в смисъл надхвърлена) и от последващите протести на прокурора от апелативната прокуратура във Велико Търново по силата на правилото „reformatio in pejus“. Това определя и възможните параметри на настоящето касационно произнасяне. Практически е невъзможно касационния състав, а и предходните съдилища от всички инстанции да се произнесат и наложат наказание само по първоначално повдигнатото и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, тъй като не са сезирани с такъв протест от държавното обвинение. Иска се наказване на дееца за извършеното престъплението, но при условията на цитираната законова привилегия при оказване на помощ. Съставът на престъплението не се променя, но в зависимост от последващото поведение на дееца наказуемостта на деянието е различна и тя предопределя различни давностни срокове за наказателното преследване. По чл.123,ал.1 от НК предвиденото наказание лишаване от свобода е от една до шест години, което предполага и значително по-голям давностен срок съобразно чл.81, ал.3 , вр.чл.80, ал.1, т.3 – максимум от 15 години. За деяние, извършено при условията на чл.123, ал.4, вр.ал.1 от НК давностния срок, тъй като лишаване от свобода е предвидено да е до 3 години, е значително по малък по смисъла на чл.81, ал.3 вр.ал.1, т.4-та от НК-максимум от 7 години и половина, който е изтекъл преди касационното произнасяне по второто по ред произнасяне на ВКС. Макар и висящността на обвинението по чл.123, ал.1 от НК да е налице, то произнасяне само в неговите рамки не е възможно, предвид стриктно лимитираната обвинителна рамка на първоначалния протест на първоинстанционния прокурор от ОП-Русе. Може с положителност да се приеме, че и хипотетичната възможност за произнасяне само по първоначалното обвинение с така подадения протест завинаги е преклудирана. Ако съдилищата по същество бяха решили въпроса за авторство и виновност на подсъдимия положително, то те биха били задължени да се произнесат по фактическата висящност – по първоначалния състав на обвинението, макар и да не са можели да се ограничат само до тези първоначални обвинителни рамки. Те е следвало да се произнесат по виновността съобразно първоначалното обвинение и след това задължително да приложат привилегирования състав. Процесуалното затруднение произтича от първоначалното постановяване на оправдателна присъда, което при обратно решение на горните инстанции винаги предполага изрично произнасяне и отмяна на такъв съдебен акт по основното обвинение. Конкретния резултат е първо, висящност на първоначалното обвинение, което не е с изтекла погасителна давност за наказателно преследване и по което, предвид вида и рамките на първоинстанционния протест, произнасянето е с предопределен изход. Направеното от първоинстанционния прокурор в протеста искане за прилагане на привилегирования състав на чл.123, ал.4, вр.ал.1 от НК, очевидно не държи сметка за процесуалните възможности по изтеклата назад във времето- към 30.01.2020г., давност, доколкото го и предшества. Всъщност освен искането по протеста има и искане от защитата пред предходната въззивна инстанция за прекратяване на наказателното производство, без произнасяне по същество. Касационният състав, за да вземе решение дали подсъдимият е оказал помощ (което очевидно е така, без значение дали има осъществено или не деяние по основния състав) и да приложи привилегирования състав, следва да се произнесе дали има виновно поведение и дали деецът е осъществил деянието по чл.123, ал.1 от НК. Такава е и логическата последователност на дължимото произнасяне. Запознавайки се атакуваното потвърдително и трето по ред въззивно решение, съставът на ВКС намери, че протестът се явява неоснователен. Въззивната инстанция е установил фактическа обстановка съобразно събраните по делото доказателства и при оценката им не е допуснала претендираните процесуални нарушения. На първо място въззивната инстанция с основание е съобразила заключението на комплексната петорна експертиза, определена като „комисийна“. В противовес на останалите експертизи по делото тя е ползвала целия обем от доказателства, включително е ползвала и техните заключения, чрез инструментариума на експертния анализ и по отношение на тях. Това заключение също така е най-логично и обосновано относно мястото на евентуалния взрив, поради което и за настоящата касационна инстанция не съществува съмнение относно необходимостта именно то да бъде предпочетено. Впрочем въззивната инстанция достатъчно място е отделила за обсъждане на повторната пожаротехническа експертиза и ясно е откроила логическите противоречия в нея и боравенето с предположения, вместо с крайни научни изводи. Това е дало основание на съда да не се довери дори и повторната експертиза в тези и части, като касационната инстанция напълно се съгласява с тези доводи. В протеста на апелативния прокурор оспорването на въззивното решение се е концентрирало върху необсъждане на заключението на експерта Ж. и на показанията на пострадалата приживе и на нейната дъщеря. Прокурорът също така е съзрял нарушение на процесуалните правила при предпочитанието на заключението на петорната експертиза пред това на тройната пожаротехническа експертиза при наличното противоречие между двете заключение относно главните причини за възникването и развитието на пожара и взрива. В протеста е пропуснато обаче важното обстоятелство- че обвинението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин. Принципно хипотетичното искрене от електрическата инсталация е действителна, но не и единствено възможна причина за запалването и превръщането на горенето във взривен процес. Колкото и голяма да е вероятността, включително с взимането предвид и анализирането на показанията на пострадалата,тя все пак не е достатъчна, за да се възприеме като единствената възможност за начало на запалителния процес. И това експертите от петорната експертиза са го заявили изрично. Прокурорът пропуска, че съдът се позовава на петорната експертиза, която от своя страна, за да достигне до научните си изводи, е взела предвид същите тези обстоятелства – доказателства и доказателствени средства, за които държавното обвинение твърди, че са необсъдени. Не е възможно съдът да замести научното познание и изследване със собствено правнологическо обсъждане въз основа на цитираните свидетелски показания, които далеч не обясняват причината за запалване на горимо вещество и неговия първоначален момент. По същество експертното знание е изключило възможността за изтичане на газ пропан-бутан от газовата бутилка., тъй като не е установила подобни факти, които безспорно да установяват такова събитие. Експертното познание се е оказало недостатъчно, доколкото изходните данни, необходими за изследването, са с непълен или противоречив обем, за да определи причината за възникване на пожара. Това означава, че съдебните състави са изчерпали възможността си от множеството събрани доказателства да направят безспорни изводи, включително и с използване на специалните експертни знания. Мястото на иницииране, на започване на първоначалния пожар е определено като лаборатория № 2 и е изключено миячното помещение. Степента и начина на разрушение говори именно в подкрепа на образуване на паровъздушна смес, получена от отваряне на вратата на лабораторията и отложения технологичен препарат хексан в подподовите пространства. Разбира се, за експертите се е оказала непосилна задача да определят с положителност натрупване на течния хексан, а оттам и за съда е невъзможно да си служи с крайни и категорични изводи относно начина на натрупване и концентрация на хексан, респективно негово последващо изпарение в подподовите пространства и дали това е станало за един много продължителен период от време или е кратковременен процес. Възможно е да се допуснат определени обстоятелства и хипотези като най-вероятни, но те не могат да бъдат заложени в крайните изводи на съда като безспорни обстоятелства и на тяхната основа да се определят и квалифицират действията на подсъдимия по начин, какъвто изисква закона, за да бъде признат за виновен. В протеста е акцентирано на тезата на обвинението, че подсъдимият е следвало да съобрази при препроектирането и функционирането на работните помещения, че в тях е възможно натрупване на експлозивна атмосфера от газове на хексан и пропан – бутан. Тази теза е останала изцяло в сферата на чистото предположение, което е недопустимо от процесуална гледна точка. Експертното познание сочи различни възможности за натрупване посочените газове,а това означава, че съответно и възможността на подсъдимия да съобрази неблагоприятните последици е разнопосочна. Експертите са единодушни, че при ползвани минимални количества от технологичния газ хексан се избягва какъвто и да е риск при изпаряването му да се натрупва в скрити пространства, както и че използваната вентилационна система отговаря за изискванията за противопожарна безопасност, макар и да не отговаря на тази за взривна опасност. Последната обаче не е стояла на дневен ред при наличието на технологичния цикъл с минимални количества на използван хексан. Подсъдимият се е съобразил с доловената от неговите работници миризма при технологичния процес и е подменил вентилационната система с много по-мощна, макар че и с по-ниска мощност е била достатъчна, за да предотврати възникването на пожароопасни смеси. Експертите са допуснали, че дори и да не е изливан директно отработен хексан в канализационната система, е възможно там да попадат минимални количества от него при простото отмиване на вече почистените съдове с това вещество-в този смисъл разясненията им пред въззивната инстанция-експерт М. С., стр.16,17 от съдебния протокол, с.з. от 14.07.2020г. Не може също така да бъде даден категоричен отговор дали е имало нарушения на канализационната система (доколкото тя е била разрушена при детонацията), които да се позволявали пропиване на хексан през тях и натрупването му в подподовото пространство. Държавното обвинение не е успяло да даде задоволителен отговор в обстоятелствената част на обвинителния акт, ако е имало такива нарушения, било ли е възможно това да бъде установено от подсъдимия и бил ли е длъжен да допусне подобно обстоятелство. Съдът не може да замести обвинителната тези със свои изводи и това логично води решаване на въпроса за авторството и наличието или не на виновно поведение в полза на защитната теза. Държавният обвинител от АП-Велико Търново прави извод за наличието на виновно поведение от инсталирането по инициатива на подсъдимия на по – мощна вентилационна система поради усещането на „технологични“ миризми, която не била в състояние да отстрани натрупването на взривоопасните газове. Както се посочи обаче горе, експертното познание не може да направи категоричен извод за начина и времето на акумулиране на газововъздушна смес/изпарения на хексана, наличието на която е довело до инцидента. Следователно, твърдението на обвинението не е подкрепено от научни изводи, които да го обосноват като единствено вярно. Прокурорът развива в протеста си теза за противоречивост на мотивите на въззивната инстанция и сочи, че изтъкнатите вероятни причини за възникване на инцидента подкрепяли обвинителната теза, която съдържала в себе си твърдение, че за миене не следва да се използват леснозапалими течности като хексан. Всъщност самото твърдение в протеста е противоречиво, тъй като липсва нормативна забрана да се използва този препарат. По делото не е установено подсъдимият да не се е съобразил с достъпната информация за технологията на използване на препарата, напротив- установено е изискване този препарат да се държи в незначителни количества, които и при неблагоприятно развитие в потреблението им не водят до риск над минимално допустимия-експерт С., л.14,последен абзац от съдебен протокол от с.з.14.07.2020г. Държавния обвинител в протеста се е опитал да вмени изключителни прогностични възможности на подсъдимия по отношение на процес, който експертното познание не може да установи с положителност дали е продължителен за един твърде продължителен период от време (макар и да е по-вероятната причина) или пък е кратковременен (свързан с вероятно изливане на технологичния препарат в големи количества в канализационната система, което отново не е установено по категоричен начин). Всъщност единствената възможност за недопускане на инцидента е било стриктен контрол над отработения препарат хексан, който от своя страна е бил в определена степен обезсмислян поради физичните му свойства да се изпарява. В протеста се изтъква, че съдът противоречиво е възприел продължително неправилно боравене с хексан, което е предизвикало натрупване на взривоопасни газововъздушни смеси в подподовото пространство и от друга – липса на необходимост от категоризация на помещенията. Всъщност липсва каквото и да е противоречие – това е заявено и от експертите по делото, че с оглед характера и вида на ползваните вещества категоризацията е правилно определена. Неправилното боравене с хексан не е дейност, която е извършвана от подсъдимия, а е била под негов контрол. И въпросът е дали този контрол е бил съобразен с изискванията на нормите за безопасност, или не. Касационният състав счете, че по делото не са събрани такива доказателства, които да установяват по безспорен начин отрицателния отговор. Въззивната инстанция е дала много задълбочен отговор на поставените в протеста въпроси, но есенциалния извод от анализа и оценката на доказателствата по делото е именно този, че обвинението не е успяло да докаже по несъмнен и категоричен извод виновността на дееца. В този смисъл напълно закономерно въззивната инстанция е възприела заключителната теза на първостепенния съд, за невиновност на дееца, като с потвърждаването на оправдателната присъда не е нарушила материалния закон. Първо следва да се прецени дали е осъществен съставът на престъплението, за което е обвинен дееца, и едва след положителния отговор трябва да се обсъжда дали е оказана помощ след деянието на пострадалия. Тъй като съдът, както се посочи, с основание е възприел защитната теза, че деецът не е осъществил състава на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, и съответно го е оправдал, не е било възможно да се обсъжда приложението на чл.123, ал.4 от НК, съответно за приложение на института на давността. Тъй като не намери за налични претендираните от касатора в протеста основания за отменяване на оправдателната присъда, касационният състав намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 100156/31.12.2020г. по ВНОХД № 150/2020г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.